Асфалтов балон

Магистрален път, рязане на ленти и позлатени ножици. Символите, с които ще запомним премиера в оставка Бойко Борисов, и кабинета, управлявал 41-то Народно събрание. Още с идването си на власт той очерта няколко приоритета и до края на своето управление неотменно следваше водещия сред тях - строенето на пътища. Магистралите, които строим, ще променят живота на българите, повтаряше Борисов на всеки две седмици, при рязане на поредната лента, отбелязваща поредната копка или поредните няколко нови километри - нещо, което не се прави в никоя друга държава. Съседни нам държави строят не по-малко интензивно, но никъде в медиите развитието на инфраструктурата не е водеща и ежедневна новина, защото се приема, че е част от обичайните задължения на едни управници. Каквато беше политиката и на Тройната коалиция.
Междуврменно, докато Борисов градеше нова България, средният и малък бизнес задлъжня рекордно и масово започна да фалира, здравната система се изправи пред колапс, безработицата скочи, финансовият резерв се стопи наполовина и страната оглави почти всички черни класации - по бедност, по най-висока смъртност и най-нещастен народ. На упреците на опонентите, че първо трябва да се погрижат за хората и тогава да строят и че народът не яде асфалт, новите строители отговаряха - асфалтът може да не храни, но създава възможност хората да имат храна. В най-тежката криза в света ние всеки ден откриваме кръстовища, пътища, проходи, ние сега строим повече, отколкото в годините, в които отчитаха излишъци в кризата, повтаряше гордо премиерът. Хората обаче така преядоха с асфалт, че подивяха, взривиха обществения мир и събориха новите строители. Може би все пак Борисов ще остане в историята с най-много построени пътища? Уви и този балон се спука, след като от ГЕРБ вчера най-накрая признаха, че Тройната коалиция е построила повече пътища. Но не е била камбана, защото е имала по-важни приоритети. Та какво тогава ни оставя този кабинет, освен разруха?