ЦЕНЕН БЪЛГАРСКИ ПАТЕНТ

Става дума за читалищата. Тези културни средища, пръснати из цяла България и носещи своеобразна светлина в села и градове. Тези малки, но изключително полезни институции, където се играят хора (танци) и пиеси, пеят се песни и се учат чужди езици, взимат се книги от библиотеката и т.н. И най-ценното в тях е, че не са създадени централно, с някакво разпореждане отгоре, а са се родили от културните нужди на местните селяни и граждани, от желанието им да танцуват и пеят, да се просвещават и общуват...
Снощи разговарях по телефона с Наталия от Кнежа. Тя е украинка по произход, женена е за българин и е предан български читалищен деец. Поставила е досега няколко мои пиеси за деца и с артисти деца. Освен другите ми пиеси, качвани на сцената от нея, разбрах, че е режисирала и показала неотдавна на фестивал и една моя чисто нова пиеса, още непоставяна в други театри и от други самодейни колективи. Тя се казва "Най-смешногрозният италианец" и е нещо като драматизация на италианска народна приказка, естествено доста променена от мен...
Освен "Най-смешногрозният италианец" малките самодейци на Наталия или техни каки и батковци са играли още много български пиеси. Между тях са и моите "Червената шапчица" - свободни вариации върху класическата приказка и оригиналната комедия "Третото ухо", чийто герой е заек с три уши. От тях имам чудесни спомени. Качвал съм се на автобуса и съм отивал да ги гледам чак в Кнежа. А участието им в разни престижни фестивали на самодейния театър е отбелязвано с първа или втора награди.
Не мога да не се похваля, че и много други самодейни колективи играят мои пиеси, за постановките на които често само научавам или дори съвсем не зная. Неотдавна на фестивал на самодейни театри в Пазарджик са били показвани "Щръклица" (вариант на пиесата ми "Приказка за калпаците") - поставена от перничани и друга моя комедия - "Вълци нема", спектакъл на сливенски театрални любители. И други самодейци играят и показват всяка година на разни театрални форуми пиеси, на които съм автор. Присъствал съм на такива представления в много градове и села и съм изпитвал не по-малко удоволствие от техни постановките в големите професионални театри.
Преди години бях в Москва, за да присъствам на организирания тогава Всесъюзен фестивал на библиотеките от разни, понякога далечни селища на голямата страна. Той беше свикан от президентшата и беше истинско поощрение за служителите в тези културни огнища. Когато разказвах на руснаците за нашите читалища и за ролята, която те са изиграли и играят в културния ни живот преди и сега, те ни завидяха. Защото нашият многокомпонентен конгломерат от културни дейности, събрани на едно място, в една сграда, е далеч по за предпочитане от техните местни библиотеки.
Особено важно е в днешно време (добре знаете какво) съществуването на културни средища като нашите читалища, в които, въпреки трудните сегашни условия, се извършва немалка дейност.  Дори някъде се поувличат и раздават на специално обявени техни си конкурси (за поезия например) малки наградки за съответстващи им произведения.
Затова пък другата им дейност заслужава голяма похвала. Ако искаш детето ти да не се шляе по улиците и да се чуди какво да прави през свободното си време, записваш го в някой от кръжоците на близкото (за София) читалище и то започва да пее, или да рисува или да чете книги... И не само в София. Много полезна за обществото роля може да изпълнява читалището - особено когато родителите на детето са заети с трудното днес набавяне на прехраната.
Ако прелистим броеве на излизащото вече дълги години списание "Читалище", ще се уверим колко много и сериозна работа вършат тези скромни културно-просветни заведения. И със своите библиотеки, въпреки доста поостарелия книжен фонд, и с разнообразните кръжоци по всевъзможни привлекателни за децата дисциплини, и със салончетата си, където се провеждат най-различни, интересни за малки и големи утра и вечери. Имам хубави спомени от няколко софийски и немалко пръснати из страната ни читалища, в които съм гостувал като участник или съм присъствал на други културни изяви. Интересът, с който са били посрещани не само артистите, а и литературните творци, винаги ме е впечатлявал.
За съжаление не се впечатляват от хубавите книги и хубавите представления единствено онези, от чиито решения зависи книгите и представленията да станат още по-добри.