Трапезата

Казват, имало е да няма, но както сега да няма, не е имало. В тия години на недоимък (има и дето преяждат) не е почтено да точа пред вас софри, като знам колко е оскъдна трапезата на много от читателите ни, които едвам отделят и левчето за вестника. Предновогодишно са се развихрили Ути Бъчваров, Иван Звездев и темподобните им, ври и кипи в телевизионните магерници. Трудно ще намерите канал без програми за кльопачката.
Българският кулинарен патриотизъм се поддържа най-вече от киселото мляко, шопската салата и шкембе чорбата. Към тях можем да добавим горнооряховският суджук, банският старец, еленският бут и още, и още. Всеки може да тури в списъка по някое любимо родно лакомство. И би трябвало да побързаме да регистрираме някои специалитети като запазена българска марка, преди ония от Брюксел да са ни казали това да, това не. Или да им тропнем като оня във фейсбук: "Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!"
Въпреки че голямата част от света гладува и недояджа, сред най-продаваните книги са готварските. Те предлагат и кулинарни пътешествия - най-достъпен начин да обходиш света. Не ще да са любимото четиво за базработни. Макар че в последните години има тенденция за демократизиране и в тоя род книжнина - предлагат се ястия, които са по джоба на народа. Наред с елитната гурме-литература, която разкрива изкуството да се консумира изискано. В нея се "забъркват" трюфели, гъши дроб, чер хайвер... 22 на сто от българите, които купуват книги (всеки втори въобще не купува), предпочитат готварските, преди тях са любителите на здравната литература и на исторически четива.
Плюскането отдавна е влязло в литературата. Да си припомним великия Гогол: "Подир овнешкия бут последваха ватрушки, от които всяка една беше много по-голяма от чиния, после пуяк, грамаден като теле, натъпкан с всякакви неща: с яйца, ориз, дробчета и кой знае още с какво, което падаше като камък в стомаха. С това обедът свърши; ала като станаха от трапезата, Чичиков усети, че е натежал с цял пуд."
Съвременните писатели вкараха в литературата не само изображение на плюскането, но и рецепти за различни кльопачки. Справка Кърт Вонегът и Жоржи Амаду. Така жанрът "готварска книга" се олитератури. Писателите се занимават с културата и философията на храненето. Може би са разбрали, че четенето често върви редом с храносмилането и с освобождаването от храната. Книгите на Джоан Харис "Шоколад", "Петте четвъртини на портокала" и "Къпиново вино" се въртят все около яденето и готвенето. Лаура Ескивел издаде "Като гореща вода за шоколад" - роман, изграден изцяло върху готварски рецепти. Исабел Алиенде в "Афродита. Приказки, рецепти и други афродизиаци" (изд. "Колибри"), след като описва основните храни - зърнени, бобови, плодове, зеленчуци, се впуска в разсъждения за връзката между яденето и еротиката, определяйки кои от тях са афродизиаци. Други писатели търсят "здравните кулинарни практики". Лондонският фотограф Марк Крик разкри в "Супата на Кафка" ("Колибри") историята на литературата в 14 рецепти. От него можете да научите освен как се прави японската супа на Кафка, още петел във винена марината ала Маркес, ризото с гъби ала Джон Стайнбек, пиле по виетнамски ала Греъм Грийн и прочие. Андреас Стайкос написа роман "Опасно готварство" (изд. "Балкани"), с който продължава гастрономическото писане от древна Елада - Атеней и Хераклит. Май се поувлякох, но и ние сме дали нещо на света в кулинарната литература, като се тръгне от повестта "Ганчо Косерката", в която Цани Гинчев прави на близо 50 страници "битово-гастрономическо излияние" и се премине през "Наставления за гозби" на Дядо Славейков, готварските наръчници на историческия писател Димитър Мантов и гастрономическите пътешествия на Раймонд Вагенщайн та се стигне до вкусотиите на троянци, описани весело от Иван Пейковски. Бойка Асиова в "Рецепта за камбана" е оживила старата къща, чешмата и двора, чергата и гърнето, камбаната и портата, та стига до хляба и виното и разкрива тайните на капамата, без която не минава празник в Разложко. В краеведската литература, толкова богата и пъстра, ще намерите подробни "разкази" за храненето на българина. Написаното, което ни остави чепеларецът Васил Дечов за месните и млечните произведения на родопските овчари, включително и за чевермето, също е истинска "литература на небцето" и обогатява културата ни на хранене, сиреч и насладата от него. Още повече че описаните от народоведа храни са без овкусители, оцветители, набухватели, подобрители и ГМО.