Словоборец

През 2008-2011 г. активно контактувах с Георги Бонев във Виена по телефон и с писма във връзка с превода на немски език на 64 стихотворения от Асен Разцветников, публикувани в оригинално българско издание "Асен РАЗЦВЕТНИКОВ, стихотворения и поеми" - 1977. От стихосбирката "Планински вечери" той превежда 37 стихотворения, а от поемата "Двойник" - 27. В края на юни 1947 г., няколко дни преди да замине за Виена, за да продължи следването си по архитектура, Бонев се среща в София с Разцветников, поднася му цял свитък свои стихотворения и го помолил за неговото мнение. Поетът ги поел и казал, че ще ги прегледа три пъти и тогава ще му каже дали има нещо в тях, или само си е губил времето. Това Георги Бонев ми написа на 10 юли 1997 г. Съобщих му, че на всеки две години на 2 ноември, рождения ден на Разцветников, в Драганово се провежда  общински празник на детското творчество "Изгряло е ясно слънце".
През 2010 г. Георги Бонев се оплаква, че няма да може да преведе всичките стихотворения, защото се е отворила малка рана на големия пръст на десния крак. Ходи на превръзки и взема лекарства. Той беше диабетик и точно спазваше хранителния режим. Окуражавах го, че ще успее и му предложих за илюстратор на книгата художничката Ирена Янкова от Горна Оряховица. След разговора със съпруга й Янко Янков, художник, собственик на галерия, уточняват  хонорара на 250 евро. До края на годината Ирена, която се консултира по телефона с Бонев, нарисува девет илюстрации към книгата, озаглавена "Песни за любов и милосърдие", които Янко изпрати по интернет на Силвия, дъщеря на Бонев, във "Фабер", а също и на мен. На 30 март 2011 г. имах оптимистично позвъняване от Виена. Георги Бонев ми съобщава, че воденичен камък е паднал от раменете му. Миналата седмица е изпратил по банков път 250 евро на Янко Янков, а вчера Силвия е изпратила предпечатната подготовка на двуезичната книга за Асен Разцветников на издателство "Фабер" - В. Търново. На 8 юли 2011 г. взех от "Фабер" 20 броя от готовата книга на Георги Бонев "Песни за любов и милосърдие" - двуезична, българо-немска: 5 с твърди корици и 13 с меки корици. На 28 декември 2011 г. прочетох  информация "Вечер на поета-преводач Георги Бонев", публикувана в рубриката "Култура" на вестник ДУМА, отнасяща се за вечер, проведена в Австрийската библиотека. В края на ноември 2012 г. Бонев получи националната литературна награда на името на Димчо Дебелянов. На 2 декември 2012 г. във Виена Георги Бонев напусна земния живот. Той обичаше България и своето семейство, както малцина биха го сторили.
Георги Бонев, поет и преводач, остави ценно литературно наследство: "Чуждо слънце", сонети, българска, "Късни цветя", сонети, българска, "Италия в сонети", българо-немска, "Бисери българска поезия", българо-немска, "Димчо Дебелянов. Аз умирам и светло се раждам", българо-немска, "Николай Лилиев. Трепват невидими струни", българо-немска, "Пенчо Славейков. "Сън за щастие", българо-немска, "Асен Разцветников. "Песни за любов и милосърдие", българо-немска. В "Чуждо слънце" Павел Матев написа в предговора: "От дълги, дълги години един българин, Георги Бонев, живее във Виена. Когато се запознахме, научих, че е архитект по професия, но след като прочетох неговите сонети, усетих, че не техническото изкуство е било неговото признание. Той се е родил да бъде словоборец".