Кръст и роза

Никола Чолаков,
Горна Оряховица

Съзвездието от драгановски литературни творци включва и името на Боян Магът, чието университетско и литературно поприще не е достатъчно популярно в нашия край. Неговото истинско име е Боню Иванов Гацов, роден през 1903 г. като първороден син на известния драгановски учител и общественик в края на ХІХ век Иван Г. Гацов. След завършване на средното си образование във Велико Търново заминава за София, където през ноември 1925 г. постъпва като железничар. Записва се в свободния университет, а когато там държи последния си изпит, записва и завършва славянска филология в Софийския университет, след което става учител по български  и руски език последователно в три софийски гимназии. По-късно участва в изграждането  на Политехниката, където завежда катедра "Чужди езици", а след преобразуването й преподава руски език в геологическия факултет.
През 1926 г. се запознава с поетесата Мара Белчева, която окриля неговата поетична дарба и насърчава сътрудничеството му на редица вестници и списания, в които публикува своите първи разкази и стихотворения. Красивата и заможна севлиевска девойка Мара Белчева, родена през 1868 г. получава завидно за времето си образование - средно в Търновската гимназия, висше в Девическия институт във Виена. Тя преживява щастлив семеен живот с любимия Христо Белчев, приятел от Търново и министър на финансите при Стамболов, но трагедията настъпва през 1891 г., когато той е застрелян в София от наемни убийци, вземайки го за Стамболов. Мъката е безкрайна, 23-годишната скърбяща жена се затваря в дома си. Младата вдовица е ухажвана непрекъснато от царедворците, на които тя обръща гръб, като им оставя отливка от красивите си ръце. Мара Белчева заминава за Женева, където, опряна на пенсията си, изучава задълбочено европейската и световна литература, както и чужди езици. Завърнала се в София, нея я очаква през 1903 г. съдбовна среща с един от най-големите български поети, предложен за Нобелова награда от Алфред Йенсен, превел на шведски "Кървава песен"- Пенчо Славейков. С него тя преживява нова, духовна любов и на него посвещава 9 години от живота си, грижейки се за здравето му. Отвежда го в Италия - три месеца в Рим и още няколко дни в хубавата вила Белависта в Брунате, на брега на езерото Лаго ди Комо, където на  10 юни 1912 г. красивите ръце на Мара Белчева склопват очите му.
 Деветгодишната духовна среща с големия поет стимулира поетичното творчество на Мара Белчева, която години по-късно публикува в "Литературен глас", "Слово", "Живот", "Пряпорец" и "Златорог" стихотворения и спомени, издава стихосбирките "На прага стъпки" и "Сонети" - спомня си Боян Магът, а с нея той се сприятелява като душа в душата през 1926 г. и винаги усеща майчинското й чувство. "Аз много обичах майка си и двата образа - на майка ми и на Мара Белчева - бяха за мене слети в едно" - разказва по-късно той на друг летописец. Тя умее с всеки човек да намери общ език. По време на Първата световна война е живяла  4-5 години в Германия, дори е говорила на митинг през 1919 г., усещайки силно какво са чувствали хората, с които е живяла - бедността и страданията им. В края на двадесетте и началото на тридесетте Магът редовно е съпровождал Мара Белчева на "Юндола", "Вихрен", "Бъндерица" и на други места в планината, с която тя винаги се слива. Имало е случаи, когато замръкват и Боян Магът от клони на засъхнал бор струпва колиба, в която прекарват нощта, а нея нищо не може да я извади от равновесие: на всяко място, като че ли е била-пребила, няма за нея неприемливи условия, тя с всичко може да се примири, всяко нещо да приеме, всички да разбере. Само последното лято от живота си, през 1936 г., не отива на планина. Когато се разболява, не се залежава. До края запазва своята елегантност, външността си, стройната си фигура. Последната нощ й става лошо, извикват Боян и лекаря."Държах й ръката, изведнъж тя стисна моята силно като за сбогом и умря. Тя напусна този живот в дома на племенницата си - сестрина дъщеря на Христо Белчев. Опяхме я в църквата "Света София". Погребаха я в гроба на първия й мъж. Наблизо е гробът на моята майка и на двете ми сестри, но аз рядко ходя там. Живея с паметта на отминалите хора, а не с пръстта. Последната й снимка беше направена няколко месеца преди да умре, пред входа на Борисовата градина. Беше с първата ми жена и с дъщеря ми Агня, тогава на година и половина. За съжаление тази снимка изчезна някъде. Мара Белчева ме приемаше като свой син, може би защото съм се родил през 1903 г., когато стана духовната им среща с Пенчо Славейков. Но и аз се грижех за нея като син" - спомня си Боян Магът.
В духовния кръг на нежната и романтична поетеса Мара Белчева, която го насърчава в литературното му поприще, Боян Магът има възможност да контактува с Кирил Христов, Владимир Василев, Константин Гълъбов, Фани Попова-Мутафова, Олга Кирчева и др. По това време той издава поемата "Вечният пътник" и стихосбирката "Кръст и роза", книгата "Кървава летопис" с теми от историческия епос. В пенсионните си години публикува драма в стихове "Денят се ражда от нощта" и занимателни детски  пиеси. Подготвял е за издаване повест със сюжет от родното си село Драганово. Боню Гацов внася своето книжовно богатство в Народната библиотека "Кирил и Методий". Умира на 93 години в София.