Да се напълним с бежанци, за да спрем войната?!

В съзнанието на мнозина от моето поколение, да не кажа на повечето, преходът завихри невъобразим и неподредим хаос. Не могат да си обяснят какво и защо се случи или пък, доколкото имат по-цялостна представа, тя ляга напълно върху системно и упорито до досада налаганите шаблони на мислене или, както напоследък им казваме, опорни точки. Които обаче дотолкова ги лишават от опора, че са готови да низвергнат всекиго и всичко.
Но колкото и да са големи, тези ядове са бели. Има и други - не просто черни, но и вещаещи небивала безперспективност. Защото се отнасят до светоусещането на немалка част от младото поколение. В първия ден на медийния фестивал "Българската Европа" в Русе се състоя дискусия, излъчвана пряко по БНТ 2, с участието на евродепутати и на средношколци и студенти от местните учебни заведения. Европа трябва да приема още повече бежанци. Така тя ще се принуди да вземе мерки за спиране на войната в Сирия. Това предложение прозвуча съвсем сериозно, а не като несполучлив опит за шега, както биха се успокоили някои. И никой в залата не му опонира. Взелият микрофона млад човек не се сети да заяви, а може и да не му достигна прозорливост, че когато всички сирийци и представящи се за такива дойдат в Европа, войната ще свърши от само себе си, без никакви въздушни и сухоземни операции, защото "Ислямска държава", поне на онзи терен, вече няма да има с кого да воюва. След което да приемем всички афганци и иракчани, и така да покорим върховете на абсурда.
Друг младеж се опита да убеди връстниците си, и не му беше трудно, че не трябва да се отвръща на огъня с огън. Нямало нужда от нови кръстоносни походи. И все в този дух - тероризмът е заплаха за Европа, но тя си има ценности, които са по-силни от кървавите погроми и ще преминат и през това изпитание на времето. Същите красиви, но кухи фрази, поне в сегашната ситуация, които чухме и от най-отговорните люде в ЕС, сякаш тяхно задължение е не да предотвратяват масови убийства като тези в Париж, а да ни надъхват с лозунги, и то след като непоправимото се е случило.
Как неусетно, само за четвърт век, стигнахме от зоркото пазене на границите до нагласата не да не се отварят войни, за да няма бежанци, а обратно, да има бежанци, за да няма войни. Подтекстът на това предложение, може би неподозиран от направилия го млад човек, е, че ЕС се управлява от политици, които дотолкова не са с всичкия си, та не могат сами да се сетят какво да правят, поради което се налага да го сторят под напора на събитията, когато мигрантите минат не само границите на държавите членки, но и на разума, а калашниците започнат да стрелят на месо. Но ако допуснем, макар и теоретично, че е така, тогава какви сме всички ние, които избираме такива ръководители? Дано въпросът не е реторичен, макар че става някак трудно тази надежда да се подкрепя с доказателства.
Младите не знаят, че докато бяхме в предишната сфера на влияние, нямахме проблеми със сигурността. Приемали сме емигранти от Гърция, от Близкия изток и Латинска Америка, но беше немислимо чужденци да влизат нелегално и да се движат на тумби по страната. Сега възстановяваме огради по границите, и не само в България, но защо в началото на прехода ги съборихме? Може би наивно вярвахме, че като влезем в ЕС и НАТО, ще се възцарят мечтаните от Смирненски "вечна обич, вечна правда на света". Това обаче не се случи. Навярно защото сериозните политици имат визия за 40-50 години напред, а у нас обикновено хоризонтът е с дължината на мандата. Но какво да очакваме в България, след като в Европа е същото, а може би и по-лошо? Затова събитията все са изненадващи.
Още по-голям песимизъм навяват идеите за решаване на проблема. Те стигат от подобряване на образованието до намирането на работа за мигрантите. Това за част от тях, може би дори за преобладаващата, е подходящо. Но какво да правим с онези, които не просто не искат да се интегрират, но и са враждебно настроени? Които, още не пристигнали, хвърлят поднесената им вода и храна заради логото на Червения кръст? Та нали повечето кървави атентати са дело не на гастрольори, а на родени в ЕС. Ще имплантираме чипове и на себе си, за да можем да следим тях ли? А след поредния разстрел да казваме, че ценностите ни са по-силни от тероризма. Сякаш животът на загиналите не е никаква ценност.
Ето как излязохме от една система, в която ни тъпчеха с лозунги, но и ни гарантираха сигурността, за да влезем в друга, в която лозунгите са налице, но сигурността е под въпрос. И която няма как да променим, защото активността ни стига до демонстриране на солидарност, а не до търсене на отговорност. И защото се оказа, че сме заредили младите с илюзии, докато си въобразявахме, че ги възпитаваме в ценности.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info