125 години "Лира"

Русе, годината е 1891 г. Група културни русенци, водени от желанието да организират театралния и музикалния живот в града, решават да основат дружество, което да даде тласък на изкуствата. Дават му името "Лира" и то е всъщност първото от този род в България, като предхожда дружествата в Пловдив, София, Варна, Видин и цялата страна. Главните инициатори са хормайсторът Атанас Паунов и преводачът Трифон Ц. Трифонов. Така започва редовният театрален и музикален живот в крайдунавския град, чието начало можем да открием още преди Освобождението от турско робство, когато Русе е бил столица на Дунавската област, простираща се от Варна чак до Ниш. Първоначално към дружеството е сформиран голям мъжки хор от граждани и ученици, дирижиран от Атанас Паунов, който от следната година вече пее в катедралната черква "Св. Троица". В репертоара му освен сакрална музика е имало и много светски хорови пиеси от наши и чужди автори. По-късно хорът става смесен и се ръководи от Петър Рендов, Атанас Видев, Панайот Пипков, Михаил Константинов и руския белоемигрант Иван Сорокин, потомък на князете Радзивил. Около 1895 г. се основава и втори голям хор - "Св. Георги" (предшественик на днешния "Дунавски звуци"), чийто диригент е Атанас Паунов. Дружеството организира и концерти с инструментална музика. През 1900 г. се основава и първият професионален салонен оркестър, ръководен отначало от капелмайстора Кубичек, а по-късно от Франц Щрос и Алексей Шулговски.
През 1906 г. дружество "Лира" е вече само музикално - ръководи се от Венелин Ганев, който  организира голям брой камерни концерти в града и създава първата у нас нотна библиотека. Уреждат се и първите квалификационни курсове за музиканти. През 1914 г. към "Лира" се сформира и първият симфоничен оркестър на Русе, съставен само от местни инструменталисти. Диригенти на оркестъра са камелмайсторът Д. Харалампиев и диригентът и виолончелист Александър Йорганджиев, румънски възпитаник. По време на европейската война дейността на "Лира" замира, но през 1919 г. се подновява. Симфоничният оркестър се ръководи от Ради Мицев, в Русе гостуват редица големи наши и чужди инструменталисти, камерни ансамбли и вокални изпълнители, сред които Панчо и Любен Владигеров, Христина Морфова, квартет "Шевчик", пианистите Димитър Ненов и Людмила Прокопова, сопраното Ада Сари, диригентът Моисей Златин, мецосопраните Ана Тодорова, Констанца Кирова, тенорът Петър Райчев и много други български и европейски знаменитости. Оттук започват своя музикантски път редица големи имена (при това родени в този град): първият български оперен диригент Тодор Хаджиев, Ото Либих, прочутият пианист - виртуоз и композитор, големият наш музикант - архитект, пианист и композитор Димитър Ненов, основателят на съвременната българска виолончелова школа Константин Попов, композиторите Георги Златев-Черкин, Йосиф Цанков, Васил Казанджиев, музиковедът Иван Камбуров, оперните и оперетните примадони Райна Михайлова, Мими Балканска, Анета Цанкова, Надя Шаркова... А в наши дни редица русенски музиканти завладяха световните сцени и концертни подиуми.
Активната дейност на "Лира" продължава до 1934 г. - годината на Деветоюнския преврат. През 1942 г. е направен неуспешен опит тя да се възстанови. След 1944 г. държавата и обществеността в Русе решават, че е време да се създадат професионални музикални институти - Симфоничният оркестър (1947), Народната опера (1949), Музикалната гимназия, а по-късно и фестивалът "Мартенски музикални дни" (1960), днес най-авторитетният форум на сериозната музика у нас. "Лира" е началото на русенския музикален живот, с който днес не само Русе, но и културна България се гордее.