14 Ноември 2024четвъртък09:50 ч.

Интервю

Илияна Йотова:

Имаме една цел - справедлива и просперираща България

През всичките тези години най-силно ме е крепяло доверието на българските социалисти, твърди вицепрезидентът, кандидат за втори мандат

/ брой: 209

автор:Павлета Давидова

visibility 1929

– Г-жо Йотова, каква е равносметката ви за отминалия мандат, доволна ли сте от свършеното и какво ви мотивира за втори мандат?

– Винаги има още работа за вършене. Времето често не достига. Да, удовлетворена съм. С президента Румен Радев формирахме силен екип. Отлично си взаимодействаме. Не само според разписаните правомощия по Конституция, но и заради доверието, общите цели, общите добродетели. Показахме, че президентската институция не е протокол, върнахме нейния авторитет, значение и влияние. Росен Плевнелиев се подчиняваше на Министерския съвет и лично на Бойко Борисов. Спомняте ли си, че той, според думите на своя лидер, беше президент, за да му топли мястото? Това означаваше погазване на Конституцията и нейния дух за разделение и взаимен контрол на властите. През 2016 г. обещахме, че ще бъдем гласът на българските граждани. Не сключваме сделки с министри, депутати, с властимащи. Обещахме, че ще пресечем монопола на партията-държава ГЕРБ и те вече не са във властта. Справихме се заедно с всички българи, които не искат повече корупцията да разяжда обществото ни, да се шири беззаконие. Обявихме се за мощна алтернатива на управление, която да преведе страната през наследените от Борисов кризи и да възстанови държавността. Искаме България да бъде активен участник в европейските политики, а не страна от периферията.

– За сметка на предшествениците си, изглежда създадохте добър екип с президента и действате синхронно...

– Да, така е. Всеки от нас е характер, смея да твърдя, силен характер. С различна професионална подготовка, с различни гледни точки, но и с уважението към мнението на другия. Най-важното е, че имаме една цел – справедлива и просперираща България. България, в която ние, нейните граждани, имаме самочувствие, че сме българи, а не поданици, в каквито искаше да ни превърне Борисов.

– Едно от правомощията ви като вицепрезидент е свързано с работа с българите зад граница, вероятно има трудности?

– Ние работим не за, а с всички българи по света за България. Моята голяма цел е да се съхранят и развиват историческите общности, българи по произход, преселили се преди няколко века, още по време на робството. Тези, които насилствено са откъсвани от родината след войните и националните катастрофи, сполетели родината ни. Дори и днес те са подложени на асимилация, на претопяване. Затова бях заедно с тях в Украйна, Молдова, Северна Македония, Сърбия, Албания, Казахстан. За да запазим българския език, българската идентичност, българските традиции, училищата с преподаване на български език. В Албания вече има признато българско малцинство, трябва да засилим още повече контактите си с тях. Успяхме да запазим териториалната цялост на Болградския регион, но все още няма българско училище в Одеса, за съжаление. Това са добри примери за взаимодействие между всички власти в страната.

– Установихте ли контакти и с по-новата емиграция?

– Имаме вече създадена мрежа с българските общности от Европа, Латинска и Северна Америка, от Азия. С българските наследници дори от далечната провинция Чако в Аржентина, чиито прадеди са още от края на XIX век. С българските училища, с културните дружества. Не срещнах разбиране в правителството на ГЕРБ за сериозно внимание към този огромен потенциал, който представляват българите зад граница. Не пожелаха да направим политика за техния статут, за институционална връзка с родината. Продължаваме напред. Политиката за нашите сънародници зад граница изобщо не е била на дневен ред поне 20 години, а по официална статистика над 1,3 милиона души са напуснали страната в последните години, неофициално се говори за около 3 милиона българи.

– Предложихте създаването на Културен институт на България. Докъде стигнахте?

– Започнахме да работим за Български културен институт по подобие на Сервантес, Гьоте институт и др. Говорихме с над 100 български интелектуалци, режисьори, поети, артисти, писатели и др. Те застанаха зад тази идея, водени от убеждението, че България трябва да разшири своята културна дипломация. Ние сме една от най-старите държави в Европа, създатели на писменост, на славянската цивилизация. Трябва да разширяваме своето влияние, защото има опити да се пренаписва историята и да се пренебрегва ролята на българската държава.

Разработихме различни варианти за статута на института. Проведох разговори с министри от тогавашното правителство на Борисов. За съжаление, нито един не намери време, а може би и желание, за да придвижи тази идея към парламента. Такъв институт има смисъл да бъде създаден само ако има специален закон, който да го брани, за да не може никой да го премахне с лека ръка. Много хора ми казаха, че това е въпрос, който трябва да бъде решен лично от г-н Борисов. Само че той няма отношение към култура и духовност, така че имаме нулев резултат. Много се надявам, че след 14 ноември ще има стабилно политическо мнозинство в НС и изпълнителна власт от грамотни хора, които милеят за българщината и за българската култура. Ще им предоставим вариантите, които сме разработили, както за статута, така и за дейността на този културен център.

– Първи ноември е, кои са новите будители? Или разчитаме само на старите?

– Няма как да не се връщаме към миналото и да не помним откъде сме тръгнали. Догодина ще станат 300 години от рождението на най-големия български будител Паисий Хилендарски. Със своята малка книжка той не само събуди народа, но тя е в основата на формирането на българската нация и българското Възраждане. Будители има и днес – учители, професори, преподаватели. Всички онези, на които им е скъп българският език, българската култура и книжнина, българският суверенитет. За съжаление, културата винаги остава някъде в периферията. Не е почтено да говорим за духовното и културното ни развитие само на празници. Загубихме лекторати във водещи университети по света, къде от безсилие, неграмотност, от липса на внимание, желание, интерес... Може да направим много повече за средното образование, за разпространението на българския език. Имаме много работа, която трябва да свършим, с достойни българи, политици, управленци, които да защитават българското.

– Защо надпреварата за "Дондуков" 2 изглежда сякаш е всички останали кандидати срещу вас и г-н Радев?

– Борисов добре знае кой направи неговото оставане във властта невъзможно. Това безспорно е Румен Радев. И ние не сме сами. Имаме много съюзници. Голяма е и ролята на БСП, която бе единствената опозиция през десетилетието "Борисов". ГЕРБ искат президентската власт, за да се върнат на бял кон и отново да овладеят държавата с техните схеми, зависимости и олигархия, с корупция и беззаконие, които се превърнаха в държавна политика.

В България върлува още една тежка пандемия – на неравенствата. И това е гарантирано от модела "Борисов". Създадоха се няколко Българии – на център и периферия, на малкото хора с хубаво бъдеще и голямото мнозинство, което е обречено да няма бъдеще. Бившият премиер казваше, че президентските избори не са важни, а се оказа, че са. Защото в наше лице, в лицето на президента Радев, те намериха силен и отговорен човек, който е способен да взима смели решения, който не се вписва в политическата класа на сделката и задкулисието, на договорките зад гърба на хората. Затова и пречи. 

– Като вицепрезидент сте такава за всички българи и няма как да имате партийни предпочитания, но не е тайна обвързаността ви с БСП. Преди време призовахте социалистите за вот на доверие, като ви подкрепят за втори мандат...

– През всичките години ме е крепяло най-силно точно доверието на българските социалисти и вярвам, че с президента Радев оправдаваме това доверие. Аз съм ляв човек и вярвам, че човечеството и съвременните общества тепърва ще имат нужда от нашите идеи и нашите политики. Затова и българската левица трябва да бъде още по-силна и обединена. През петте години българските социалисти бяха до мен – със съвети, с критики, когато заслужавам. Уча се от всички. Бяхме заедно с мнозина на площадите на протеста. И сега в кампанията срещаме огромна подкрепа и емоция. За нас е чест, че социалистите застават още по-уверено зад нас, за разлика от нашите опоненти в президентската надпревара, които се срамуват, че са кандидатура на партия ГЕРБ. Срещаме подкрепа от много други партии, даже от тези, чиито ръководства са наши опоненти. Срещу нас са техните политическите елити, не техните избиратели, членове и симпатизанти. В началото на годината с президента Радев постъпихме честно – обявихме своето намерение да се кандидатираме за втори мандат и да търсим доверието и подкрепата на всички, които споделят нашите идеи и нашите действия. Казахме: Това сме ние. И казахме на хората: С вас сме. Това не е лакиран лозунг или напудрено обещание, а чувство за принадлежност и съпричастност.

– КОВИД-19 разкри с пълна сила проблемите в здравеопазването. Дори и тази тежка ситуация обаче не успя да накара хората да приемат правилата, защо се получи така?

– Това е дълъг разговор. Спомнете си миналата година. Вместо хората да бъдат успокоени, специалисти да обяснят за вируса, по най-безпардонен начин правителството на Борисов се въоръжи със сплашване и всяване на паника и страх. Самият той избяга от отговорност и се скри зад щаба. Той не обича да се нагърбва с непопулярни решения. Затваряха се градове, полиция изискваше ненужни декларации, които отиваха на боклука, министри сипеха заплахи. Най-лесно се управлява изплашен народ. Едновременно с това някои фирми, близки до властта, доста се обогатиха на наш гръб, било то от маски, дезинфектанти, оборудване... Пир по време на чума! Прокуратурата трябва да си свърши работата. Озовахме се без никакъв план за ваксиниране и за лекуване на хора. Нямаше и план как да се подпомогне оцеляването на и без това крехкия бизнес. Буквално срутиха държавата. Процес, от който и до днес не може да се възстановим. Започна ваксиниране на лекари и възрастни, после Борисов изведнъж еднолично пусна зелени коридори, което обърка процеса, дори лиши възрастните от достъп до ваксини. Ще потърси ли някой сметка за огромното количество купени "Астра Зенека", които след това изхвърлихме или подарихме на страни от Третия свят? За огромните комисиони за някои, както и за недостига на другите две ваксини тогава? Кой ще поеме отговорност за това планиране? Това не са въпроси за предизборна кампания, те трябва да бъдат задавани непрекъснато, докато не получат своя отговор.

Всяването на недоверие за ваксините бе голямата катастрофа, не толкова дори наличните количества. Естествено, в такава емоционална и несигурна среда хората престанаха да вярват в тях. Ще е трудно на всяко правителство, особено на служебен кабинет, да се справи с всичко това. Сега са взети мерки, временни, за да се избегне затварянето на страната. Още един тежък локдаун ще ни върне в нулева точка, отново ще оставим хора без работа и доходи, въпреки помощите, които могат да получат, отново ще затворим училищата, ще се отменят планови операции... Без ваксинация нищо няма да се реши, ще има затишие, до следващия пик, после хората отново ще бъдат изправени пред същите рискове. Да, има трески за дялане и в самия служебен кабинет, най-вече в здравното министерство. Много по-рано то трябваше да направи сериозна разяснителна кампания за ваксините, да бъдат мобилизирани истински експерти и хора, които да разяснят ситуацията. Да кажат според сегашните резултати как да се постъпи с бременните, с хората с тежки заболявания. За въвеждането на зеления сертификат трябваше да се осигури време за реакция, да се подготвят хората. За да се преодолее разделението между хората, те трябва преди всичко да бъдат добре информирани.

– Къде е мястото на болниците в цялата тази ситуация?

– Болниците изнемогват, интензивните отделения са препълнени, преди всичко с неваксинирани хора. Не е достатъчно само да демонстрираме уважение към лекарите с ръкопляскане, а да помислим и за тях. Тази двегодишна криза ни накара като с рентгенови очи да прогледнем колко е зле нашата здравна система. Десетки години говорим за реформи в нея, а това е най-слабата система в цяла Европа. Недостиг има не толкова за оборудване и за болници, а на лекари, медицински персонал, специалисти. Корените на това са много надалеч и много надълбоко. Когато не си създал система, която да мотивира младите лекари да остават в страната, ето резултата. Оборудване може да си докараш, лекари е трудно. Да припомня и друго – в края на правителството на Борисов неговото здравно министерство искаше да закрие общинските болници.  С днешна дата питам какво щеше да стане, ако бяхме го направили по идеята на зам.-министър Жени Начева?

Затова заставаме на страната на българите и сме заедно с всички, които искат това порочно правителство и управление, което ни съсипа и остави без перспектива, да бъде затворена страница.

 

 

Левите се опасяват от катастрофа с Бюджет 2025

автор:Дума

visibility 1784

/ брой: 217

КЗК се захвана с електронните ваучери за храна

автор:Дума

visibility 1540

/ брой: 217

ТЕЦ "Марица изток 2" пусна 6 енергоблока

автор:Дума

visibility 1396

/ брой: 217

Бизнесът очаква срив на поръчките и ръст на инфлацията

автор:Дума

visibility 1583

/ брой: 217

1000 дни от началото на войната в Украйна

автор:Дума

visibility 1937

/ брой: 217

Включиха РСМ в карта на Велика Сърбия

автор:Дума

visibility 1636

/ брой: 217

Грузия отива на нови избори?

автор:Дума

visibility 1497

/ брой: 217

И Нидерландия с контрол по сухопътните си граници

автор:Дума

visibility 1769

/ брой: 217

Пълен софийски провал

автор:Александър Симов

visibility 1776

/ брой: 217

"Сребърни чучулиги" и "Альоша" отново звучаха в София

автор:Боян Бойчев

visibility 1672

/ брой: 217

Събитие в енергетиката

visibility 1838

/ брой: 217

Краят на глобализма

автор:Таня Глухчева

visibility 1672

/ брой: 217

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ