Грешката Македония

Съвсем оправдана е еуфорията на медиите в Скопие от неодобрението на експрезидента Жельо Желев към българската позиция за блокиране на преговорите за членство на Македония в ЕС. "Бугария не требаше вака да реагира", "Желев во одбрана на Македония", "Желю Желев - борец за Македония!" - такива са само част от заглавията на скопските медии, като всички от тях спрягат казаното от Желев, че "това е грешка, така не се прави". Покрай всички "ох" и "ах", изречени тези дни от нашите колеги край Вардара за "приателот на македонскиот народ", стана известно че Желю Желев, освен че пръв е признал Македония, е лобирал за нейното признаване от Турция, кандардисвал е лично Елцин, за да бъде призната от Русия, агитирал е и тогавашния държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт.
А колкото до грешката, тя наистина си е грешка и не подлежи на никакво съмнение.
Грешка е, че през 1992 г. Желю Желев безусловно призна югославско-коминтерновския режим в Скопие, с всичките произтичащи от това следствия (и последствия) за България.
Грешка е, че в продължение на повече от 20 години гузно премълчавахме кражбите, изопачаванията и фалшификациите на българската история от управниците в Скопие.
Грешка е, че се правехме на разсеяни, докато самозваните скопски "литератори" крадяха на поразия български писатели и поети или ги обявяваха за "двоедомни".
Грешка е, че наши преводачи се втурнаха да "превеждат" де що им падне от "македонски", без да има нужда от какъвто и да е превод.
Грешка е, че нашата държава и досега не е оказала (и не оказва) нужната подкрепа на македонските българи, които не са забравили своя род и език.
Иначе нашите политици и политолози би трябвало да се досетят, че от 1991 г. реално съществуват две български държави, които неизбежно ще вървят към конвергенция. Проблемът е да бъде отграничен македонизмът като идеология на югославско-коминтерновската върхушка в Скопие и да се работи за приобщаване на нашите македонски братя, за културната им интеграция; което означава, че от гледна точка на един по-широк плурализъм тяхната литература е и наша, нашата - тяхна, а историята- обща. Грешка я!