Горест по баналното

Битовизъм. Елементарност. Кухо проявление на всекидневна натура. Безсъдържателност. Делничен вулгаризъм. Тъпня. И така нататък. Много са имената на баналното. 

То не се поощрява нито в литературата, нито извън нея. А кое е извън литературата ли? Ами това, което е вътре в нея - оригиналното, иновативното, техничарското, бунтарското, героичното, епичното, сюрреалистичното, интимното. Не ни ли стига тъпото ритмуване на житейски елементаризми, които озвучават битието ни? Далеч по-добре е да насърчаваме кипежа на вихъра във всичките му проявления.

Хайде пък да не е така. Поне сега и само за миг.

Тридесетгодишното безвремие, установило се у нас след 1989 г., погрешно определяно с библейската дума "преход", нанесе повече щети на обществото, отколкото всяка революция би могла да предизвика. Социалният мир, етническият модел, въздържането от брожения и радикализъм, стабилността в името на евроатлантически ценности замениха традиционното желание на българина да живее добре и достойно.

И той не живее достойно. Още по-малко - добре. Не само в тези 30 години, и преди това животът му не бе съвсем достолепен. Но тогава демагогията беше форма на обществен ред. Сега е държавна политика. Разликата е в това, че преди 30 години никой не вярваше в демокрацията и в нейния централизъм, а сега всички са убедени в нейната фасадност. Ако изобщо може да съществува някаква що-годе действителна и нетеатрална демокрация, това може да става само със системни бунтове, протести и открита война срещу склонните към профанизация на властта корумпирани управници. И разбира се - със силно гражданско общество, обединено в гилдии, професионални и съсловни организации, способни да защитят индивидуалните и колективните права и свободи. У нас такива почти няма, ако изключим стотиците, битуващи на книга.

Безсъдържателна в България е само действителността. Тя е банална. И никой не я харесва. Затова фалшивите новини не са неверни, а ненужни, просто не са новини. Измислени са. Политиците ни не са политици, защото не провеждат политика, а и нищо не разбират от нея. Не че ако разбираха, щяха да могат или да искат да я реализират. Лекарите са търговци, а търговците - мошеници. Производство няма, производителен е само трудът, и то най-вече физическият, затова цената му непрекъснато спада и оттам - нивото на реалните заплати. Висшите училища бълват юристи, а справедливостта излиза през комина на едноличната власт; въпреки тоновете нормативна баластра, произвеждана от парламента, обществените отношения са зле регулирани.

Тази действителност е банална и никой не я харесва. Предпочитаме воайорството на Биг Брадър, пошлостта на новинарите и евтината сензационност на приказните новини, сериалите пред документалните филми - изобщо информирано избираме перспективата на нереалното пред битието на действителността.

Ето защо поисках да не е така. Предпочитам баналността на селското училище, кравите в кравефермата, истинското мляко, заводите с комините, усмивките на малките хора, децата с ученически чанти вместо с туристически сакове, кръжоците, почтеността на обикновеното, топлината на делничното избирам пред шармантния триумф на капитала. За мен баналното е проявление на човещината в най-чистия й вид.

Затова се среща все по-рядко: и в литературата, и в живота.