От редактора
Черга за култура
/ брой: 225
Най-сетне един културен министър да заплаче, да почука на вратата и да поиска повече пари за своето ведомство. Направи го министър Петър Стоянович, който оня ден на своята пресконференция заяви, че ще поиска средствата за културното министерство през 2014 година да бъдат драстично увеличени. Нещо повече, министърът направи и разчет как ще бъдат разпределени 20-те милиона лева, които ще получи министерството. 10 милиона от тях ще бъдат дадени за сценични изкуства, 4.5 милиона за кино, 2.5 за културното ни наследство, а 1.5 за творчески проекти. "Искам да се отсее най-важното за финансиране в национален план, вместо всеки да дърпа чергата към себе си и да се решава на парче" - заяви Петър Стоянович, като обеща, че по-късно през есента ще бъде предложена за публично обсъждане Национална стратегия за културата.
Може би той трябваше да започне именно оттук, вместо да разпределя "на зелено" парите, които ведомството му може да получи (или да не получи). Дай Боже да ги получи!
А сега две думи за "културната стратегия". Вече години наред всеки нов културен министър определяше приоритетите на ведомството според своята творческа "ангажираност". Така веднъж в бюджета на министерството натежаваха сценичните изкуства, друг път киното, трети път музиката, а по времето на Вежди Рашидов - откриването на нови галерии, на обновени хамами и джамии.
Не че в това "дърпане на чергата към себе си" не е имало и полезни ходове за българската култура. Имало е, но въпросът не е толкова в "чергата", колкото в реалните нужди и интереси на българската култура. Какво е направено (и какво се прави) например за "износ" на българска култура и изкуство, литература, в чужбина? Достатъчни ли са случайните, юбилейни прояви и лични изяви на наши творци зад граница? Не е ли безнадеждно остаряла мрежата на културните ни центрове там? Все въпроси, които дълги години остават без отговор. И що за културна политика имаме ние, след като бюджетът ни за полицейски подслушвания е по-висок, отколкото бюджетът за култура? Браво, г-н министре! Чукайте! Само гледайте да не правите това на някоя отворена врата.