"Аскеер" - що за странно название?

Вече години наред това театрално отличие буни духовете на културната ни общественост и медиите. О-хо-о, станал е носител на "Аскеер"... Ехе-е, получил е за втори (трети път) "Аскеер" - това са реплики от лексикона на театралната ни гилдия, които предизвикват респект и уважение. Пък и не само в тези среди. С времето този популярен приз си е спечелил достатъчна известност. Всяка година около раздаването на "Аскеерите" се вихрят страсти и вълнения, емоции. Пък понякога дори и интриги, както е около всяка по-голяма награда почти навсякъде по света.
Така досега в продължение на повече от 20 години, откакто съществува тази авторитетна премия, са били "ощастливени" над 150 артисти, режисьори и драматурзи, композитори и сценографи; близо 50 театъра. Почти няма известен български театрален творец, който да не е отличен с престижната награда. И едва ли ще е пресилено, ако се каже, че този популярен приз е станал еталон за престиж и признание не само в театралните ни среди.

Паметен "Аскеер" дори за... Българската национална телевизия, която е направила немалко за медийния пиар на наградата


 Какво означава самото име?


Ако надзърнем в интернет, ще разберем, че това странно название се е родило съвсем спонтанно и едва ли не случайно. "Кръстниците" на емблематичната награда разказват как в далечната 1991 година "група колеги" от театър "Българска армия", водени от своето "самоиронично чувство за хумор на учредители", са измислили названието на наградата "Аскеер": източникът бил очевиден, майтапът- също??!! По-нататък следват обяснения около регламента, критериите, "уникалността" на журито, номинациите и  "универсализирането" на наградите "А'аскеер". Включително и... "бъдещото развитие на тази най-престижна наша театрална награда". От историческата справка за появата и утвърждаването на "А'аскеер" се разбира, че нейните "отци основатели" в известна степен дори са били изненадани от "нейния ефект"  и натрупания "емпиричен материал". От статистиката, свързана с връчването на наградата до 2010 г., става ясно, че двама души са получавали "Аскеер" по 5 пъти; 4 - по 4 пъти; 3 - по 3 пъти; 30 - по 2 пъти; 116 - веднъж. Любопитно е, че дори съоснователят на наградата и председател на Академията за връчване на "Аскеер" Милен Миланов е бил награден с нея два пъти.

Самят председател е неуморният двигател

на наградата от нейното учредяване до ден-днешен. Първо той има зад себе си огромен опит като актьор и режисьор, театрал. Започнал е като асистент-режисьор на Любен Гройс. Има зад гърба си десетки роли в различни спектакли, като се започне от сцената на Пловдивския театър, мине се през Армията и се свърши с киното. Не десетки, а един господ знае колко роли, като се тръгне от Поета, Лекаря, Анархиста, Пожарникаря в "Дървеница" от В. Маяковски и се продължи през Вестителя в "Медея" от Еврипид, Леоне в "Мадам Бовари", Борачио в "Много шум за нищо", Суркала в "Господин Пунтила и неговият слуга Мати", Пастира във "В очакване на Годо", Петър в "Опит за летене" от Радичков, Копе в "Метеор" от Дюренмат, Искрю Мачев в "Да отвориш рана" от Боян Папазов, и се свърши с Климент Божков в "Стъклен дом"... То не са роли, а цяла театрална енциклопедия. Освен като създател и двигател на "Аскеер", Милен Миланов е съосновател на Сдружението за защита на авторските и сродни права на артистите в България "Артистаутор", на  фондация "Манфред Вьорнер", член е на УС на Атлантическия клуб, национален координатор на посещението на папа Йоан-Павел II в България през 2002 година, съосновател на фондация "Крикор Азарян". Носител е на десетки национални и международни награди и отличия, сред които награда за актьорско майсторство от VI-ия Национален преглед на българската драма и театър през 1979 г. за ролята на Еньо-Теофил монахът в "Антихрист" по Емилиян Станев; Златна значка за цялостен принос в развитието на театралното изкуство на САБ (2000), Златен плакет и Почетна грамота от папа Йоан-Павел II и др. Както се казва, когато фактите говорят и боговете мълчат.
 
Излишно е обаче всякакво табу

около названието на наградата "Аскеер", което в немалка степен е една недомислица, колкото и да ни внушават нейните "кръстници", че е резултат от случаен изблик на "самоиронично чувство за хумор". Защото ако става реч за някакъв каламбур с американските "Оскари", той е доста неуместен. Нали все пак има някакви авторски права. Още по-нелепо ще е да изведем названието "Аскеер" от турската дума аскер (asker), войник, войска (виж Речник на чуждите думи, стр. 75), защото това би означавало, че Министерството на отбраната на България връчва театрална награда с... турско название (!!!) Нали все пак субсидията за "А' аскеер" идва от МО? Или от Министерството на културата, чийто министър до неотдавна беше г-н Вежди Рашидов? Както се казва, дори и да е така - все тая.

По-странно от самото название

е друго, че досега никой не се е сетил да запита кой е авторът на този "майтап" с тази толкова авторитетна българска театрална награда. Ако е Милен Миланов, можем да отдадем тази идея на неговите "атлантически пристрастия". А ако е някой друг, бихме могли да допуснем, че ексцентричното понятие е резултат от "самоироничното чувство за хумор" на неговите съавтори. Както се казва в подобни случаи - ега ти майтапа, ега ти оригиналното мислене!
Единственият човек от театралната гилдия, който досега е забелязал конфузията с чуждоезичното име на "А'аскеер", е артистът от Бургаския драматичеен театър "Адриана Будевска" Юрий Ангелов, който в интервю за медиите недвусмислено заявява: "Винаги съм се възмущавал даже от самото име "Аскеер", измислено по подобие на "Оскар". Това е подигравка, първо, с българските войници, които са проявявали чудеса от храброст и не са дали да падне в плен нито едно бойно знаме. Обиждаме малката армия, която в Балканската война побеждава турската армия. Защо да не го кръстим тогава солдат? Второ, с турската армия, която е владеела половината свят по време на Османската империя. Така ли не се измисли по-хубаво наименование за този приз?! Що за скудоумие е това, което продължава?..."
Но се получава нещо много странно - едно недомислие, като название на най-авторитетната българска театрална награда, вече години наред кръжи в културното ни пространство. И става така, че авторитетни, големи български артисти и театри, талантливи драматурзи и какви ли не още, са приемали (и продължават да приемат) този приз едва ли не като височайше благоволение, без някой да се е досетил, че самото име на наградата "Аскеер" е ни повече, ни по-малко от едно нелепо подражание или странна пародия, чиято препратка към българската история е не само унизителна, но и абсурдна от всяка гледна точка.
А ако трябва да се търси автентичното българско име на тази авторитетна театрална награда, тя би могла да носи названието "Боляр" , "Багатур", "Чигот", "Ватах" или нещо подобно. Но "А'аскеер" или "Аскеер", то си е все едно да лелеем възхищение към турския аскер. От какъв зор и по какъв повод?
Колкото до "Оскар" или "Oscars", то си е работа на Американската филмова академия. Айде да не се опитваме да ги настигаме американците, както някога пееше Тодор Колев. Пък и защо ли да ги настигаме, когато отдавна сме ги изпреварили, ако не по друго, то поне по възрастта на нашата държавност. Така ли е, г-н Миланов, или не е така?
Айде сега да влязат пак "А'аскерите", а пък догодина  да помислим по-сериозно за "бъдещото развитие на тази най-престижна наша театрална награда". Струва си.


Мнения от интернет форума:

Спартак:

Някой ще напомни ли КОЙ измисли толкова турското наименование на тази награда "АСКЕЕР". Или насила трябва да заживяваме с турските думи, така, както го правим и с английските, което изявени продажници наричат ОБОГАТЯВАНЕ на българския език. В същия ред на друга престижна награда можем да сложим наименованието "башибозук", " дервиш" или друго.

Strike Eagle: Дервиш е добро предложение.

Gogen: Не помня вече кой полуидиот измисли това име на наградите. Но че е турско две мнения няма. А пък е и близко до Оскар.

SV Sofia: Мисля, че "Аскеер" е пародия, контаминация от "Оскар" и "Aскер" (понеже в Театъра на армията). Но не съм съвсем сигурна, това са си мои предположения. Звучи ми напълно в духа на 90-те понеже.