От редактора
Апостоле????
/ брой: 39
Има защо да се чете и препрочита Апостола, както прави това Иван Гранитски в най-новата си книга "Внимателно бързайте!" Има защо, понеже българското търпило ("Да почакаме още малко"...), нашенската немарливост ("Карай да върви"...), махленската ни несговорчивост ("Он че ми каже"...) - те нямат граници. А само те ли са безгранични? Ами пословичното ни завистчийство ("Откъде той има"...), клиничните ни комплекси ("Хубава работа, ама българска"...) или пък избуялата напоследък като троскот парвенющина?...
Знаел ги е Апостола на свободата нашенските кривици. Подредил е едно към едно: и българското непостоянство, и склонността ни към празно дърдорене, и навика ни "да се нападаме един друг", да сме подвластни на интригата и кавгата, да замитаме грешките си под миндера и да се правим на "света вода ненапита"- ни лук яли, ни лук мирисали...
Прозрял ги е Левски нашенските кусури, докато е кръстосвал из Българско заради "народната работа". Докато си е блъскал главата с твърдоглавите чорбаджии и безхаберния ни народ - заспалото стадо (по думите на Ботев). Изпитал ги е върху гърба си, докато е трябвало да изгази всички "мъки и гнусотии", "частни мръсотии" и "чували с глупости", че накрая да стане жертва и на подлото ни предателство.
А днес - кои сме и какви сме? Днес като да не сме се променили ни най-малко, да не сме мръднали ни на йота от времето на "турското присъствие". Същите сме си. Само където към всичко останало се е прибавила и нашата БЕЗПАМЕТНОСТ - склонността ни да забравяме кои сме били и какво е било. Нещо като пълна амнезия и частично затъмяване на съзнанието. Да заличаваме имена, дати, събития от историята си. Или да я пренаписваме - според това как е угодно (или неугодно) някому. И да се кефим, и захласваме по сладникави сапунки и сърцераздирателни четива за османски хареми и хамами - с дегизирани по европейски ханъми и султани; да се кълчим на чалга кючеци. Апостоле???? Добре, че не можеш да ни видиш отнякъде. Добре, че нямаш гроб.