А Скопие краде не само история

След скандала с пътуващата изложба в Белград, в която Гоце Делчев е представен като "македонски херой", а българският надпис под знамето на Крушевската република "помакедончен", страната ни получи заслужен "бонус" от ЮНЕСКО и уверение, че тези фалшифицирания на историята ще бъдат спрени. Поне така ни уверяват българските медии. В конкретния случай абсолютно адекватна беше реакцията на министъра на културата Петър Стоянович, решителна бе и позицията на директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
Да, време е да се каже "Баста!" на системните фалшификации с българската история, които си позволяват болните "македонисти" от Скопие. Но фалшификациите на историята са само една малка част от лъжите и спекулациите, чрез които титовите наследници край Вардара градят "темелите" на своята измислена "афирмация" и "идентитет" като македонска нация.
Другата, не по-малко скандална спекулация, на пръкналите се в съседната република "бугаромразци", е системното ограбване на културното ни наследство - фолклор, музейно дело и литература. Пример в това отношение е издадената преди няколко години 130-томна поредица "Македонска книжевност", в която част от българския фолклор е представен като "Македонски народни умотворби" (без да са посочени източниците, от които са взети). Старата българска литература е буквално секвестирана като "македонска книжевност от IX - XVIII век". Възрожденската ни книжнина направо е скалпирана, като от нея са зачеркнати емблематични български имена. Върхът на тази патологична клептомания е сборникът "Македонски дводомни писатели", в който като "македонски" автори са включени Христо Смирненски, Димитър Талев и Никола Вапцаров, чиито творби са "препети" на скопско-велешки диалект. В друг том Венко Марковски пък е представен "хем като македонец, хем като българин".
Върховният скандал е този, че вече няколко години тези томове с откраднати български автори се рекламират по света в превод на английски, руски, немски, френски, арабски, испански, турски и албански. И ако има нещо тъжно и срамно, то е в това, че и този път всичко е постфактум, че дипломатичеките ни и културни мисии са проспали скандалния пладнешки грабеж. Докога?