16 Ноември 2024събота11:29 ч.

Доц. Баки Хюсеинов: Решения на КЗД доведоха до промени в законодателството

Защитата от дискриминация при упражняване правото на труд заема значителна част от дейността на Комисията, казва заместник-председателят й

/ брой: 64

автор:Дума

visibility 2468

Интервю на Аида Паникян


Заместник-председателят на Комисията за защита от дискриминация доц. д-р БАКИ ХЮСЕИНОВ е възпитаник на Стопанската академия "Димитър А. Ценов" в Свищов. Магистър е по счетоводство и контрол, доктор по икономика - научна специалност "Финанси, парично обращение, кредит и застраховка" ("Социално-икономическа закрила") и доцент в професионално направление "икономика" ("Политики на заетост и социално-икономическа закрила"). Доцент преподавател в УНСС и в Института за икономически изследвания към БАН. Работил е като икономист, бил е зам.-министър на труда и социалната политика с ресор "Демографска политика, социални инвестиции, равни възможности за жените и мъжете и неравнопоставените групи в трудовата сфера".



  • - Доц. Хюсеинов, всяка държава-член на ЕС си има национален орган за равенство. Какъв е приносът на КЗД в българския обществен живот и в българското законодателство?
    - ЕС посредством редица директиви е задължил държавите членки да създадат правни и институционални механизми във връзка с утвърждаването и защитата на правото на равно третиране на физическите лица.
    Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е създадена по силата на приетия от 39-ото Народно събрание Закон за защита от дискриминация.
    През годините КЗД е постановявала решения с широко обществено значение, а някои от тях доведоха и до промени в нормативната уредба.
    - Кои?
    - Например след препоръка на КЗД до МС да бъдат инкриминирани посегателствата срещу личността по расови подбуди, през 2011 г. бе променен НК и се допълни, че освен по хулигански, посегателството към личността може да бъде по расистки или ксенофобски подбуди.
    С решение на КЗД бе премахната неравнопоставеността и ограничението само пенсионери по възраст и стаж, но не и по инвалидност, да пътуват с намаление в БДЖ.
    След постановено решение на КЗД е изменена Наредба 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, в която се казваше, че водачът на лек таксиметров автомобил трябва да е физически здрав и да не е инвалид (доказва се с медицинско свидетелство). Това според КЗД е дискриминация. Ограничението бе премахнато.
    Като резултат от наше решение е законодателна промяна, чиято цел е да се гарантират равни права на  хората, осиновяващи деца до 5 г., за да се осигури необходимата родителска грижа и семейна среда и се повиши мотивацията за осиновяване.
    Редица са потвърдените решения на КЗД в полза на хората с редки болести. Това доведе до промяна в реимбурсния списък и включването в него на определени скъпи лекарства, за които липсваше субсидиране от държавата, както и допълнителни мерки с оглед нуждите на хората с увреждания, страдащи от редки болести. Промяна в нормативната уредба настъпи спрямо болестта на Алцхаймер, муковизцидоза, фенилкетонурия, епилепсия, гноен хидраденит, спина бифида и хидроцефалия, двустранна невросензорна (пълна) глухота, тумори на хипофизата, децата с диабет тип 1, за които родителите са принудени да купуват инсулинови помпи и редица др.
    С решение на КЗД бяха премахнати ограниченията при медицински стандарт "Асистирана репродукция", слагащи таван от 43 г. на жените, нуждаещи се от подобен тип решение.
    - Как стои българската КЗД сред сродните структури в страните от ЕС?
    - В партньорски отношения сме с национални и международни институции, неправителствени организации, компетентни по въпросите за равенството. Сътрудничеството се осъществява под различни форми: дейности на КЗД като национален орган по равнопоставеност, като национален орган по правата на човека със статут "Б", акредитиран от ООН, както и като национална точка за контакт по престъпления от омраза към Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ.
    КЗД има свои регионални представители, което е уникално за Европа. Изпълнява важни и отговорни задачи, свързани с външната политика на България, като активно участваше в изготвянето на позициите и докладите на страната ни по линия на международните механизми за наблюдение, свързани с равенство и недискриминация.
    От октомври 2020 г. КЗД e официален член на Европейската мрежа за национални институции за човешките права (ENNHRI).
    - По какви казуси най-често хората търсят КЗД?
    - През годините преобладаващите оплаквания са свързани със защитения признак увреждане. Следват лично положение (този признак е комплексен и е интересно съчетание на различни персонални характеристики на отделния човек - например семейно положение, образование, местожителство и др.), възраст, обществено положение, етническа принадлежност, пол, образование и др.
    В последните години нарастват оплакванията за дискриминация по няколко признака, т.нар. множествена дискриминация. Най-често КЗД е търсена от представители на уязвими групи - хора с увреждания, хора, принадлежащи към етнически малцинства и др.
    - В кои сфери на обществения живот КЗД най-често установява дискриминация?
    - Дискриминацията с възможните й проявни форми е явление, което може да се осъществи във всички сфери на човешкия живот. Поради това и защитата, предвидена от Закона, е еднаква, независимо от областта, в която се осъществява дискриминацията.
    Анализът на практиката през годината потвърждава извода, че защитата от дискриминация при упражняване правото на труд заема значителна част от дейността на КЗД.
    Има оплаквания за различно отношение в сферата на здравеопазването, за диференциран подход при предоставянето на социални услуги, за дискриминация в областта на образованието, за ограничаване достъпа на лицата до определени стоки и услуги, за недостъпна архитектурна среда и т.н.
    - Спазват ли се трудовите права на работещите?
    - Законът предвижда комплекс от задължения за работодателя за създаването на недискриминационна среда за упражняване на правото на труд. Въпреки това, вече години наред в КЗД най-много са оплакванията за дискриминация именно в сферата на заетостта по различни защитени признаци.
    Висок процент от оплакванията традиционно касаят прилагането на принципа "равен труд - равно заплащане", задълженията на работодателя за прилагане на еднакви критерии във връзка с налагането на дисциплинарни наказания, за предоставяне на равни възможности за професионално обучение и израстване в длъжност или ранг, прояви на преследване спрямо работници, решили да отстояват правото си на равно третиране. Нерядко подадените жалби и сигнали съдържат твърдения за тормоз и сексуален тормоз на работното място. Тези констатации указват необходимостта от влагане на допълнителни ресурси по превенция на дискриминацията на работното място.
    Пред нашите регионални представители най-често са оплакванията за тормоз на работното място от работодатели или от служителите на ръководни длъжности на основата на пол, възраст, етническата принадлежност или партийна принадлежност, образование, увреждане. Целта в почти всички от случаите е работникът или служителят "доброволно" да напусне.
    Други оплаквания са за неспазване на изискванията за оформяне на документацията при назначаване или освобождаване, неизплащане на задължителни осигуровки, полагане на извънреден труд без компенсация - парична или допълнителни почивни дни, поставяне на дискриминационни изисквания към кандидати за свободни работни места чрез определяне на конкретен пол и възраст, което не се изисква от спецификата на работата и не е определено в закон, и др.
    - Преди няколко години КЗД инициира кампанията "Достъпна България". Какви са резултатите от нея към настоящия момент?
    - Целта на националната кампания  е да се осигури масова достъпна среда за хората с увреждания. Тя е отворена и във всеки момент могат да се присъединяват институции и хора, съпричастни към каузата. Инициативата на КЗД не цели само да санкционира нарушителите на Закона за защита от дискриминация, а и да насърчи и отличи онези, които са осигурили достъпна среда по своя инициатива. Затова КЗД връчва сертификат за достъпна среда на обектите.
    През годините в рамките на кампанията са постановени около 1500 решения. През 2022 г. те са 193, като от тях са влезли в сила 162, обжалвани пред съответния административен съд са едва 19, а останалите са в срок за обжалване.
    Кампанията е безсрочна, осъществява се без външно финансиране и чрез усилията на членовете и администрацията на КЗД. Тази форма за защита на правото на достъп на хората с увреждания е без аналог у нас.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1052

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1026

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1016

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1086

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1022

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1090

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 967

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1089

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1050

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1045

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 994

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ