Битката на двете Америки

Оспорвани и неясни резултати, обвинения във фалшификации, съдебни дела, протести и контрапротести по улиците. Звучи като страна от Третия свят, но всъщност говорим за "най-великата демокрация" - САЩ. Две седмици след изборите настоящият президент Доналд Тръмп все още отказва официално да признае резултатите, а нещата ще се решат окончателно едва на 14 декември, когато трябва да гласува Избирателната колегия - органът, който официализира проведения месец по-рано вот. Или поне така е на хартия. На практика има множество възможности крайният резултат да не съответства на бройката гласове за всеки кандидат. Това е заложено още в конституцията - делегатите от различни щати представляват различен брой гласоподаватели и понякога тази различна тежест променя съотношението на силите. Именно така Доналд Тръмп спечели първия си мандат, въпреки че имаше 3 милиона гласа по-малко от Хилъри Клинтън. На теория дори е възможно делегатите да гласуват по съвсем различен начин от избирателите. Но това ще нанесе невъобразим удар по претенциите за демокрация на САЩ и едва ли някой би го позволил. А и този път, на база първоначални резултати, Джо Байдън има значителна преднина и обрат изглежда по-скоро невъзможен. 

И все пак сме далеч от края, Тръмп вече заведе дела, а привържениците му организират протести с обвинения за измама. Всъщност сериозни доказателства за такава досега не са представени, затова и първите дела вече бяха прекратени. В събота пък една от наетите адвокатски кантори отказа да представлява Тръмп в делото, което настоява за повторно преброяване в ключовия щат Пенсилвания. Предполага се, че отново причината за това е липсата на основание за сериозен процес: местният парламент на щата се контролира от съпартийците на Тръмп, а именно там се определят правилата, по които се броят гласовете в отделните щати. В САЩ не съществува общ Изборен кодекс, какъвто има у нас. През 2016 г. Тръмп спечели  Пенсилвания и този път отново водеше, но в крайна сметка след силна вълна гласове по пощата за Байдън нещата се обърнаха. Но именно републиканците пожелаха тези неприсъствени гласове да се броят след другите. А още предварително се знаеше, че заради пандемията привържениците на демократите ще имат огромно мнозинство при тези бюлетини, партията проведе сериозна кампания сред тях да гласуват дистанционно. И още, на преброяването винаги присъстват представители и на двете основни партии. Излиза, че ако има измама, тя трябва да се е случила с активното съдействие на самите републиканци. Подобно е положението и в другите щати. 

Дори самото обкръжение на президента изразява предимно песимизъм по отношение на шансовете вотът да бъде обърнат чрез съда. Така Тръмп може да разчита предимно на технически грешки - например в Джорджия, където разликата е няколко хиляди гласа и там наистина има реален шанс повторното преброяване да наклони везните в другата посока. Но това няма да е достатъчно, защото разликата между Тръмп и Байдън е доста сериозна. Един, дори два щата няма да променят нищо.

В неделя настоящият президент за пръв път призна, че Байдън е спечелил, но с половин уста и отново настоя, че това е станало с измама. Тъй като предаването на властта по традиция се случва на 20 януари, напълно възможно е това полупризнаване да продължи до самия край, след което Джо Байдън все пак да поеме от Доналд Тръмп щафетата като следващ президент на САЩ. Републиканската партия също има интерес да поддържа огъня поне до 5 януари, когато има решаващи избори за две места в Сената. За нея е много важно ентусиазмът на избирателите да бъде задържан поне до този момент. След това Тръмп може да бъде хвърлен на вълците, защото републиканският контрол над Сената и Върховния съд означава, че Байдън ще има сериозни трудности да реализира намеренията си, каквито и да са те.

Къде сбърка Тръмп?

Джо Байдън е изключително слаб съперник и това бяха избори "за" и "против" настоящия президент. Единственото предимство на демократа Байдън в крайна сметка беше, че не е Тръмп. Няма да е преувеличено да кажем, че ако нямаше пандемия, Тръмп без проблем щеше да си осигури втори мандат. Но тоталният хаос, несериозното отношение и дори некомпетентността на неговата администрация накараха рекорден брой американци да покажат червен картон на досегашния стопанин на Белия дом. Защото преди това бяха постигнати и други рекорди: 250 000 жертви на коронавируса, рекорден спад на БВП в началото на пандемията и над 30 млн. изгубени работни места. Всичко това нямаше как да не се отрази на изборите. Докато в Конгреса и Сената раздаваха трилиони (да, трилиони, няма грешка) долари на корпорациите, милиони американци се редяха на опашки пред банки за храна, а това е "привилегия", на която обикновено се радват само бездомните и другите декласирани от обществото прослойки. Това не стана без одобрението на Тръмп, а поведението му по отношение на вируса ще остане в историята като пълна катастрофа с първоначалното отрицание, коментарите за белината и непрекъснатото прехвърляне на отговорността на други. А наскоро се появи и клип от предизборна проява в гореспоменатата Пенсилвания, в който Тръмп обяснява на събралите се хора, че нямало да дойде при тях, ако не му били толкова ниски рейтингите. Впоследствие окръгът беше спечелен от Байдън. 

Тръмп също така не изпълни и много от предизборните си обещания. Така и не изтегли войските от Афганистан и Сирия, създаде ново напрежение с Иран и Венецуела. Обещаваше да "източи блатото", но си назначи държавен секретар от ЦРУ и финансов министър от "Голдман Сакс". Хората около него забъркаха куп скандали, характерни именно за "блатото". Оправданията с "дълбоката държава" вършеха работа в началото, но когато си най-овластеният човек в света, 4 години по-късно тези извинения вече не звучат по същия начин. И така се стигна до 3 ноември.

Пировата победа на Байдън

Победата на Байдън обаче изобщо не е това, което много медии биха искали да вярваме. Първо, очакваше се той да победи с голяма разлика. Вместо това той бе на косъм да загуби в много щати. Второ, очакваше се демократите да получат контрол върху Сената, но и това не се случи. Последният им шанс са два балотажа в Джорджия на 5 януари, но историята показва, че подобни ситуации в този щат обикновено се решават в полза на републиканците, съответно този шанс вече е доста малък. И накрая, демократите дори загубиха места в Конгреса (макар да запазват мнозинство). Причината за това е политическата импотентност на Демократическата партия, която не предлага нищо на вътрешната сцена, задоволява се да е в опозиция и да повтаря колко са лоши Тръмп и републиканците. Е, те са лоши, но когато ти нямаш собствено лице и политиката ти се движи от спонсорите, ти самият не си много по-различен. 

И докато вътрешната политика е слабост на демократите, опасността за света идва от външната политика. Новата администрация вече даде сигнали, че ще запази твърдата линия на Тръмп по отношение на Китай, ще втвърди тона и със Северна Корея, със сигурност ще засили напрежението с Русия. Единствената позитивна промяна се очертава по отношение на Иран, където Байдън се надява да възстанови споразумението, сключено по времето на Обама. Може да се очакват опити и за възстановяване на трансатлантическото "единство", но предстои да видим какво е останало от него и доколко Европа ще е склонна отново да се постави в подчинена позиция спрямо Вашингтон.

Разделената държава

Все по-ясно се очертават поне две Америки. едната е провинциалната, от Юга и Средния Запад, където властват консерватизма, религиозния фундаментализъм и бедността. Другата е от големите градове по двата бряга, където е концентрирано образованото, нерелигиозно  население с високи доходи. То е и значително по-либерално в разбиранията си за света. Различията много ясно се виждат в тазгодишните протести на Black lives matter и MAGA (привържениците на Тръмп). Тази културна пропаст се допълва и от икономическа: след 40 години неолиберализъм  американската средна класа е на изчезване. Америка е разделена на свръхелит (милиардерите и техните корпорации), обслужващ го елит (политици, медии, мениджърско-професионална класа) и всички останали. Още преди пандемията огромни части от населението живееше в бедност, без социално осигуряване, без достъп до здравеопазване и образование. Сега тази група се увеличи още повече, към нея се присъединиха и всички, които или изгубиха работата си през тази година, или едвам свързват двата края. В държавата, където масово се живее под наем и на кредит, пътят от успеха до провала е изключително кратък.

Всъщност това е големият проблем на Америка. Защото независимо дали хората с нетрадиционна сексуална ориентация ще имат или няма да имат права, дали абортите ще са разрешени или не, дали ще имаш първият черен президент или първата жена президент, двете основни партии са относително единни в отказа си да работят за обикновените хора. Тези политики на идентичността, които се разиграват, разделят хората дотам, че мнозина вече предричат нова гражданска война, докато в същото време осигуряват удобен параван за задкулисни сделки и войните зад граница. Русофобията например е една от многото теми, по които републиканци и демократи споделят обща позиция и почти винаги стигат до консенсус, който не е в полза на Москва.

Така в много отношения промяна няма да има нито с Байдън, нито с Тръмп, нито с който и да е. Приоритетите на САЩ и на силните лобита, които стоят зад американската политика, остават относително непроменени във времето. Социалното разделение отвъд Океана и различните визии за облика на САЩ обаче е тема, която няма да изчезне с избора на Джо Байдън. "Завръщането към нормалното" е доста спорно и едва ли ще се случи, тъй като "нормалното" просто не беше нормално и преди.