Заплахи за крехкото статукво в Пакистан

Бунтовете в Северна Африка, войната в Либия и несекващите протести и кървави сблъсъци в Сирия и Йемен хвърлиха сянка върху опасния характер на ситуацията в Пакистан - единствената ислямска държава, която притежава ядрено оръжие. Неслучайно председателят на Парламентарната асамблея на НАТО Карл Ламерс заяви миналата седмица във Варна, че Пакистан има стратегическо значение за НАТО. В този дух бе и казаното от държавния секретар Хилъри Клинтън в Исламабад, където по същото време тя направи изненадващо посещение. Визитата й имаше за цел да свали напрежението в отношенията между двете страни след убийството на Осама бен Ладен, което американски командоси извършиха на пакистанска територията, без властите в Исламабад да бъдат дори информирани за планираната операция.
След опасния прецедент пакистанските лидери демонстрираха достойнство, заявявайки, че повече няма да търпят да се нарушава националният суверенитет на страната им. Слабото и непопулярно пакистанско правителство е подложено на натиск от антиамериканското обществено мнение и плаща висока цена във "войната срещу тероризма". Над 4400 цивилни пакистански граждани са загинали за последните три години при бомбени атентати на оживени места в големите градове, след като талибаните и Бен Ладен обявиха свещена война на Пакистан заради подкрепата му за "американската агресия срещу Афганистан".
Отношенията между Вашингтон и Исламабад винаги са били сложни и трудни за прогнозиране, но напоследък развитието и компликациите им с възможните последици будят основателни безпокойства. В Пакистан опасно съжителстват религиозният фанатизъм с ядреното оръжие, огромна армия, чиито командири играят коварна двойнствена игра ту по свирката на САЩ, ту по принуда с никнещите като гъби талибански паравоенни формирования в планините на 2400-километровата граница с Афганистан. Към това се прибавя и невероятната етническа пъстрота в страната: 44 процента от населението са пенджабци, 16 процента - пущуни, 14 процента - синдхи, 10 процента - сераики, 7 процента -мухаджири, 3.5 процента - белуджи, и др. Трайбализмът, феодалните традиции, пренаселеността и бедността са само една част от тежките проблеми на етнически най-пъстрата ислямска държава. Дълеч не е благоприятно и географското разположение на страната, граничеща със своя заклет враг - Индия, с нестабилния и опустошен Афганистан, с непредвидимата и домогваща се до ядрено оръжие Ислямска република Иран и с все по-силния Китай. Тази картина се допълва от растящия авторитет на архипротивника - Индия, чиито военна мощ и милиардно население правят все по-безперспективи усилията на Исламабад за възвръщане на Кашмир.
Една ретроспекция на отношенията между Индия и Пакистан показва, че Исламабад - още от началото на своята независимост - винаги е търсил външен покровител, за да се опази от по-големия и по-влиятелен източен съсед. И всеки път пакистанците смятат, че са предадени, защото САЩ, пазейки сложното равновесие, постъпват така, че никога нито една от двете азиатски ядрени държави не е удовлетворена.
Реалната опасност Пакистан да подпали света идва и от факта, че стабилността на правителството зависи от войнстващите фундаменталисти и че острите политически спорове се решават по един и същи изпитан способ - с поредното политическо убийство. Предшественичката на днешния премиер Джилани - популярната Беназир Бхуто, последва участта на своя баща - Зулфикар Али Бхуто - обесен от политическите му противници през 1979 г. Тя беше убита през 2007 г. по време на предизборен митинг. Десет години преди това брат й последва семейната съдба. Безпрецедентни са хаосът и засилващото се чувство на безпомощност в районите, граничещи с Афганистан, където експанзията на  талибаните е трудно удържима. С разрешение на властите в Исламабад те въведоха ислямското законодателство - Шариата, в завладените от тях територии, като в същото време продължават да контролират провинциалната администрация и полицията в стратегически важната долина Суат. Екстремистите и техните бойни формирования се ползват със солидна подкрепа от страна на населението, което застава и зад джихада на афганистанските талибани срещу американските "окупатори". Според лондонският "Таймс" в Пакистан недоверието към Запада е по-силно от страха от талибаните.
Една от задачите на Хилари Клинтън в Исламабад бе да притисне пакистанското ръководство да действа по-решително срещу радикалите. Военните обаче много добре разбират, че  резки силови действия могат да взривят не само страната, но и целия район. Те с неохота и без да забравят за милиардните доларови инжекции, се съгласиха да започнат настъпление срещу талибаните в Северен Вазиристан. САЩ отдавна искаха Пакистан да предприеме операция срещу талибаните в Зоната на племената, където живеят пущуните и където федералните закони не действат. В тези райони антиамериканизмът е най-силен.
Преди десет години, когато започна войната срещу Афганистан, тогавашният заместник държавен секретар на САЩ Ричърд Армитидж бе заплашил генерал Мушараф, че САЩ ще бомбардират Пакистан и "ще го пратят в каменната ера", ако не поддържа американците в афганистанската война. При сегашното си посещение Хилари Клинтън не отправи подобна заплаха. Но ясно показа, че САЩ няма да се поколебаят да стопират стремежите на Исламабад да диверсифицира външните си контакти и да преоцени приоритетите си, предвид политиката на Китай и Русия.
В сегашния момент, независимо от явната криза на доверието, Вашингтон не би допуснал да се стигне до разрив на отношенията с Исламабад. Запазването на крехката вътрешна стабилност и сътрудничеството все още обаче служат на американците като основна гаранция за присъствието им в района на Югозападна Азия и непосредствено в Афганистан. А пакистанската военнополитическа върхушка, извличаща солидна полза от финансовата и материалната поддръжка на САЩ, също не е склонна да се стигне до конфронтация. Така че засега статуквото, макар и крехко, в общи линии се запазва. Въпросът е докога...


След убийството на Бен Ладен Китай ясно намеква, че "всяка агресия срещу Пакистан ще се счита за агресия срещу Китай". Този ултиматум бе оповестен по време на визитата на пакистанския премиер Юсуф Раза Джилани в Пекин. "Горди сме, каза той, че Китай е нашият най-добър и най-надежден приятел. Китай винаги може да разчита на Пакистан... Може да се каже, че приятелството ни е по-високо от Хималаите и по-дълбоко от океаните." "Да не се правят погрешни заключения, допълни Джилани. Всяка атака срещу съоръжения в Пакистан ще получи съответен отговор."
Пакистанският генерал в оставка Талят Maсудна свой ред заяви: "Ако натискът на САЩ и Индия продължи да се засилва, Пакистан може просто да каже: "Зад нас е Китай. Не мислете, че сме в изолация, с нас е потенциална суперсила."


Пакистанският парламент призова за преразглеждане на отношенията със САЩ. По време на десетчасова дискусия депутати поискаха независимо разследване за операцията, при която бе ликвидиран Осама бен Ладен. Парламентът единодушно е приел решение за забрана за преминаване на конвоите на НАТО, ако САЩ не спрат нападенията с безпилотни самолети. Парламентът заседава след серията терористични акции в северозападната част на страната, при които бяха убити 80 души. Междувременно членове на американския Конгрес поискаха Вашингтон да спре финансовата помощ от милиарди долари за Пакистан с аргумента, че някои представители на властта в Исламабад са знаели за скривалището на най-търсения терорист.