За реална промяна - нова програма

В България днес, в края на 25-ата година от т.нар. преход, може би по-остро от всякога се чувства липсата на ясна перспектива как ще се развива страната в бъдеще, какво могат да очакват нейните граждани за живота си през следващите години. Новото правителство, което така и не представи своя програма за управление, вече се сблъска с първия национален протест на синдикатите срещу очертаващото се поредно замразяване на доходите и загубата на нови хиляди работни места.
    Затова сега се изправяме пред острото предизвикателство - останали ли са в обществото сили и способност за трезва преценка за състоянието на страната и за алтернативите, които се очертават за по-нататъшното й развитие през следващите пет-десет години. Въпросът отново е как да започнем да осъществяваме онази промяна, от която хората жизнено се нуждаят, но която вече все по-малко се надяват, че е възможна.
    Същият въпрос, с едни или други специфични особености, си задават днес и гражданите на всички страни членки на Европейския съюз - през първия ден на тази седмица Брюксел буквално бе блокиран от масова стачка на транспортните работници срещу драстичните мерки за орязване на доходи и социални придобивки, предприети от новото дясно правителство на Белгия. След броени дни - следващия понеделник, предстои нов, още по-масов протест, заплашващ да преустанови движението из цялата страна.
    Масовото недоволство на хората, отхвърлящи днешното състояние на живота си, свидетелства за едно - за провала на онази политика на "Засиленото икономическо управление", която десницата наложи в ЕС след сътресението на кризата от 2008 година. Управление, изискващо резки бюджетни съкращения и т.нар. структурни реформи, които на практика прехвърлят бремето на кризата върху наемния труд и средната класа при едновременното безпрецедентно задълбочаване на неравенствата и по-нататъшното ускорено забогатяване на и без това свръхбогатите.
    Този провал отчетливо проличава в светлината на равносметката за досегашното изпълнение на Стратегията Европа 2020 - онзи програмен документ на ЕС, който обещаваше интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж преди всичко за съществен ръст на заетостта и сериозно ограничаване на бедността. През следващата, 2015-а, година предстои да се направи средносрочен преглед на резултатите от първите пет години на изпълнение на стратегията, но още отсега се налага един извод - постигането на заложените в нея цели се осуетява именно от наложената от десницата политика на атака срещу основите на съвременната европейска социална държава с нейните механизми и средства за насърчаване на публичните инвестиции и услуги и за социална защита.
    Групата на социалистите в Европейския парламент вече предприе задълбочена подготовка за предстоящия преглед на изпълнението на стратегията въз основа на позицията, която групата прие в началото на сегашния мандат на ЕП под надслов "Призив за промяна". Конкретна първа стъпка към този преглед бе и приетата по въпроса в края на ноември резолюция на парламента, в която ясно се констатира, че досегашните резултати са обратни на заявените в стратегията цели.
    При това групата на социалистите постави именно целите и параметрите на "Европа 2020" в основата на дълбоко аргументираната си позиция спрямо плана "Юнкер" - амбициозно обявеният от новата Европейска комисия инвестиционен пакет на стойност 315 млрд. евро, който да бъде реализиран през следващите три години. Както стана ясно, той всъщност представлява намерение за привличане на частни капитали за проектите, които засега неясно как ще бъдат подбирани измежду двете хиляди вече заявени обекта, а не реален инвестиционен план, разчитащ на мащабни публични финанси.
    Понастоящем в брюкселските среди протича оживена дискусия по техниките за "умножаване" на скромния принос от 21 млрд. евро средства от бюджета на ЕС и от ресурси на Европейската инвестиционна банка с коефициент 15 за постигането на желания общ обем средства. Но същинският въпрос е в крайна сметка дали и доколко инвестирането на тези средства ще води до трайно увеличаване на работни места с доходи за достоен живот, дали ще настъпи реално подобрение на живота на европейските граждани, що се отнася до осигурен достъп до качествено образование и здравеопазване.
    Същевременно през последните дни център на вниманието и на Групата на социалистите и демократите станаха разкритията на разследващите журналисти за т.нар. Люкслийкс  - огласяването на и без това известните договорки и практики за масово избягване на плащането на дължимите данъци от страна на водещи крупни корпорации (с претенции за отговорно корпоративно управление). Чрез т.нар. "креативен данъчен инженеринг" с помощта на водещите международни одиторски фирми, използващи режима в Люксембург, в продължение на години тези корпорации са лишавали бюджетите на съответните европейски държави от стотици милиарди евро дължими данъци - през същите тези години, в които милиарди публични средства бяха изливани за спасяване на фалирали банки, след което за борба с дефицитите бяха налагани брутални бюджетни съкращения в основните социални сфери и политики!
    Позицията, изработена от групата и огласена от нейното ръководство в специално писмо до Юнкер, бе категорична - или Комисията ще разработи и представи срочна и ясна поредица от конкретни мерки за пресичане на циничното отбягване от дължими данъци от страна на фирмите, или социалистите ще оттеглят подкрепата си за Комисията, която досега групата й оказва, независимо от сериозната си критика за предлаганите от Юнкер и екипа му политики.
    Всъщност става дума за нова степен на категорично отхвърляне на сложилото се в европейските страни статукво, при което липсата на очакваната от хората елементарна справедливост и възможност за достоен живот става нетърпима. Тази острота на отхвърлянето на съвременните "реалности" достатъчно осезаемо се чувства и в Групата на социалистите и все по-отчетливо слага своя отпечатък върху нейните позиции и действия.
    У нас, в България, е жизнено необходимо да се състои възможно най-отговорен и критичен преглед на изпълнението на т.нар. Национална програма за развитие "България 2020" - българският вариант на Стратегията Европа 2020, за който огромното мнозинство български граждани или въобще не са чували, или в най-добрия случай имат само най-смътна представа. Документ, разработен и приет от първия кабинет "Борисов" и за който не само президентът Плевнелиев твърди, че съществува национален консенсус.
Въпросът доколко такъв консенсус съществува, а и как собствено се осъществяват осемте приоритета на НПР БГ 2020, ни най-малко не е "академичен", предмет на кабинетни анализи и разсъждения, а напротив - има най-актуално и централно значение. Не на последно място, защото именно тази програма е заложена в основата на Споразумението за партньорство България-Европейска комисия за новия програмен период 2014-2020 г., с чието изпълнение са свързани надеждите за сериозни инвестиции в полза на ускорен растеж на икономиката и нарастване на благосъстоянието на страната.
От казаното като предварително съждение може да се извлече следното - без категорична политика, подчинена на развитието на България като съвременна социална държава, способна реално да регулира икономическото развитие и обществените отношения в полза на интересите на огромното мнозинство от хората, никакви програми и споразумения от вида на споменатите нямат шанс да станат реалност!
При това началото на такава нова политика трябва да бъде поставено не на "жълтите павета", а във всяка от 268-те общини като конкретни практически платформи за развитие на всяка от тях, които да защитим на предстоящите местни избори. Защото днес разсъжденията за стратегии и програми звучат за хората все по-абстрактно и отблъскващо по простата причина, че са пропити от новоговора на бюрокрацията, от начина на управление, скъсало връзката с живия живот.
Това е и предизвикателството пред нас, българските социалисти, днес - да докажем възможността и практическите измерения на друга "НПР БГ", способна да мобилизира обществото за реална промяна - такава, каквато да нареди България сред страните, в които си заслужава да живееш и да създаваш бъдеще за децата си.

Недоволството на европейците, отхвърлящи днешното състояние на живота си, свидетелства за провала на политиката на "Засиленото икономическо управление", наложена от десницата в ЕС. На снимката - протестиращи транспортни работници в Брюксел срещу мерките за икономии