Войната и халифатът

Появата на "Ислямската държава на Ирак и Леванта" /ИДИЛ, на арабски -  ДАИШ/, изненада западните анализатори и целия политически елит, точно както преди време ги бе изненадала появата на талибаните и на "Ал Кайда". Преобразуването на ИДИЛ в халифат и самоназначаването на халифа Абу Бакр ал Багдади ги шокира. Преди няколко седмици започна война на/с халифата. В редиците на халифатистите днес се сражават близо 10 000 джихадисти от държавите край Персийския залив, от Северна Африка, както и ислямизирани граждани на Европа и САЩ. Журналисти преброиха до осемдесет държави, чиито граждани воюват на страната на халифатистите.

За какво е войната?

Войната на "Ислямския халифат", както и гражданската война в Сирия, не са войни, които могат да се бъдат лесно обяснени, примерно като войни между шиити и сунити, не това е тяхната същност. Днешната война не е война само заради петрола, който безспорно е основният икономически въпрос в Близкия изток и който породи множество конфликти и страдания на народите от региона. Това не са "войни на цивилизациите", както не особено уместно се бе изразил Семюъл Хътингтън. Войната с халифата, поне засега, въпреки антитерористичните акции на Запада, се води някак в границите на ислямската цивилизация. За халифатистите това е война за доминация в рамките на исляма. Факт е, че ракетните и авиоударите на Запада срещу ислямистите се подкрепят от консервативни сунитски режими, които вече няколко десетилетия  воюват с шиитите.
Войната за халифата не е започнала сега - през 2012, 2013 или лятото на 2014 г., т.е. не чак сега - около и след избухването на т.нар. "арабска пролет". Могат да се проследят нейни трасиращи профили в мюсюлманските движения през втората половина на ХХ век. В Европа през далечната 1970 година босненският мюсюлманин Алия Изетбегович написва "Ислямска декларация", в която се откриват една дузина основополагащи идеи на днешния радикален ислям. В далечната 1998 година в Афганистан висшият орган на ислямското духовенство - Върховната Шура - поставя задачата да се създаде Световен халифат - държава само за хората, изповядващи исляма. При това не "традиционен", а т.нар. чист ислям. Западният свят бе шокиран от събитието на 11 септември. Изненадата само прикри факта, че високомерно не се е интересувал, не е следял какво всъщност се случва в мюсюлманския свят. А там проблемите около ислямизма, т.е. около "политическия ислям", набъбваха. Едно твърде скъпо струващо високомерие.
Влиятелни и амбициозни слоеве от мюсюлманските интелигенции десетилетия наред показват, че никак не са съгласни с мястото на исляма в глобалния свят и не са готови да приемат, че проблемите на света не са главно религиозни.
Радикалният ислям се стреми и някак успява да лансира публично своя алтернативна визия за социално-политическото устройство на света. В нейния център стои идеята за халифата. Тя е израз на един стремеж към създаване на глобална ислямска държава - без значение на каквито и да е географски граници. Има стотици изявления в тази насока. Един ярък пример: през декември 2011 г. прессекретарят на сирийските "Мюсюлмански братя" Зухаир Салим в интервю каза: "По дяволите Сирия и сирийската националност! Сирия -т ова е временен феномен, временно явление. Нашата цел е създаването на единна ислямска държава за цялата ислямска умма".
Предният Изток, черноморският и Кавказкият и Прикаспийският райони в тяхната цялост изграждат регион, който ще има ключово значение за бъдещата геополитическа и геоикономическа система на света. В сърцето на този регион преди три месеца се появи халифатът.
Историческият арабско-мюсюлмански халифат съществува в периода между VIII и XIII век. Днешните мюсюлмански радикали си спомнят с носталгия за епохата на халифата като за "златен  век" на исляма. Арабският халифат съществува сравнително кратко като силна и единна държава. Той се разпада на три самостоятелни халифата: сунитски - в Андалусия (Кордова), в Ирак (Багдад), и шиитски халифат на Фатимидите в Кайро. Накрая теократическата мюсюлманска империя рухва под натиска на монголите.
Халифатската държава е всъщност средновековна, държавно организирана общност на правоверните. Държавата е на мюсюлманите-сунити, а те са организирани по места в джамаати - обединения на правоверните. Членове са на една и съща община, групират се около една и съща джамия. Това е община, но всъщност не толкова с вероизповедна насоченост, а с подчертано политизирана ислямистка ориентация, в основата на която стоят фундаменталистките принципи, конкуриращи се с традиционния ислям и традиционните общини. Халифатът е

класическа деспотична държава

Дори в теологическите интерпретации на ислямистите джамаатите не са просто верски обединения, а са главно политически - обединение на мюсюлманите срещу друговерците, езичниците, гяурите. Не става дума толкова за религия, колкото за властта и за хората, на които тя някак принадлежи - не по родови, не по политически, а по религиозни причини. Всъщност по своята социологическа същност ислямът никога не е бил просто и не е само религия. Ислямът е организация на верските общности и са необходими огромни усилия - отвън и отвътре, тези общности да не живеят в режим на враждебност срещу всички останали. Затова не са много плодотворни усилията да се интерпретират например християнско-мюсюлманските отношения на плоскостта на "диалог между религиите". Звучи приятно, но и леко театрално...
Сега в Сирия и в Ирак сунити убиват християни, шиити убиват сунити, сунити убиват шиити, сунити и шиити убиват християни. Изобщо, диалог между куршумите...
В Европа - повече в Източна, но и в Западна, както и в Прикавказието, през последния четвърт век привържениците на ислямистите започнаха да създават свои затворени верски общини, джамаати, начело с емир - началник, и овластен със светска, религиозна и военна власт. Където се налага, те подменят по-старото местно духовенство, ако то се придържа към някакъв "традиционен" ислям.
"Умерен ислям" на ислямистите не е нужен - те искат нещо друго. Наричат го халифат.
ИДИЛ/ДАИШ се придържа към "идеология", аплодираща за избиването на всички друговерци в името на тържеството на най-суровите закони на Шариата. Ютюб епидемията да се заснемат и експонират кървави екзекуции из Сирия и Ирак и разпространението им в интернет шокира планетарните зрителски аудитории. За европееца мотивите на убийците не са напълно разбираеми: ясно е, че се цели да се всява ужас сред противниците, да се демонстрира абсолютна убеденост в правотата на ислямистите, но може би това е и документ за оправдаване на получените средства - "работата е свършена" - зверските убийства действително са извършени. Един вид "платено - заклано".
След първоначалния шок с екзекуциите "халифът" преустанови излъчването на филмираните главоотрязвания. Самите екзекуции обаче не са спрели. Мисля, че днешната война срещу халифата ще определи до голяма степен какъв ще бъде нашият свят през следващите десетилетия. Президентът Барак Обама обяви, че "ИДИС не са ислямът". Напълно съм съгласен. Но проблемите са по-дълбоко от простото съществуване на едно политическо и идеологическо чудовище. Доктрината на ИДИЛ/ДАИШ включва борба за премахване на неверниците, като в конкретния случай "неверници" са не само християните, а дори в още по-голяма степен мюсюлманите-шиити. Така се върнахме с 1500 години назад към споровете за наследяване на пророка Мохамед след неговата смърт.
Халифатистите си представят, че в Северен Ирак и Сирия ще създадат плацдарм за разпространяването на световен джихад. Първо се направи опит да се реализира халифатисткият сценарий в Сирия, където под знамето на една политическа, "анти-башар-асадистка" платформа подразделения на организации, свързани с "Ал Кайда", ведно с наемници от цял свят, разгърнаха терористична война. Резултатът? Една съсипана, доскоро развиваща се и модернизираща се, не особено демократична светска държава. Недемократизмът на Башар Асад бе използван като претекст за тероризма и бандитизма на радикалните ислямисти.
Новият египетски президент Сиси съобщи, че иска да разшири международната кампания срещу халифатистите, като включи и локалния си политически враг - "Мюсюлмански братя" (всъщност няма принципна разлика между "Мюсюлманските братя" и халифатистите от ИДИС). За да се уравнят "Мюсюлманските братя" и ИДИЛ, ще е нужно да се направи преглед на цялостното отношение към ислямския радикализъм, за което видимо няма готовност. Изводите ще са тежки, особено що се отнася до въпроса кой и как подхранваше крайния ислямизъм.
Ислямският халифат е

мечтата на "Мюсюлманските братя",

това е основният пункт в тяхната доктрина. Това е и мечтата на "Ал Кайда"... Според огласени планове, в бъдещия Световен халифат постепенно ще се включат около 50 държави от Европа, Азия и Африка (освен арабския свят и Турция, тук се включват например Албания, Босна, Азербайджан, Сидзян/Уйгурия от Китай, Казахстан, Киргизия, Таджикистан и др.). В тези си граници това ще бъде свръхдържава. Но това далеч не е всичко. "Подробност" е, че тя ще контролира повече от 80% от световните запаси на петрол. По-нататък, според ислямистката визия, границите на новото държавно суперобединение ще се разширят и още, за сметка на Северна и Южна Америка, Австралия и дори Гренландия.
"Ислямска държава" е очертала плановете си за световно господство в близките пет години. Ислямистите схващат идеята за халифата като "вековна мечта, която сега може да се реализира". Според бляна на халифатистите 2100 г. ще е годината, когато цялата планета ще стане единна ислямска държава, т.е. държава, управлявана по законите на Шериата. Днес, гледайки Ирак, Изетбегович би казал: "Моите мечти се сбъдват."
Халифатът е държава на мюсюлманите, в случая - на сунитските мюсюлмани. И естествено след обявяването му можеше да се очаква нова вълна на конфесионално прочистване - от началото на войната в Ирак 450 000 иракски християни са били принудени да напуснат домовете си. В едно шиитско село жителите отказали на джихадистите да се откажат от верската си доктрина. В отговор - още няколкостотин заклани. 
Халифатът иска да воюва "срещу всички" и (почти) всички са готови да воюват срещу халифата. Засега само по въздуха. При бомбардировки, колкото и прецизни да са ударите обаче, гинат най-вече мирни жители... Днешната война с халифата е непосредствен резултат от    

глобалното предизвикателство

което халифатистите хвърлиха в лицето на човечеството. Западният свят тръгна на война срещу халифатистите заради тероризма. Халифатистите от ИДИЛ са едни от ислямистките провокатори, но главното в тяхната провокация не са заснетите екзекуции, а представата им, че разполагат с алтернативен модел на устройство на света и са готови да го налагат със сила. 
Ислямистите отдавна твърдят: "Ислямът е решението!" Тази теза може да бъде отхвърлена, но поне в Европа това не се прави по адекватния начин. Европа предпочита да ползва арабските въглеводороди на търговска основа, но не и да предяви някакви общохуманни и правозащитни претенции към радикалния ислям.
Ислямът е сила, ислямът е световен фактор, но той не е решението, ако то се привижда като световен ислямистки ред. До следващите европейски и български избори може би ще стане ясно, че в Европа и в България се дискутира какво ли не, но цивилизационните въпроси някак просто се отбягват.