Уникален труд за богомилството

"Богомило-катарската философия като живяна етика" - едно добро издание на. "Авангардпринт", Русе, е без съмнение книга, която заради научните си приноси и новаторски характер би трябвало да бъде преведена и представена в чужбина. В нея читателят ще открие отговор на много въпроси за етическата същност на дуалистичната ерес, за съзнателното оклеветяване на богомили и катари, за "Църквата на Любовта" и за Любовта като космическа същност, за егалитаризма и богатството като неистинско битие, за българския културен принос в Средновековна Европа, за волнодумието с катарски корени на свети Франциск и за инквизицията като социално оръжие на враговете на свободната мисъл, но и като убежище на психопати-садисти, чиeто потиснато либидо ги прави особено усърдни в измъчване на жертвите им. Бих казал, че това е един съвсем нов поглед към старата и обширна богомилска тема.
Авторката, проф. д-р Ерика Лазарова, изтъкнат културолог, която наскоро ни преоткри и творчеството на един голям и забравен българин, културфилософа и народопсихолога Найден Шейтанов (1880-1970), е решила да докаже, че богомилството, а и по-късната му, европейска проекция - катарството, се разгръщат като дълбоко нравствено учение и особен вид културно мисионерство, предполагащо в равна степен секуларизация на общественото съзнание и самовъзвисяване чрез пряко общуване с Бога, добротворчество и любов към ближния. Разгледала го е като една етична светогледна система, която е едновременно хуманистична философия на равенството и култура на бунта срещу унижаващите човека социални порядки, която реално има шансовете да подготви по пътя на убеждението и ненасилието, на молитвата и свободния труд, на категоричното неприемане на злото и възвеличаване на индивидуалните усилия за себеусъвършенстване духовната матрица на нов тип хора и да се превърне в нов начин на мислене и световъзприемане с европейски измерения. Ерика Лазарова убедително защитава историческата истина, която напоследък се пренебрегва в Европа: българското богомилско учение поражда силни влияния в Средновековна Европа, особено в западната й част.
Много интересна е тезата за "еретическото дисидентство" на богомилите и катарите, защитена от Ерика Лазарова. Тя убедително доказва, че това учение е изпреварило времето си. Нарича го "първа система на тотална социална критика" и обръща специално внимание на факта, че обвинените за еретици всъщност осъзнават столетия преди Оскар Уайлд и Ерих Фром, че е важно не "да имаш", а "да бъдеш". Според авторката т.нар. дисиденти на Средновековието са и "първите общественици в епохата след раждането на Христа, които издигат глас в защита на демократичните принципи, оспорвайки божествения произход на властта и привилегиите. Близо осем века преди Великата френска революция от 1789 г. те защитават лозунга й за равенство, братство и свобода от социалното подтисничество, с което си спечелват омразата на светските и църковни господари и биват жестоко преследвани, затваряни, измъчвани, изгаряни на клада.
Върху впечатляваща с обема си библиография на български и на редица чужди езици, проф. Ерика Лазарова (един забележителен учен-ерудит, преводач и критик на превода) е изградила монументален, без съмнение, приносен труд. Може да се каже, че твърде успешно е защитила и трите си главни тези: 1. Богомилството като един от най-ценните и безспорни български приноси със световно историческо значение - за съжаление, напоследък некоректно оспорван от някои кръгове във Франция; 2. Тезата за богомилско-катарската философия като първата в света социално- критическа теория; 3. Ролята на духовността и на духовния фактор в историята, винаги свързан с проблема за нравствената трансформация на човечеството и обществото.