Турция в сблъсък със САЩ, но и с Китай

Предстоящите местни избори в Турция на 31 март са особено важни за управляващата Партията на справедливостта и развитието (ПСР), защото има социологически анкети, че подкрепата за управлението намалява.

В същото време в навечерието на изборите ставаме свидетели на изостряне на отношенията на Турция с две държави, които стоят на противоположни полюси в геополитика - САЩ и Китай. 

Относно САЩ причината за това изостряне са предстоящите доставки още през юли на руските системи С-400. Турските наблюдатели се питат дали Турция е развита или развиваща се страна, защото Вашингтон предприема стъпки за изваждане на Анкара от системата за разширени преференции. Тази системата засяга развиващи се страни, действа от 1975 г. и позволява на 131 развиващи се държави да имат привилегията на безмитен внос на 3474 стоки в САЩ. През 2018 г. в рамките на тази програма са внесени стоки за $20.9 млрд., от които делът на Турция е 1.74 млрд., или 8.2% от цялата стойност. Оказва се, че става въпрос за превозни средства, части за тях, ценни метали, скъпоценности, което няма да има толкова икономически, колкото политически последствия. Но е безспорен натиск от страна на САЩ и съвсем в унисон с туитвания на президента Тръмп, 

че ще има удар върху икономиката 

на Турция, ако не се съобразява с американски условия. Без значение дали става въпрос за сирийските кюрди или за руските С-400.  

В същото време Анкара внезапно повдигна въпроса за положението на уйгурите в Китай, което няма как да не изненада неприятно Пекин. Но редица становища в турската столица посочват, че и това е част от предизборната кампания и ще приключи след изборите. Все пак Пекин чрез посланика си в Анкара Денк Ли предупреди Турция, че рискува да влоши икономическите връзки с Китай,  ако продължава с критиките за отношението на китайските власти към уйгурските мюсюлмани. Думи като "може да има недоразумения или неодобрения между приятели, но те трябва да се решават чрез диалог" определено подчертават, че Китай държи на приятелски отношения, но и на решаване на проблеми чрез диалог. А това е и декларирана политика на страните от групата БРИКС, сред които Китай има значима роля. Констатацията "не е конструктивен подход да се критикува публично приятел" плюс добавката, че "ако изберете неконструктивен път, той ще повлияе отрицателно на взаимното доверие"

определено звучи заплашително 

Това би могло наистина да се отрази на търговско-икономическите отношения, които никак не са малки като количество. Много китайски фирми търсят възможности за инвестиции в Турция, включително и за построяване на трета ядрена централа, която Анкара планира. През 2018 г мощната китайска компания "Али Баба" закупи турската фирма за on-line продажби "Трендьол". Китайската търговска банка купи "Текстил банк", а в момента се водят преговори за инвестиции в Турция и от "Чайна лайв иншурънс". Няма как това да не се отрази положително върху финансовия дефицит, от който страда Турция на този етап. Китайските инвестиции са за $27.6 млрд., а търговският дефицит на износа на Анкара за Китай е в размер на $17.8 млрд. С разбираемо самочувствие посланик Ли е посъветвал Анкара да възприеме разплащания wechat и alipay. Мотивите са, че турците предпочитат да не плащат кеш, а преобладаващото младо население бързо се адаптира към новите технологии. 

След като Турция дълго време запазваше мълчание по въпроси, които по принцип възприема като деликатни в отношения с Пекин, тя отново отново подхвана критики за отношението към китайските уйгури, които са мюсюлмани. Външният министър Чавушоглу насочи внимание към "промиването на мозъците на 1 млн. уйгури, които са подложени на преследване". Дори използва изрази като "настаняване в концентрационни центрове", които китайците наричали "центрове за преобучение". Възможно е центровете да са част от политика срещу радикализирането на тези мюсюлмани, за да не попадат под влияние на идеите на "Ислямска държава", за което има достатъчно данни. Едва ли е толкова лесна адаптацията на такива общности към останалата част от населението. Известно е, че в китайския район Синджанг, където живеят уйгурите, преди време имаше сериозни етнорелигиозни напрежения, което доведе и да поставянето на региона под постоянно полицейско наблюдение. Западът побърза да обвини Китай в опити за асимилация на това население, поставяйки го в унисон с доминиращата китайска култура, известна като Хан. От своя страна при посещението си в ООН Чавушоолу отново постави въпроса за "притесненията на Турция относно отношението към уйгурите", а Китай отговори, че "това е намеса във вътрешни суверенни дела". Но е факт, че уйгурите, склонни да приемат радикални послания, се използват от външни сили, за да създават напрежение в Пекин и това обикновено се получава при обстоятелства като "търговски войни" или при натиск за изпълнение на определени условия. 

Въпросът е защо проблемът с уйгурите бе подновен точно сега от Анкара. Привличането в предстоящите местни избори на консервативните мюсюлмански маси в Турция е достатъчен повод да се  

разиграва картата за "грижа към мюсюлманите в цял свят"

Но както се казва, нищо лично, изборите ще минат. Ердоган може и да посети после Пекин и да увери домакините си в своите приятелски чувства и добри намерения. Той ги умее тези политики. Справка - отношенията с Русия. Не е без значение, че точно по същото време в град Урумчи, същата провинция Синджанг, турска делегация, водена от стария левичар и лидер на партия "Ватан" Доу Перинчек, участва в международна конференция на тема "Поощряване на единството и взаимодействието между етническите групи и етническите политики в Китай: приложение и успехи в Уйгурския автономен район Синджанг". Пекин не си губи времето и работи за адаптиране на уйгурското население. В конференцията участват 50 политически партии от 30 страни, сред които Русия, Афганистан, Сърбия, Турция, Египет, Бангладеш, Пакистан, Виетнам, Камбоджа, Таджикистан - все с мюсюлмански етнос сред населението си. Китайският зам.-външен министър Гуо Ежу е открил конференцията, но в Анкара вниманието бе насочено към изказването на Доу Перинчек. Той акцентира върху "американския империализъм, който е окупирал Афганистан, Ирак и Сирия, подстрекава граждански войни, използва създадени от него терористични организации, които се представят под различни религиозни и етнически наименования като "Източен Тюркистан". Според Перинчек тези организации действат срещу Русия, Китай, Пакистан, Индия и др. и винаги са свързани с ИД, а преди с "Ал Кайда". Призивът е за сътрудничество с Китай и страните от Западна Азия срещу религиозния тероризъм. 

Ето и друга гледна точка в Турция, но някои наблюдатели казват, че това е другата страна на една монета. В Анкара такива политики не са изключение. Там са наясно, че "ако вълкът е решил да изяде агнето, той ще намери повод".  Мерките на САЩ са известни - икономически, политически, медии, личности. Но се напомня, че през 1975 г. САЩ са наложили военно ембарго на Турция, а Анкара е издържала 3 години на този натиск и се е съпротивлявала. Накрая "те дадоха назад", но има ли сега Турция сили да се съпротивлява?" Трудно е да се се съпротивлява, ако лирата пада поголовно, инфлацията расте неудържимо, инвестициите намаляват чувствително, потреблението плавно се срива, а заплахите демобилизират населението. Предстоящите местни избори ще дадат възможност да се види дали и този път Ердоган е "излязъл от положението" и дали ще се съобрази с препоръки да отстоява позиции пред Вашингтон при изваждане от списъка на развиваща се страна.