Циганите - част от болестта ни
/ брой: 142
Конфликтите между цигани и българи, които наблюдаваме в последните седмици, са една бленда между всеобщо недоволство, политическа манипулация и безсмъртната ни способност да хвърляме вината винаги върху другите. Когато се преследват в една страна малцинства, независимо основателно или не, това е израз на упадък в обществото и държавата. Много ясно, че има привкус на политическа манипулация, но също е много ясно, че този етнос е особен. Той е различен в различните страни. Има общност по целия свят. Цигани или роми, те са част от солта на земята и смятам, че светът би бил много скучен при отсъствието им. Затова в световната литература от Пушкин до Кустурица са възпроизведени вижданията, бита, философията, поведението на тези хора - почти винаги с положителен знак и пълно с цветни емоции.
От страх да не ни упрекнат в болшевизъм ние свенливо крием очевадния факт, че тези хора бяха много по-плътно интегрирани преди, отколкото днес. Ако приемем, че ние сега сме деградирало общество като българи, защо да не деградират и циганите? Когато се говори за равенство пред законите, винаги се изтъква, че те като всички трябва да си плащат тока и данъците. Да, но равните възможности са другата част на толерантността на едно общество. Едно циганче, когато се роди в гето - самото наличие на тази дума свидетелства колко е велика нашата иманертна толерантност - то вече е обречено на безделие и може би и на престъпност. Циганите са част от болестта на нашето общество, защото когато едно общество е болно, болни са всичките му сфери и всичките му вътрешни етнорелигиозни компоненти.
Освен това колко българи, колко фондации забогатяха от това, че представят решенията на Брюксел сред местната циганска общност. Те си купуваха автомобили, получаваха заплати, оборудваха си офиси, но колко от това е стигнало до самото ромско общество? И от Брюксел се насърчават тези проекти. Но то е формално. Една много малка, да не кажа нищожна част от средствата стига до адресата си. През това време като предприемачи се обогатяват онези, които правят ако не политика, то бизнес с вграденото, внушеното, проповядваното от Брюксел отношение към малцинствата, независимо кои са те. Има, разбира се, и цигански барони, колкото и малко да са те, но има огромна разлика между един богаташ ром и онова детенце, което се ражда в гето и му е предопределено да стане нарушител на закона.
Казват, образованието е панацея за проблема с циганите. Това е частично решение. Не може да има оазис сред пустинята, не може да има висше образование в страна в упадък и не може да има толерантност в страна, която търси необходимия грешник, за да обясни своето собствено бездействие и дори безпомощност. Какво значи образование? Хората открито казват, че не искат децата им да учат в клас, където има циганчета. Ние смятаме, че проявяваме висша добродетел, като кажем, че и циганите са хора. Това малко ми прилича на нашето непрекъснато изтъкване, че евреите трябва да са ни благодарни за това, че не сме ги пратили в крематориума. Това е верижна система, при която циганите са просто част от нашата вечна мания да търсим друг някой за днешното ни и миналото ни състояние. Идеята за иманентната толерантност на българите е силно гигантизирана, защото даже онези бежанци, които тръгват към историческото си отечество България след нещастните ни войни, не са приемани тук с отворени обятия. Да не говорим за сирийците сега.
Искаме циганите да се променят, а ние променяме ли се? Изходът е да се променим всички. Защото когато едно общество е достатъчно зряло, всички малцинства повече или по-малко го имитират, стремят се да се вградят в него. И когато обществото е силно и уверено, то ги приема без опасения, че те ще корозират неговото единство. Идеята за различие, за другост, която много ловко се използва у нас, прави тези хора уязвими към пропагандата и ухажванията на ДПС. Тук философията е много проста. Ние не сме като българите - хайде да се стиковаме и да създадем поредния богаташ или поредния политически деец. Но сега постоянно се говори за преместващи се групи цигани от един град в друг. Една странна миграция, която не я разбирам. Току-що чух, че в близкото до мен село Киряево са се заселили 55 души. Това са рисковете на демокрацията, която позволява демографска миграция, не е забранена от закона. Придошлите обаче откъде идват, от Сатурн ли? Или от Марс? Това е разпасаността на онова общество, което не е достатъчно зряло за демократични ритми на живот.
Тези процеси ще продължат, защото са част от общата криза на нашето време. Защото така си обясняваме онова, което върви криво в нашия живот; така обясняваме и нашите национални провали и почти катастрофични неща и в миналото. Все някой друг е виновен.