Те говорят

Толкова гадни новини ни връхлетяха през отиващата си седмица, че човек се чуди как да намери оптимистични думи за хубавия празник на жените. И тъй като изглежда ни стана навик напоследък да съществуваме във водопад от недомислия и политическа простащина, започнахме демагогски да се измъкваме в пожеланията и за Осми март с думите: "... Абе, преди всичко здраве ти желая, че виждаш какво става". В това изречение, поднесено с подобаващата затрогващо нежна интонация, наред с най-важното послание, има и нещо твърде разочароващо. Във фразата "виждаш какво става" се съдържа голямата тъга от живота в нерадостна действителност. И тъй като в мрачния пейзаж оптимизмът е дефицитно състояние на духа, гневът и иронията взимат връх в битовото общуване. Българинът разбира добре защо я докарахме дотам, че да ни сочат "международно" като пример за изостаналост, корупция, престъпност и... още нещо.
Слизаме при обективните хора - онези, които градят и са градили, които знаят и дават знание, които са служили на държавата си тихо и почтено. Ето някои реплики, които се загнездиха в съзнанието.
Осмомартенски столичен пазар. Между лалетата наднича мургав субект. "Грабете, пристигнали са от Холандия. Днес за жените и тъщите, утре за сватба, а може и за невесели поводи". На опашката вкупом се досетихме кои са невеселите причини. И се започна: "Абе, онзи доктор, дето опердаши циганора, какво ще го правят? Сигурно ще отнесе някоя година в пандиза, ама на хората наистина им писна. След празниците се въоръжавам и хич не ми пука", споделя развълнуван строител. "Стига, бе, ако ни разрешат оръжие, ще се избием. Така ни е прекипяло, че като падне пердето - леле-мале", репликира негов колега със засъхнала мазилка по понталоните. "Ама нали сега ще направят по-строг закона и ще имаме право да се защитаваме, без да носим отговорност за последствията", мълви учителка в предпенсионна възраст с физика, която не предполага дори защита от евентуална агресия на собствените й ученици. "Госпожа, при тая власт нищо хубаво не ни очаква. Те само лъжат, мажат и лапат. Как не им стигна? Единствено събират токовете пред онези в Брюксел, защото са си взаимно удобни. А вие искате сигурност. Те си гледат тяхната сигурност в управлението. Я как настръхнаха и се уплашиха от протестите за доктора и онази простотия с ЧЕЗ и Гинка ли беше. Сега им били виновни от БСП-то, задето сами са се омазали. Искали да ги свалят. Трагедия. Ами то е ясно, че не стават. Но нали има лапачка отвсякъде, затова не им се тръгва на герберите", разсъждава бивш служител в структурите на енергетиката. И допълва: "... Никой не може да ме убеди, че държавата не е в състояние да се намеси в сделката за продажбата на ЧЕЗ у нас. Има си и правни, и държавни лостове за изкупуване на активите на фирмата в България. Все пак - това е почти 40% от електроразпределението у нас, а чехите дори не ни информират за кредиторите на онази от Пазарджик. Ами ако тя изпадне в несъстоятелност, какво се случва? Да не стане така, ако ЧЕЗ ни осъдят чрез международния арбитраж за онези 600 млн. евро, да тропосат на народа още бая милиони. И как да повярваме, че нашите сега по върховете били изненадани от това, което се случва с ЧЕЗ? Те съвсем ни правят на малоумни, пък и не само този път."
Разговорът продължава вече с букети цветя в ръцете, но в близкото кафене на пазара. "Уважаеми, аз съм историк и такава простотия като изреченото по време на посещението на руския патриарх около Трети март не знам. Все пак имахме официално посещение на най-висшия духовник на най-влиятелната православна църква. Мисля си, че откровено се издънихме. Не разбирам защо управляващите така мънкат за Руско-турската война. Ами то си е кристално ясно. Тази война за нас е освободителна. И нашият освободител е руската армия, в чийто състав има и финландци, и литовци, и поляци, и украинци, и воини от други националности, но като част от войската на Руската империя. И трябва да бъдем благодарни на руския народ и на православната църква, че са защитавали така сърцато освободителната мисия за своите братя славяни. А това, което изговори по телевизията Валери Симеонов за руския патриарх, просто не искам да коментирам. Срам! Да не стане така, че в процеса на сближаване с македонците по православна линия, т.е. между двете църкви, да си открием нов фронт."
Това си говориха група столичани с букети цветя в ръцете на Осми март. Гневно и огорчено, но и с мисъл, че има нещо много гнило в управлението на държавата.
И все пак, наред с почитта към труда, всеотдайността и красотата във всяка възраст, всички бяха в радостно очакване на празника. Който възкръсна и се почита, независимо от опитите на синьо-черната простотия по времето на СДС, обявила Осми март за "комунистически" празник.