Защо им е на САЩ Велика Албания

Ден преди албанските косовски полицейски части да атакуват провокативно сръбските територии в северната част на страната президентът на Сърбия Александър Вучич държа двучасова реч в Скупщината, в която фактически призна, че страната му е загубила "битката за Косово". В отсъствието на опозицията той използва изрази като "тежко национално поражение" и да изберем между "горчивата истина", и сладката лъжа". Вучич направи и демографски преглед на ситуацията, като изтъкна, че ако през 1961 г. в училищата в Косово са се учили 100 000 сръбски деца, то сега те са 16 000. Президентът обаче настоя пред депутатите, че преговорите с Прищина трябва да продължат и че Белград ще защитава сърбите в бившата си провинция, призната вече от половината ООН за независима държава. 

Вучич специално натърти, че въпреки позицията на западноевропейските държави, които подкрепят косоварите и албанците, Белград ще продължи курса към ЕС и обясни защо: "Трябва да помним, че 68% от търговията ни е с ЕС, оттам идват големите инвестиции, а 60 000 сърби работят за германски компании." 

Цялата реч на Вучич на фона на албанския натиск за още отстъпки от страна на Сърбия, 

издаваше пораженчество

което е напълно разбираемо на фона на случващото се през последните години и месеци около този конфликт. Вучич не каза директно, че страната му трябва да признае Косово, но намекът му беше прекалено дебел. 

Но процесът за присъединяването на Сърбия към ЕС, което се представя като "морковчето" след "тоягата" от войната от 1999 г., изисква още унижения от Белград, сред които е и признаването на независимостта на Косово. През 2012 г. в. "Зюддойче Цайтунг" писа, че Сърбия няма място в ЕС, докато безусловно не приеме резултата от войната на НАТО срещу бивша Югославия, за която вестникът смята за виновен само Белград. Германското издание припомни тогава, че съюзът вече се е опарил веднъж, като е приел Кипър с нерешения му териториален спор. Седем години по-късно това мнение, което, както виждаме от случващото се, не е само редакционно, продължава да остава в сила. 

Признаването на Косово от страна на Сърбия може  и да е ключово за приемането й в ЕС, но то не може да се разглежда отделно от продължаващия процес на фаворизиране на албанците от страна на западните държави. Сръбската държава би могла много по-лесно да преглътне Косово, ако например западните държави биха оказали натиск върху Прищина, т.е. натискът да бъде оказан от САЩ, които свирят първа цигулка в тоя оркестър, като целта е албанците да се съгласят на размяна на териториите. Обаче, припомнят наблюдатели, първо бе погребана идеята за автономия на сръбските райони в Северно Косово, а сега виждаме, че "заметоха зад шкафа" и идеята за размяна на територии. 

Това предложение, което на пръв поглед изглежда добро, включваше част от сръбската Прешевска долина- с общините Прешево и Буяновац, населени предимно с албанци, които дори партизанстваха там до 2001 г., да отиде към Косово, а районите около град Митровица да се присъединят към Сърбия. Според замисъла така и двете страни се избавяха от проблемни региони, постигаха етническа чистота и премахваха най-сериозната пречка пред началото на преговорите за ЕС. Косово пък щеше да разшири и международното си признание. Поне това стана ясно през миналия ноември, след първата среща "на крак" между президента на Косово Хашим Тачи и руския държавен глава Владимир Путин. 

Очевидно върху албанците 

не е бил упражнен никакъв натиск

защото в началото на годината парламентът в Прищина забрани каквато и да е размяна на територии. Истината е, че ако Митровица, заедно с местния металургичен завод и ВЕЦ "Газивода", отидат в Сърбия, никаквата икономика на Косово съвсем ще увисне като "прани гащи". Поради това косоварите извършиха няколко провокативни акции около ВЕЦ-а, а сега и в сръбските общини, за да покажат, че те контролират нещата и да окажат натиск върху Белград. Част от натиска са и заявленията на Хашим Тачи и други косовски фактори, че Сърбия трябва да се раздели с цялата Прешевска долина, включително и община Медведжа, и да се радва, че албанците не искат всички земи до Ниш. Така косоварите и техните покровители се опитват да изнудят Сърбия да признае Косово, без да получи нищо в замяна. Много възможно е, ако това стане, албанците да подновят опитите за прилапването на Прешевската долина. Щом толкова пъти им се получава, защо пак да не опитат. 

Паралелно с косовския Белград е напът да се сблъска с още един фронт и това вероятно не е случайно. Пак се надигнаха гласовете на бошняците, които живеят в областта Санджак с център Нови Пазар, разделена сега между Сърбия и Черна гора. Тази област, сръбската част на която е населена с над 59% мюсюлмани, а черногорската с 46% мюсюлманско население, служи като своеобразен мост между Албания, Косово и мюсюлманските кантони на Босна и Херцеговина. 

Организацията "Бошняцко национално вече" обяви щенията си към осем сръбски и осем черногорски общини. Тези сепаратистки планове не са нови. Още през 2012 г. в Гьотеборг, Швеция, е било открито "представителство" на бошняците от Санджак, т.е. от години се работи в чужбина за легитимност на техните искания. С просто око на картата се вижда претенцията всички мюсюлмани в западната част на Балканите, ако не да бъдат в една държава, то поне да имат общи граници. А после ни разправят, че приказките за ислямска дъга на Балканите били глупости.

Ако разговорите за ислямската дъга са в бъдеще време, то идеята за обща държава на албанците, е в ход и това е трудно да се отрече. В Косово, Албания и Македония открито се говори за "Велика Албания". Без да се съобразяват с мнението на генсека на НАТО и ЕС в Косово си създадоха армия просто защото американците нямат нищо против. Едновременно с това през декември м.г. премиерът на Албания Еди Рама обяви, че ще имат съвместен контрол с Косово върху границите и от 2019 г. стоките за Прищина влизат в Албания все едно 

Дуръс е пристанище на Косово

Реакция на това от западна страна нямаше. Френското издание "Куриер интернасионал" обърна внимание, че албанците са отправили погледа си и към някои крайбрежни райони на Черна гора, които също били "техни". Местната община Тути вече има автономия. 

И разбира се - Македония. Когато през февруари 2017 г. сенаторът Дейн Рорабакер заяви в Тирана, че Македония трябва да бъде поделена между Косово и "България или която и да е друга държава, с която са в родство", това беше обявено за негово лично мнение. Сега обаче, след поредната намеса на САЩ в делата на Скопие, албанците в Македония се намират на ръба на автономията и нищо чудно да я получат след време. После ще бъде въпрос на време всички тези граничещи една с друга земи да се обединят в една държава - верен съюзник и действен инструмент на САЩ на Балканите. 

След като американците отвориха през 1999 г. Кутията на Пандора в Косово, излезлите от нея пипала на албанския иредентизъм вече 20 години пораждат основното напрежение в региона. Американците създадоха прецедент чудовище, от който може да се възползват и други сили. Винаги може да възникне въпрос: а защо да не се съберат в една държава всички сърби, всички българи, турци, хървати, румънци. 

Само че - както днес американците са на един акъл, а утре може да са на друг, така както ги има днес на Балканите, утре може и да си съберат куфарите с чувство на добре или не дотам добре изпълнен дълг. Проблемите, които обаче те създадоха, създават и вероятно ще създадат и занапред на Балканите, а и в други региони на Изтока, тепърва ще разклащат европейската конструкция и ще създават напрежение в Стария свят. Което вероятно е и основната цел на задачата.