Западът е недоволен от украинската армия

Очакваното с големи надежди украинско контранастъпление разочарова. Преди началото му приятелите на Киев вярваха в успеха на атаката. Бившият шеф на ЦРУ Дейвид Петреъс уверено прогнозира: "Украинците ще пробият руската фронтова линия..." 

В действителност фронтът не помръдна, а украинската армия загуби много войници и техника. Този провал е полезен урок за САЩ и за всички, изучаващи военна тактика и стратегия. След месеци обучение в структурите на НАТО ударните бригади на Украйна използват нови тактики, оборудване и оперативни планове. Алиансът формира тези части по свой образ и подобие, давайки приоритет на настъплението, маневреността и комбинирания бой.

Поради обширните минни полета, артилерията и силно укрепените руски позиции, на украинците е трудно да влязат в буферната зона между двете страни. Техните бригади са блокирани на линията на съприкосновение и не могат да атакуват втория и третия ешелон на руската отбрана.

НАТО инвестира много усилия и средства във военното обучение, но пактът има малък опит в подобни операции. Подготовката на украинските войници се базираше на теорията на конвенционалната война, но тази доктрина се нуждае от осъвременяване.

Подготвените от западни офицери украински съединения демонстрират ниски бойни способности. Боят с комбинирани оръжия трябваше да им осигури предимство, но се оказа, че разминирането и противовъздушната отбрана са били пренебрегнати.

Украинците подцениха масираността в боя, както това се случи в началния етап на руската специална операция. Те настъпват на различни места, но единственият начин да се постигне успех е съсредоточаване на десетки бригади на тесен участък от фронта.

На контранастъплението се възлагаха неоправдано големи надежди. Дори има съмнение, че Украйна повече не се интересува от изхода на контранастъплението. Зеленски вероятно знае, че всичко приключи, но западните му съюзници очакват успех.

Ново контранастъпление при тези обстоятелства ще е неприемлив цинизъм, тъй като бойците на фронта плащат с кръв необмислените решения на командването. В началния етап на войната Русия се отклони от консервативната си доктрина и атакува цели в украинския тил (Сумск, Херсон и Киев), заобикаляйки отбранителната линия. Но след време руснаците се върнаха към традиционната настъпателна стратегия.

След неуспешната украинска контраофанзива в Запорожие се поставя въпросът как да се използва военният потенциал при настъпателни действия. Киев има западно оборудване и боеприпаси и се осланя на западната военна доктрина и разузнаване. Затова резултатът от битката в Украйна ще е тест за американската тактика за водене на конвенционална война.

Понеже Украйна не може да постигне успех в настъпателни действия или е способна да го направи само след изтощителни кампании, това ще има последици за САЩ - както при евентуална пряка конфронтация на НАТО с Русия, така и при евентуална война с Китай, Иран или друг съперник.

Украинската драма е най-сериозният въоръжен конфликт след Втората световна война. Големият урок от тази война е един: отбраняващият се има предимство, защото съвременните технологии  (дроновете, минните полета и ракетните комплекси) се използват повече в отбрана, отколкото в настъпление.

Днес няма ефективно оръжие срещу огромното количество артилерия, мини, окопи, противовъздушни и противотанкови ракети. С изключение на ядрената бомба. И ако една от страните прибегне до нея, ще загубят и двете страни.