За нас, певците, сцената е като храм

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

АНДРЕЯ МИРЧЕВ е роден през 1999 г. в Пловдив. Още като ученик се записва в бившия Духов оркестър към ОДК - Пловдив, с ударни инструменти, по-късно влиза в Хора на пловдивските момчета, след което минава на индивидуално обучение при известния баритон и вокален педагог Петър Данаилов. От октомври 2019 г. е студент по класическо пеене в класа на доц. Елица Нешевска в НМА "Проф. Панчо Владигеров". Печелил е награди на престижни международни певчески конкурси. Развива активна концертна дейност в София и страната. Бил е ангажиран в професионална оперна трупа като солист с изяви в културни центрове в Германия, Испания, Португалия и др. Оперният му репертоар включва партиите на Алфредо от "Травиата" на Верди, Неморино в "Любовен еликсир" на Доницети, Родолфо в "Бохеми" от Пучини, Граф Алмавива в "Севилският бръснар" от Росини и др. Изпълнявал е произведения от камерния и кантатно-ораториалния жанр, има записи в БНТ. От 2022 г. е солист в Държавната опера в Бургас.

- Господин Мирчев, наскоро пяхте в концерта "Звездна вечер на тенорите" в София на една сцена с Марио Николов, Стефан Петков и Разван Сарару в съпровод на Видинската филхармония. Това беше истински празник за публиката, а за Вас какво беше чувството?
- Нещо върховно, като душевна храна! Прекрасни колеги, прекрасен оркестър, прекрасна публика. Много е трудно да се напълни една зала, особено в София, където всеки ден, всеки час има много стойностни събития. Ние успяхме. Имах възможност миналата година през септември, на юбилея на Марио Николов, който получи наградата "Емил Чакъров", да участвам в постановката, на която той беше и режисьор, в Бургаския театър, където съм солист. Той направи прекрасен спектакъл - съвкупност от оперети и мюзикъл, тогава бяхме редом един до друг на сцената, но за първи път имах честта да работя с него като режисьор. Преди 2-3 години той ме покани в своето предаване "Вечната музика" по БНТ заедно с моя педагог Петър Данаилов. Тогава се запознахме, а когато още бях ученик, той беше участник в една гала в Пловдивската опера, където пяха с майка ми. През тази година ни предстоят много съвместни участия.
- Образно казано, сте израснал в Пловдивската опера, в която Вашите родители са дългогодишни артисти, майка Ви Валерия Мирчева е солистка. И вече започвайки кариера на оперен певец, сигурно при Вас е липсвал стресът от сцената. Но за да се чувствате уверен като артист, заслугата преди всичко е на Вашите педагози. Разкажете как започна професионалното Ви изграждане като изпълнител.
- Започнах да пея в Хора на пловдивските момчета. На по-късен етап майка ми, която е колежка с моя сегашен вокален педагог, който ме изгражда от самото начало до ден днешен - и продължава, Петър Данаилов, тъй като не спирах да крещя, когато тя репетираше в къщи, ми казваше: Ела, Мире, да изпееш два тона, да видим дали имаш данни за певец. Един ден казах: добре, два тона ще обеля, и не изпях нито един повече. Но тя понеже е Лъв и не се отказва лесно, ме заведе при нейния колега Петър Данаилов - име със световна кариера, той ме чу и каза - това е тенор. Предложи ми да стана негов ученик и така започнахме да пишем нашата много голяма история в една много чиста тетрадка, метафорично казано, и пишем, и пишем... С всеки изминал Божи ден минаваме през много перипетии, с много труд и работа, и с Петър Данаилов, и с моята майка, постоянно работим, градим.
А това, че от дете съм израснал в Пловдивската опера, абсолютно нищо не значи. Човек, ако няма огън в себе си, страхопочитание, знание какво е изкуството, какво е сцената - като храм за нас, певците, не става за тази работа. Всички имаме своите страхове от сцената - дали ще се харесаме, дали ще се получи като майсторство, дали партията ще е изпълнена перфектно вокално и пр.
- Хосе Карерас твърди, че тенорите са най-привилегированите, тъй като най-великите композитори са написали най-много роли за тях. Вие имате ли примери, които бихте искал да следвате или на които се възхищавате?
- Любими тенори винаги има много. Но може би един, с когото имах честта да контактувам и да си говорим много, беше Камен Чанев, Бог да го прости! Завинаги Камен, човекът, който много съвети ми е дал като артист, като певец, като Човек много ми е показал и образно казано, той е мой гуру. Имал съм честта да работя и с маестро Калуди Калудов, и с Хосе Кура съм контактувал, също големи певци. Но за мен първият човек, който е завинаги в сърцето ми и винаги ще искам да го достигна, е Камен Чанев.
- Предполагам, че много роли от теноровия репертоар Ви привличат, но имате ли най-желани сред тях?
- В досегашния ми творчески път съм изпял всичко, което желая. Започнал съм с "Травиата", след това пях "Севилският бръснар", наскоро направих "Мадам Бътерфлай", преди това - една недовършена опера от Моцарт - "Lo sposo deluso", една малка камерна опера от Бетовен - "Vestas Feuer"; пял съм много пъти в чужбина "Кармина Бурана", за съжаление, никога не съм я пял в България, но може би и това ще стане. Никога не ламтя за партии и за нищо. Каквото е написал Господ, това ще се случи. Има един творчески път, който трябва да изминем - драматургически, гласово, биологично, не трябва да се бърза за една определена партия, всичко идва с времето и с опита.
- На какво учи и възпитава изграждането и изпълнението на роля в оперно произведение и на какво - участието в концерти с арии и песни, със симфоничен оркестър или на камерната сцена?
- Всяка форма учи на много и изисква много. В спектаклите имаме помощта на грима, на костюма, на оркестъра, на колеги солисти, на балет, на хористи - с нужния респект и уважение към всички колеги. Когато имаме концерти, в зависимост от произведението, което трябва да изпълняваме, то има свои изисквания, собствена литература и психология. Много по-трудно е, но навсякъде се свежда до едно правило: певецът да има култура на пеене и нужната техника. Много рано изпях доста неща, благодаря на Господ, на своята майка, на Петър Данаилов, на възможността да ми помогнат да открия себе си, да имам нужната техника, да мога да поддържам най-различен репертоар. От една вечер, когато съм пял Девета симфония на Бетовен, където всичко е в квартет и трябва да може тези четири гласа много добре да се спяваме, веднага след това да изпея "Кармина Бурана", където имам само един номер, но достатъчно ефектен.
"Реквием" на Моцарт е другата крайност, кантатно-ораториалната музика е много специфична - там всички трябва да дишаме като един, с нужната култура, с нужната мисъл към всяка нота, към латинския текст. Камерната музика изисква най-много - тя е друг вид пеене, друг вид мисловна дейност. Имал съм възможност да изпълнявам и само песни - на Шуберт, на Белини, на Пучини и пр. Всичко е много специфично и изисква техника, нужната подготовка от певеца - и психологически, и вокално, и пр. Много е важно един певец да може правилно да подбира своя репертоар, да се представя на изключително високо ниво, да знае кога да изпее дадено произведение и какво ще му струва това. Ако иска да има много дълъг творчески път.
- Кое е най-важно при партньорството в едно сценично произведение?
- Дуетите са по-трудни за пеене, защото изискват много повече мисъл - трябва да мислим не само за себе си, но и за другия, и той трябва да мисли за нас, защото двамата представяме едно произведение. Както е в операта - няма само един солист, който може да изнесе цялата опера на гърба си, ние сме грамаден отбор, който представя едно заглавие. Публиката не вижда работата на един или друг, а целият оперен театър е зает с това, за да стигне до кулминацията - изиграването на един спектакъл. Много е важно партньорството - да се движим, да мислим като един, да сме един организъм.
- Всеки, който поема по нелекия път на оперния певец, трябва да е наясно, че кариерата не е само низ от успехи и радост, има лишения, понякога спадове, разочарования...
- Кариерата в нашия жанр е нож с две остриета - много пеене, прекрасни зали, театри, публика, критиката понякога пише хубаво, понякога лошо; но колкото радост има, толкова и тъга. Колкото дава кариерата, толкова и взима - на много празници не можем да бъдем с родителите си, в родното място, на родната трапеза... Всеки певец си знае колко му струва да изпее една партия, да стигне до един театър, защото трябва да бъде безапелационен. Най-важното, което трябва да знаем, е да бъдем земни, ние сме човеци като всички останали.
- С какво трябва да се отличава един млад оперен певец, за да бъде забелязан и да надделее сред безброй талантливи и образовани млади артисти, които търсят място по световните сцени?
- Преди всичко трябва да има много голямо трудолюбие. Но, както се казва в един мюзикъл - и мъничко късмет. Аз имам тази чест, късмет и радост да познавам Марио Николов, който дава път на много млади хора, като ги представя и показва пред аудиторията на БНТ във "Вечната музика", да попадне на хора като вас, които идват на концерти, забелязват ни и ако ни харесат, ни представят пред своите читатели, слушатели, зрители. Винаги има възможности, винаги има работа, само човек да иска, да бъде кадърен и да се труди. Никой няма да им почука на вратата и да ги покани в Метрополитън. Това е само в мечтите с розовите очила.
- Каква музика, освен класическата, харесвате? И бихте ли опитал да пеете и в други жанрове?
- Аз пея само опера. Успях да се докосна, заради Марио Николов, до оперетата в неговия концерт, където имах възможност да пея арии от "Веселата вдовица", "Царицата на чардаша", "Цигански барон", "Страната на усмивките" - прекрасни заглавия. Но нямам нужното образование и начин на пеене, за да кажа, че умея да пея оперета. Оперетата е много трудно изкуство. В нея има много пеене, както и в операта, но там колегите трябва да могат и да говорят драматургични текстове, да танцуват... Страхопочитание и голям поклон пред колегите! Много харесвам оперетата, обичам да я гледам, но засега бих казал със сигурност, че принадлежа на операта.
- Не вярвам да имате много свободно време, но при възможност - какви са предпочитаните Ви занимания?
- Обичам да готвя - за приятели, за майка ми, това е нещо, което обожавам. Отпочивам си, главата ми изпушва и успявам да се заредя отново, да прекарам време със семейството си, да мога да направя една прекрасна чиния. Готвя каквото ми е във въображението, понякога имам предвид някоя рецепта, но не я следвам стриктно, зависи с какви продукти разполагам, работя "на око" и винаги с много сърце.