Уважавайте ни?

"Уважавайте ни, ние не сме дивеч, дори когато сме голи" - такъв плакат бе издигнат от дибидюс голата швейцарска "пърформанс артистка" (така беше квалифицирана, каквото и да означава това) Мило Мойре като протест срещу това, което се случи навръх Нова година в германския град Кьолн. Кадрите с нейния протест обиколиха света именно поради нестандартния й начин на изява. Със същия призив "уважавайте ни" демонстрираха и други европейки, но те бяха някак подминати, защото им липсваше атрактивността на Миломойрината голота. Това шаблонизиране на протестния лозунг нямаше как да не ме подсети за практиката от времето на социализма, когато привикваха журналисти в Института за съвременни социални теории в Горна баня - сегашния НБУ, където получавахме инструкции как да отразяваме китайската "културна революция", например. Дали някакво ИССТ в Берлин или Брюксел не подава сега пароли за масово потребление като това "Уважавайте ни"?
Не това обаче е същественото. Към кого е отправен призивът? Към тези неколкостотин (говори се и за хиляди) главно северноафриканци, т.е. араби от Алжир, Тунис, Мароко, Египет, които фрау Меркел гостоприемно покани в Европа. Поопипали, и не само това както се изясни впоследствие, неколкостотин германки, събрали се край кьолнската гара да празнуват идването на 2016-а. Ще ги впечатли ли този сърцераздирателен призив? Личните ми впечатления ме правят силно скептичен.
Било е в началото на осемдесетте в Ливан. Мохамед, портиерът на сградата, в която живеех, редовно ме канеше на кафе, обсъждахме ситуацията (бушуваше гражданската война), осведомяваше ме къде е по-безопасно да мина. Веднъж изпадна в откровение: "Г-н Иванов, вие сте образован човек, но сте глупав човек. Тука е война, стреля се, падат снаряди, умират хора, а вие сте само с едно дете, ами ако с него се случи най-лошото!" "Защо едно, нали имам две деца". (В Бейрут бях с четиричленното си семейство)."А, вие в София имате и друго дете, така ли?" "Две са Мохамед - Ирина и Георги".
Тук Мохамед с явна досада махна с ръка: "Имате едно дете, Георги, ние момичетата не ги броим, ето аз имам три деца". Мохамед имаше трима синове и още четири дъщери, но те явно не влизаха в сметката. Да обяснявам ли по-надълго колко ще бъдат впечатлени Мохамедовци, Хасановци, Исмаиловци от "пърформансите" на желаещите да бъдат уважавани швейцарки, германки и прочие европейки, вярващи в глобалността на изповядваните от тях цивилизационни ценности! Тези "ценности" и "цивилизационният избор", с който навремето ни проглуши ушите Петър Стоянов, за съжаление не се прихващат, не се разпространяват като грипа, без оглед на граници, националност, вероизповедание. Да, в Америка, в Европа (главно Западна) уволняват от работа, дават под съд за sexual harassment - сексуален тормоз, изразяващ се дори само в неприлични според нечии стандарти словесни намеци, цинични жестове или подмятания, да не говорим за опипване на колежка, подчинена или непозната пътничка в автобуса. Да се скъсаш да обясняваш на Мохамед, Хасан, Исмаил, че такива неща са "неприемливи", недопустими", "непозволени" (любими термини на брюкселските чиновници), те ще те гледат с недоумение - "може и да сте образовани, но сте прости, та нали жената не е нищо повече от "ребро Адамово" дори според вашето Свето писание". 
Но да оставим германци, швейцарци, брюкселски чиновници хем да отстояват европейските ценности и толерантност, хем поканените от фрау Меркел да не тормозят сексуално жените им, а да помислим за "pro domo sua", както учеше Дядо Благоев - "за собствения ни дом".
Жителите на "Овча купел" са пропищели от новите си "съкварталци" от тамошния бежански център. Отдавна сигнализират за мръсотията, безцеремонното уриниране и дефекация на публични места на обитателите му, от среднощните високодецибелни "концерти", а и очевидно и от наченки за "sexual harassment". Заплашват да блокират Околовръстното шосе, ако властите продължат да си правят оглушки за оплакванията им. Не искат да повярват на твърдите уверения на вътрешната министърка Бъчварова, че "няма никакво напрежение". Негодуват за това, че полицията формално се отнася към многобройните им оплаквания, от безсмислието на позвъняванията им на 112, на сигналите им за ставащия пред очите им организиран нелегален трафик на мигранти. Министерският съвет, Президентството, Парламентът са далече, на почти 10 километра и дотам не стигат воплите им, че вече не смеят да излизат не само вечер, но и през деня, че ги е страх да пращат децата си на училище.
Ами да си се страхуват, да негодуват, да се оплачат, ако щат, на арменския поп, щом Бъчварова нехае. Важно е "началниците" от Брюксел да ни похвалят за безусловното придържане към европейските ценности и към правилния цивилизационен избор.