Следновогодишно

Сърце юнашко не трае и за щяло и нещяло, с повод (новогодишно обръщение) и без повод - винаги щом види пред себе си микрофон, клъвне Москва. "Силата на една нация не бива да се измерва с територия и военна мощ", "няма големи и малки народи", "трябват ни не силни хора, а силни институции" (Някой май страда от комплекс за малоценност). Като пропуск може да се отчете, че не бе заклеймена "хибридната война", чиято мишена сме, но да го отдадем на строго ограниченото време, че току-виж поради необуздана бъбривост секундната стрелка прехвърлила дванайсетия час.
Новогодишното обръщение на държавната ни глава събуди у мене спомена за репченията на брюкселски нотабили - тогавашните външна министърка на ЕС Ащън, генсекът на НАТО Расмундсен и председателят на Евросъвета Ромпой - които клеймиха навремето руската позиция по събитията в Украйна. Тогава, било е през март 2014 г., храбрите им напъни да накарат Путин да си посипе главата с пепел с такива унищожителни епитети за тази позиция като "неприемлива", "недопустима", "непозволена" сравних с една забавна сценка, наблюдавана някога на площада пред общината в Брацигово. Сценката беше една "кучешка сватба", която остави разочаровани неизбежните сеирджии. "Младоженката" беше доста по-едра от "младоженика" и той, колкото и да се пънеше и подскачаше, не успя да изпълни съпружеските си задължения. Не е добре, че се повтарям, но какво да се прави, като предновогодишният брътвеж, който ни бе поднесен в последните минути на 2015, твърде силно ми напомни жалното скимтене на провалилия се "младоженец". И е добре също, когато се говори, че "няма малки и големи народи", да се посочи, че това не е собствено откритие, а е цитат от проф. Иван Шишманов отпреди почти век назад.
А иначе посрещането на 2016 следваше традициите от минали години. Канонада, сравнима ако не със Сталинградската битка, то поне с кварталните стрелби в Бейрут по време на гражданската война, които ме стряскаха нощем в продължение на пет години. Те впрочем са едно косвено потвърждение на думите на Плевнелиев за големината на територията, военната мощ и грешката народите да се делят на големи и малки. Къде по-големи по територия и военна мощ държави се уплашиха и забраниха новогодишните фойерверки, а ние си пуцаме и не ни пука - "булгар, булгар", както се провикнал бай Ганьо в банята, тупайки космати гърди, преди да далдиса в басейна.
Не изневериха на практиката си телевизиите да отделят поне четвърт час от информационните си бюлетини на убийства, кражби, пожари и прочие светли катастрофични новини. Забавните програми не гледах, защото не исках да си развалям вечерята с дебелашкия хумор на Любо Нейков и яловите напъни на разни "каналджии" да ни разсмеят, без да се гъделичкаме под мишницата. Дори съблазнително пухкавата доскоро Ани Михайлова се е поналяла толкова, че очичките й почти са се затворили. Хумора си го наваксах, прелиствайки "Верният Тома Неверний", малко известния днес Фома Фомич, иначе Тома Измирлиев, братът на Христо Смирненски. Писал ги е Фома Фомич от началото на двайсетте до средата на трийсетте, когато и него го отнася "жълтата гостенка", болестта на бедните, но все едно пише за България от 2015. Съдете сами:
"С тежки данъци обложили
гладни селяни и граждани,
а думбазите не можели
да си дремнат от преяждане.
Повелителят престъпен
мислел само за обиране.
Станали там недостъпни
вече хляб, месо и сирене." ("Приказка", 1924 г.)

"Депутат!Депутат!
То е чудо занаят! -
Спиш и дремеш си рахат,
а омръзне ли ти, брат,
станеш - взимаш важна поза,
понапсуваш този, онзи,
и си дремнеш пак благат.
Депутат! Депутат!
мил и сладък занаят -
чест, пари, имунитет,
в трена - без пари билет,
а на всичко туй отгоре,
щом от скука се умориш,
хайде, братко, във Париж
на държавен гръб вървиш..." ("Депутат", 1928 г.)

"И спокойно гледа - гледа и не шава:
от любов и грижи към народа клет
големците честни как увеличават
своите заплати с всеки нов бюджет.
"Няколко министри, триста депутати
мъчно ще нахранят цял един народ,
но народът може - с тлъстички заплати
славно тях да храни, даже цял живот..." ("Грижи за народа", 1932 г.)
И за днешна Европа сякаш е пророкувал Фома Фомич:
"Европа днес е Вавилония
и във мъчителна агония
върви към гроба си студен,
а в Ню Йорк гледат със ирония
на бъдещата си колония
и чакат сетния й ден." ("Паневропа", 1930)

Настъпи и новият първи ден на 2016, а с него дойде благословията на патриарха. И ето какво пожела на православния и боголюбив българский народ Негово светейшество на влизане в катедралния храм "Св. Александър Невски": "Така да бъде Бог милостив през цялата година към всички нас, да ни дава топло сърце и хладна мисъл". Да ви звучи познато? Ами да! "Чекистът е човек с хладен ум, горещо сърце и чисти ръце" - Феликс Едмундович Дзержински, виден деец на ВК(б), създател през 1917 г. и първи ръководител на страховитата ЧК - предшественика на съветските разузнавателни служби.
Абе, школата си е школа.