Само таласъми не бяхме гонили

Предаване на "Дойче веле", в което авторът Александър Андреев поставя под съмнение смислеността на ритуала с изваждането на кръста от водния басейн. Контрастатия от Ангел Карадаков "Богоявление - между "тривиалността", традицията и вярата". Десетки коментари и по двата текста в интернет форумите, в голямото си мнозинство изразяващи възмущение от позицията на Андреев...
Много често менторският, високомерен характер на текстовете, подготвяни от българската секция на "Дойче веле", настройва към отрицателна реакция. До известна степен такъв е и ефектът на въпросното богоявленско предаване. Но то дава и повод за по-задълбочени размисли и евентуално

 опониране с аргументи

а не с гневно клеймене за посегателство върху традициите. Твърде интересно би било стойностното предаване на БНТ "Вяра и общество", водено от ерудирания Горан Благоев, да поразчопли проблема. Съвместимо ли е например, не е ли чисто светотатство запокитването от свещеническа ръка на кръста - символ на Христовото разпятие - във водата, която закипява от юнашка борба на десетки мъже. Особено като се има предвид, че тази борба не е съвсем безкористна, а още по-малко богоугодна: известно е, че докопалият кръста, заедно с аверите си, които в лют бой са елиминирали конкуренцията, обикалят от къща на къща, за да бъдат парично възнаградени. Да не говорим колцина от участниците в колективното мероприятие са наясно за смисъла на потапянето във водата, кой е Йоан Кръстител, изискването за предварителен пост - неща, които със сигурност няма да проумеят от набързо претупания на черковнославянски от свещеника предварителен водосвет. Има ли други аргументи за богоявленското къпане освен че такава е традицията, с модни допълнения за съхраняване на "културното наследство".
Сред традиции, наследени от миналото, е да речем, и стрелянето с пищов или биенето на барабан от младоженеца, констатирал през първата си брачна нощ, че булката му се е оказала девствена? Или клането на петел пред младоженката, та да й е ясно, че бъдещият й мъж не си поплюва? Така че последна грижа може да бъде изказаното от Александър Андреев опасение, че мнозина от участниците в йордановденското къпане може на следващия ден да се събудят с температура.  
Възродена след почти полувековно прекъсване е

традицията с освещаването

извършвано от свещенослужител, ръсещ с китката си отговорни лица, прерязващи лентата на ремонтирана отсечка от магистрала, първа копка на бъдещ мол или хайтек-парк и подобни. Всъщност възраждането на това свещенодействие в най-новата ни история дължим на мутрите, които в онзи първи период на демокрацията масово освещаваха новооткритите си офиси. А най-новото в тази област е гоненето на таласъми. Както читателят вече вероятно се досеща, първопроходец в тази област е вездесъщият (подобно на Господ) наш  премиер. В първия за годината работен ден на кабинета той организира водосвет. Извърши го отец Никанор от Гигинския манастир "Св. св. Козма и Дамян", като благослови: "Господ да отстрани от пътеките им (на министрите - бел. авт.) всяко дяволско хрищение". Почувствал някаква непълнота в благословията, Бойко препоръча отчето да поръси и присъстващите на събитието журналисти, "щото може и там да има некой таласъм". Убеден в истинската набожност и благочестие на Бойко, който увери по време на събитието, че "ние като православни християни почитаме много традициите", реших да попълня пропуска си за христовата повеля да се гонят таласъми. Затова попрелистих евангелските текстове, но там открих единствено, че Исус е прогонил търговците от храма, за таласъми не се споменава. Значи явно става дума за нов фундаментален принос към православието.
Драги ми господин Александър Андреев, ето така широко трябва да се гледа на традициите, а не като вас - да се притеснявате някой да не вдигне температура.


Заседанието на Министерския съвет на 6 януари, на което Бойко Борисов заръча на отец Никанор да прогони таласъмите
снимка: БГНЕС

Хвърляне на кръста във водите на езерото в столичния кв. "Дружба"
Снимка на Благовеста Цветкова

Леденото хоро в Калофер на Богоявление (Йордановден)