16 Ноември 2024събота00:00 ч.

Проблемът "бежанци" през погледа на правото

Сирийските граждани, потърсили закрила в една страна членка на ЕС, всъщност са потърсили тази закрила от самия съюз

/ брой: 249

автор:Велко Вълканов

visibility 2194

Напоследък страната ни живее с проблема за бежанците от Сирия. Проблемът е достатъчно сложен, поради което бива и по различен начин обсъждан. За съжаление обществената дискусия издава не съвсем добро познаване както на социалните, така и на правните основи на проблема.
Необходимо е най-напред да се подчертае, че бежанският проблем е стар, колкото е стар светът. В една или друга степен той е стоял пред всички народи, включително и пред нашия. Ботев, Левски, Раковски и много други наши патриоти не биха осъществили величавото си дело, ако не бяха намирали убежище в Румъния, Русия, Сърбия и редица други страни. Да не говорим за стотиците хиляди българи, които след някои неуспешни въстания (напр. Чипровското) и зле завършили за нас руско-турски войни, са потърсили спасение в Банат и Бесарабия. От своя страна българският народ, подчинявайки се на законите на човечността, никога не е отказвал убежище на хора, побягнали от надвиснала над тях опасност. Достатъчно е да си припомним Яворовото "Арменци".
Но проблемът за убежището има и своите правни основи, които задължително трябва да се познават, за да се изработи вярно отношение към възникналия бежански проблем. Правното положение на бежанците у нас е закрепено в Конституцията и в Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Разпоредбите на закона са съгласувани с разпоредбите на Конвенцията за статута на бежанците и Протокола за статута на бежанците, които, ратифицирани от нашата страна, са станали задължителни за нея. Съответно приложение намират и валидните за нас международноправни  актове за правата на човека.
Особената закрила, която България предоставя на чужденците, включва четири форми: убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила.
Убежището е закрилата, която Република България дава на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Убежището съгласно чл. 98, т. 10 от Конституцията и чл. 2, ал. 1 от ЗУБ, се предоставя от президента на страната, след като той прецени, че държавните интереси или особени обстоятелства налагат това.
Статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея (чл. 8, ал. 1 от ЗУБ). Статутът на бежанец се предоставя от председателя на Държавната агенция за бежанците.
Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт (чл. 9, ал. 1 от ЗУБ). Хуманитарният статут също се предоставя от председателя на Държавната агенция за бежанците.
Временна закрила се дава в случай на масово навлизане на чужденци, принудени да напуснат държавата си по произход поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея и по тези причини не могат да се завърнат там. Временната закрила се предоставя от Министерския съвет за срока, определен с решение на Съвета на Европейския съюз (чл. 2, ал. 2 и чл. 11 от ЗУБ).
Потърсената от чуждия гражданин особено закрила поради изложените по-горе обстоятелства не може да се откаже. В този смисъл е чл. 4, ал. 1 от ЗУБ: "Всеки чужденец може да поиска предоставяне на закрила в Република България в съответствие с разпоредбите на този закон". При това, съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода поради расова, религиозна, национална принадлежност или принадлежност към определена социална група, или заради политическо мнение и/или убеждение, изложен е на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.     
Заедно с това трябва обаче да се подчертае, че от правата по чл. 4, ал. 3 не може да се ползва чужденец, за когото има основания да се смята, че представлява опасност за националната сигурност или който, веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото. В глава трета от ЗУБ (чл. 12-19) са посочени и някои други обстоятелства, даващи основание да откаже, прекрати или отнема оказаната на чужденеца закрила. 
По-нататък, в глава четвърта (чл. 20-45), законът определя правата и задълженията на чужденците, потърсили или получили особената закрила. Докато трае производството по даване на закрилата, чужденецът има редица права, най-съществените от които са посочени в чл. 29 от ЗУБ. Това са правото:
1. да остане на територията на Република България;
2. на подслон и храна;
3. на социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани;
4. на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани;
5. на психологическа помощ;
6. да получи регистрационна карта;
7. на преводач или тълковник.
За различните форми на особена закрила законът предвижда и някои допълнителни, специфични за тях права. Във всички случаи лицата, търсещи или получили закрила в Република България, имат правата и задълженията по Закона за убежището и бежанците и носят гражданска, административно-наказателна и наказателна отговорност при условията и по реда за българските граждани (чл. 5 от ЗУБ). 
Целият сложен процес по приемането и настаняването на лицата, потърсили закрила у нас, е възложен на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Председателят на Държавната агенция за бежанците се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя. Дейността на агенцията се осъществява в най-тясно сътрудничество с Върховния комисар на ООН за бежанците. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗУБ Върховният комисар, чрез своя представител в България, има право на информация, както и на достъп до всеки етап от производството за предоставяне статут на бежанец, хуманитарен статут или на временна закрила. Той може да се запознава с всеки конкретен случай и да дава писмено или устно мнение по него. От своя страна чужденците, търсещи или получили закрила, имат право на съдействие и помощ от страна на Върховния комисар на ООН за бежанците и на други правителствени или неправителствени организации.
Проблемът за бежанците у нас има, разбира се, и своите икономически аспекти. Потокът от хиляди бежанци натоварва чувствително икономиката на страната, която и без това е достатъчно изнемощяла. Поради това, без да се отказва от юридически поетите ангажименти, България, като външна граница на ЕС, трябва да потърси финансова подкрепа от съюза. Сирийските бежанци, потърсили закрила в една държава член на Европейския съюз, всъщност са потърсили тази закрила в съюза, което трябва да означава, че проблемът със сирийските бежанци е проблем и на него самия.
Във всички случаи възникналият проблем трябва да се решава не само по законите на правото, но и по законите на сърцето.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ