14 Ноември 2024четвъртък14:50 ч.

Неизвестно за известното

Не с омраза - с любов към народа на вятъра и огъня

Исторически и етнографски феномен, циганите носят своите мечти и комплекси и за пълното им приобщаване ще са необходими много такт, много търпение и много време

/ брой: 247

автор:Николай Методиев

visibility 4777

"...Кой съм аз? Мисля, че съм и циганин, и унгарец, и румънец, но искам към мен да се отнасят като към европеец..."
          Йожеф Дароци-Чоли, бивш президент на Унгарския съвет на циганите

 

Наистина, кой е Йожеф Дароци? Роден е в малко селце до румънската граница. Майка му е най-известната гадателка в окръга, баща му - прочут конекрадец. Били 13 деца. След майчиния език научил унгарски, а после румънски. За румънците бил циганин, за унгарците - румънец. Днес този син на гадателка и конекрадец, получил висше педагогическо образование, е главен редактор на културно-етнографското списание "Уи семле".

 

* * *

 

За ромите (без никакви предразсъдъци предпочитам названието "цигани", защото напомня за "Цигански романс" на Сарасате, "Кармен" на Бизе, "Циганско романсеро" на Гарсия Лорка...) се говори от най-дълбока древност. Първите сведения за тях, като за крадци и за измамници, идват от легендата за рицарите на "Кръглата маса" на крал Артур.

 

В много страни на света такова мнение господства и днес - обликът на този изключителен народ с уникална съдба продължава да се свежда до обвиненията, че се състои едва ли не само от скитници, врачки, крадци...

 

Циганите са исторически и етнографски феномен, народ от номади, който никога не е имал държавност, но съумява през времето да съхрани традициите си, националния си характер и самобитност.

 

"...От древни времена живеели край реката Ганг. Предводителят им имал син Тчхен, а царят от съседната страна Хинд имал дъщеря Ган. Тчхен искал да се ожени за нея, част от народа одобрил избора му, но други настоявали да се ожени за девойка от своя народ. Връхлетял жестокия Скиндер, убил царя на Хинд и оставил след себе си планини от трупове и димящи развалини. Молител го запитал може ли Тчхен да се ожени за девойка от друг народ. Разгневен, Скиндер го ударил със скиптъра си, но мигновено той и конят му се превърнали в прах. Върховният жрец видял в това поличба от боговете, прогонил Тчхен и го проклел: "Вечно да скиташ по земята, два пъти да не спиш на едно място и да не пиеш вода от един извор!"

 

 Това е

 

легендата за произхода на скитничеството

 

на циганите. И днес в Индия живеят около 2 млн. цигани, които чергаруват в различните щати. В книгата си "Забравените деца на Индия" ученият изследовател Чаман Лал съобщава, че първото им разселване започва през IV век преди Христа, по време на походите на Александър Македонски. Така Чаман Лал дешифрира завоевателя Скиндер.

 

Археологически и писмени данни за причините на това разселване няма, но предполагат, че един поток, прекосил Мала Азия, достигнал пределите на Византийската империя, преминал на Балканите и продължил към Европа. През 1378 г. българският цар Иван Шишман ги приел като равноправни поданици, което според легендата се случвало за първи път. Друга голяма група преминала Северна Африка и през Гибралтарския проток дошла в Испания. Първият документ, който споменава за цигани в Испания, е подписан през ХIV век от крал Алфонс Великодушния.

 

Други през Полша и Молдова проникнали в Украйна и Русия. Изследователката Надежда Деметер посочва, че цигани има даже зад Полярния кръг - селцето Нарьян Мар. Един все още необяснен феномен - откъде тези южняци са се озовали в Далечния север.

 

Шумни, забавни, запознати с редица източни тайни, те поразявали въображението на суровата Европа от Ранното средновековие, привличали вниманието с ярката си красота и украса, с великолепните коне и танци. Умеели много и различни неща - събирали целебни растения и приготвяли вълшебни смеси,

 

били добри ковачи и ювелири

 

гадаели на ръка и предсказвали бъдещето.

 

Всъщност гадаенето е част от тяхната национална традиция, зародила се още в Индия и особено широко разпространила се на територията на съвременния Египет. Две столетия по-късно те достигнали земите на съвременна Гърция, където получили названието "асингани". Всичко това възбуждало интереса на окръжаващите ги, но предизвиквало и недоволството на католическата църква.

 

От края на ХV век в различните страни на Европа се появяват закони за тяхното преследване. За магьосничество и скитничество при Тюдорите в Англия и Капетингите във Франция били гонени, затваряни и обесвани, в Испания инквизицията ги изгаряла на клада като еретици и послушници на сатаната.

 

През ХХ век гоненията достигат своя апогей в Третия райх на Хитлер - в неговия унищожителен класификатор циганите заемали втора позиция след еврейския холокост и в концентрационните лагери са унищожени повече от половин милион души. В Сталиновия СССР са правени опити за насилствено изграждане на цигански колхози и масово заселване в безлюдни райони на Сибир - опит да се създаде отседнал цигански регион, като далекоизточната еврейска република Биробиджан. И двете идеи завършват с пълен провал.

 

След Втората световна война сегрегацията отпада, но недоверието продължава.

 

През 70-те години на миналия век властите в Хамбург отказали да предоставят статут на емигранти на 500 цигани от Полша и Югославия, дошли в града по икономически съображения, а не защото били подложени на политически репресии. Сто цигани окупирали жилищен блок на територията на бившия нацистки лагер Нойенхам, близо до Хамбург. Полицията ги разгонила, но много обществени организации и известни интелектуалци ги защитили.

 

Остро протестирал големият хуманист, немският писател Хайнрих Бьол:

 

"...Тези хора се намират на преломен етап от своя живот, където много неща са им чужди, както са чужди и на много от нас. Те се борят да бъде признато жестокото изтребление в нацистките лагери, където са загинали повече от половин милион техни деца..." - писал той.

 

Когато през 1985 г. Бьол умира, погребалната процесия била съпроводена от

 

плачещите цигулки и разкъсващите сърцето китари

 

на цигански оркестър.

 

Предразсъдъците продължават да живеят и през ХХI век и то не другаде, а в съвременния Европейски съюз - френският президент Никола Саркози екстрадира повече от 1500 румънски и български цигани по чисто етнически принцип само защото не са французи.

 

Днес в Европейския съюз живеят около 12 млн. цигани (приблизително 300 клана) и отношението към тях, а и техният начин на живот постепенно се променят - редица държави и общества възприемат по-толерантно поведение, а и те самите започват да водят по-отседнал живот. В Испания живеят около половин милион души, почти всички водят отседнал живот, но в отделни градски гета. Занимават се предимно с търговия на дребно, дърворезба, плетене на кошници и кошове, а също се наемат на всякаква друга работа.

 

Унгарските цигани са най-асимилирани в цяла Средна Европа. В страната живеят 700-800 хиляди, но малцина знаят майчиния си език. Партията на унгарските цигани участва в обществения живот и

 

те имат силно лоби в парламента

 

Голямо впечатление прави циганският фолклор. Образът на циганина музикант и певец винаги се е свързвал с китарата и танците, но малцина знаят, че тяхното изкуство е свързано преди всичко с цигулката, появила се най-напред в Европа. И досега се помни великият цигански цигулар Бибари, чест гост на коронацията на унгарските крале, той понякога е сравняван с Паганини.

 

Уникален, единствен в света, е Унгарският цигански оркестър от 100 цигулки, който гостува и в България. Впечатляващи са и "кервана" на кралицата на циганската музика Есма Реджепова (Македония) и уникалният Оркестър за сватби и погребения на Горан Брегович (Сърбия). Само в Русия циганите са взели в ръце не обикновената, а седемструнната китара и свирят на нея много характерно. В Русия работи и единственият в света цигански театър "Ромен". През 1926 г. на руска графическа основа е създадена циганска писменост.

 


Процесът на интеграция на циганите в съвременното общество се развива, макар и с големи трудности. Управляващите и обществеността в повечето страни сякаш трудно осъзнават, че през вековете циганите са народ потискан, гонен, презиран; че имат своя специфична култура, обичаи, нрави, традиции; че носят своите мечти, но и своите комплекси и за пълното им приобщаване ще са необходими много такт, много търпение и много време.




ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 146

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 149

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 137

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 172

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ