Накъде отива Европа?

Предстоящите евроизбори ще бъдат решаващи за бъдещето на Стария континент. Това се потвърждава от развоя на положението през последните години, върху което влияние оказват както външнополитически събития, промените в съотношението на силите в света, така и неизбежни проблеми и предизвикателства във вътрешноконтинентален план.

Геополитическото обкръжение

На международната арена разместването на пластовете бе необуздано през последните години. Краят на еднополюсния модел е видим. Действията на свръхдържавата САЩ през изтеклите десетилетия в Близкия и Средния изток и Северна Африка демонстрираха своя нереалистичен характер, безрезултатни се оказаха усилията да бъде наложен с мека или твърда сила определен модел на управление, противопоказен в тези региони. След неуспеха в тях натискът бе прехвърлен върху Европа за търсене на реванш. Избухналата световна криза, подпалена от Вашингтон, развенча привлекателната сила на неолиберализма.
Многополярният свят вече се оформя, макар и неравномерно. Разстоянието между САЩ и Китай се стеснява. Набира отново скорост Русия. В Далечния изток се възражда финансово-икономическата мощ на Япония, придружена с военнополитическа сила. В Латинска Америка се утвърждава процес на интеграция с внушителен потенциал.
Динамиката на световното икономическо развитие отклони капиталови потоци от развитите към развиващите се страни, обричайки на стагнация промишлено развитите държави - САЩ, страните в Евросъюза. Перспективата се вижда от таблица, публикувана от "Куриер интернасионал":

Дял в Международния БВП (в %)
Страни    2010 г.    2050 г.

Китай    12,9         20,6
Индия     5,4         14,7
САЩ         19,4         13,6
Бразилия     2,9          3,5
Япония     5,6          2,7
Русия     3,7          2,6

Глобалният икономически климат принуди Европейският съюз да насочи вниманието си към Китай. Общият обем на търговията между тях значително спадна. Поради дълговата криза държавите от Централна и Източна Европа се обърнаха към Поднебесната империя за инвестиции и увеличаване на търговския обем.
Неолибералният капитализъм изостри социалното разделение до небивал мащаб. Ненаситният финансов капитал днес господства над нуждите на икономиката.
В тези геополитически рамки се решава бъдещето на Европа. Европейският съюз е изправен пред сериозни изпитания. Ще го бъде ли или няма да го бъде? От повелител на световните съдбини преди, днес Старият континент стои пред могъщи съперници. Обединението му е въпрос на оцеляване. Въпрос на съобразяване с реалните проблеми и бъдещите тенденции на развитие.

Атлантика сближава и разделя

Пред изпитания се намират и междуатлантическите отношения. През последните години традиционното сътрудничество се засенчва от растящи изневяра и недоверие. Към такова заключение навеждат редица събития в последно време, сред които и разкритията за шпиониране от Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС) на приятелски и неприятелски страни в света. Европа е тайно разделена и предадена от тайния англосаксонски клуб със системата "Ешелон". Тя е жертва и на специалното дългосрочно британо-американско сътрудничество. Възражда се вековното подозрение между големите държави на континента.
Провалените усилия на Вашингтон да наложи своя цивилизационен модел на страните от Северна Африка, както и в Ирак и Афганистан, се посрещнаха различно в Европа - някои не ги подкрепиха, а други, предимно от бившите социалистически страни, се обособиха като "желаещи". Последната сирийска авантюра се отрази най-пагубно на Европа. Без да имат някаква вина за разпалването и причинените вреди и жертви, България и Гърция претърпяха непоносими загуби от бежанския поток, а южноевропейски държави спасяват и приютяват бягащи от Африка. Виновните за всичко това останаха на принципа "ни лук ял, ни на лук мирисал". Виктория Нюланд, зам. държавен секретар на САЩ, за пореден път засвидетелства отношението на "големия брат" към ЕС в онзи изтекъл разговор с американския посланик в Киев във връзка с украинската криза.
Събитията в Украйна поставиха на изпитание не само междуатлантическите отношения, но и единството на Европа. Москва отново пречи на завоевателните стремежи на Запада към необятните простори на изток. Евросъюзът е нужен на Вашингтон като предмостие за постигане на тази цел. Още преди десетилетия американският геополитик от полски произход Збигнев Бжежински бе подхвърлил тази идея.
Но Русия не е Лихтенщайн или България. Който е подценявал потенциала на Русия и е надценявал своите възможности против нея, е бил изхвърлян на историческото бунище. Потвърждават го налудничавите планове на Наполеон и Хитлер.
Драмата в Украйна трябва да подскаже ролята на Европа в променящия се свят. Пренесена на геополитическа плоскост, тя е част от битката между еднополюсния и многополюсния свят. Украйна е брънка от европейския полюс, която трудно, постепенно иска да заеме своето самостоятелно място в многополярието. "Европа, смята руският геополитик Александър Дугин, се опитва по терлици да се отскубне от американския ботуш." Но Европа засега е раздвоена на атлантическа и стремяща се към самостоятелност.
Състоялата се в края на януари т.г. поредна среща на върха ЕС-Русия, не даде нищо ново. Програмата "Източно партньорство" бе съчинена в Брюксел, но вдъхновена от Вашингтон. ЕС продължава да танцува под звуците на първата цигулка на САЩ.
Европа не се състои само от Евросъюза. В нея влизат и Украйна, Беларус и част от Русия. Тя е единно цяло, съществуващо от векове. Била е обект на набези и опустошения от изток и е оцеляла. Ще преживее и посегателствата на презокеанския Запад. Разделението й носи само нещастия. Европа разполага с огромни подземни богатства и суровини, с модерен научно-технически потенциал, за да се нареди достойно сред бъдещите велики сили в света.
Сътрудничеството между двете части на Европа на основата на взаимно уважение, равноправие, разбирателство, социална справедливост са гаранция за нейното бъдеще. Така тя сама може да преодолее предизвикателствата на международната финансово-икономическа, идейно-цивилизационна, социално-политическа криза.
Сега най-новото противопоставяне между двата бряга на Атлантика е дълго обсъжданото Споразумение за трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции.

Вътрешни проблеми - сегашни и бъдещи

Кризисната обстановка предизвика пораждането на предизвикателства в ЕС, които заплашват неговото консолидиране. Получиха стимули центробежните сили, разпалиха се националистически страсти. Те са рожба на изостреното социално неравенство, на ширещата се безработица, на крайната бедност и нищета. Към тях се прибавиха напливът на бежанци и процесът на миграция. Възникналото социално напрежение в редица европейски страни най-вероятно ще получи отдушник в две насоки - протестни движения и засилване на левите демократични сили или радикални настроения надясно до фашистко-тоталитарни режими.
С разширяването на ЕС се очертаха разграничителни линии на географско-икономически принцип. Едната е Север-Юг. Северната част преодолява по-леко разразилата се криза. Южните страни не могат още да се изплъзнат от нея и от нарастващата безработица. Такава диспропорция по основни показатели между двете части на континента не предвещава стабилно развитие.
Друга разделителна линия е между старите членки на ЕС и присъединилите се към него държави от Източна и Югоизточна Европа. Тук разривът не само икономически, е дълбок и тревожен, свързан с дългосрочни последствия. Разрушаването на основите на предишната социалистическа система се оказа фатално за новите членки. Установените принципи на свободно движение на капитали, стоки, услуги и хора даде предвидими последици. Развитият Запад започна износ на капитали и стоки към Изток, а в обратна посока се очерта нарастваща емиграция, в резултат на безработицата. Броят на работещите емигранти вече надхвърля работещите в собствените им страни. В новите членки се очертава демографска криза и неблагоприятно етническо разпределение. Натрупаните от западни банки печалби на Изток потеглиха на Запад. Като специфичен регион в периферията на ЕС Балканите частично са приобщени към него, като процесът на присъединяване на Западните Балкани ще бъде продължителен и сложен.
Какво е нужно за по-нататъшното балансирано разширение и преодоляване на сериозните предизвикателства пред бъдещите процеси в Европа? Това ще покажат предстоящите общоевропейски избори през май, които ще определят съотношението на силите в бъдещия парламент и в ръководните му органи. Преобладаващите досега неолиберални възгледи на десните сили в тях не доведоха до сериозни изменения към икономически напредък и социален прогрес нито в общността, нито в отделните държави. Евросъюзът е в състояние да се освободи от външна опека и да се нареди като независима, равноправна сила на геополитическата карта. Вотът ще покаже накъде ще се развива Европа.


Стреми ли се действително Европа да се откъсне от влиянието на САЩ или напротив?