Избраха малката Сцила пред голямата Харибда

В събота привечер, след три месеца безплодни опити да заработи молдовският парламент избра своя председател и излъчи правителство в присъствието на посланиците на ЕС, САЩ и Русия и в отсъствието на ток, интернет и телефон, които бяха спрени преди началото на заседанието. За министър-председател бе избрана Мая Санду - председател на партия "Действие и солидарност" (ПДС) и бивш министър на образованието, която оглави кабинет предимно от технократи, но разредени с представители на подкрепилите го Партия на социалистите в Република Молдова (ПСРМ) и блока АКУМ ("Сега"). Лидерът на другата партия в АКУМ "Достойнство и истина" - адвокатът Андрей Нъстасе, пък стана вицепремиер и министър на вътрешните работи. Социалистите взеха столовете на министъра на отбраната, но и този на председателя на парламента. В последния седна Зинаида Гречани, председател на ПСРМ и бивш министър-председател на Молдова. Тези назначения бяха извършени само с гласовете на депутатите от ПСРМ и АКУМ. Парламентът, подкрепен в действията си със заявления на посолствата на ЕС, САЩ и Русия, незабавно пристъпи към приемането на "деолигархични" решения и закони. Беше приета и декларация, че Молдова е "завладяна държава". 

Докато се случваха тези събития, по улиците на Кишинев минаваше агресивна трихилядна тълпа, основно от мъже, която скандираше в подкрепа на останалата вече в опозиция Демократическа партия (ДП), ръководена от Владимир (Влад) Плахотнюк. Тези митингаджии, наричани в Молдова "цуцики" (по аналогия с "титушките" в Украйна), бяха докарани с автобуси от цялата страна, за да окажат въздействие върху преговарящите социалисти и представители на АКУМ, който блок е титулуван като "проевропейски". Конституционният съд, който според новите управляващи е под контрола на демократите, пък обяви за нелегитимен избора на председател на парламента и министър-председател. Формалната причина бе, че според КС на 7 юни е изтекъл тримесечният срок, в който по закон е трябвало да се избере правителство и президентът Игор Додон е трябвало да разпусне парламента. Според държавния глава този срок изтича едва на 9 юни - три месеца след като КС е признал изборите за парламент за действителни. Впрочем предвид настроенията в обществото и дадената на новата власт от основните международни фактори легитимност тези решения на КС вероятно ще останат без последствия. 

"Диктаторът падна. От днес олигархичният режим се намира в опозиция", заяви в първата си реч премиерът Санду, чиито думи бяха предназначени точно за Плахотнюк - човекът, който успя да обедини срещу себе си иначе непримирими противници не само вътре в Молдова и който е хубав пример как едно свръхбогато лице може с формално демократични методи да си получи цяла република за лична употреба. 

До драматичните събития се стигна, след като провелите се на 24 февруари парламентарни избори не излъчиха категоричен победител. Вотът, преминал под знака на закон, писан от управляващите демократи на Плахотнюк и в тяхна полза, по обвиненията на опозицията, за пръв се проведе по смесената избирателна система. В резултат социалистите взеха 35 мандата в 101-местния парламент, ДП - 30 мандата, АКУМ - 26, партията "Шор" - 7. В парламента влязоха и трима независими депутати от едномандатните райони. Това разпределение предполагаше създаването на управляваща коалиция, което се очакваше да бъде трудна задача заради противоречията между основните партии. 

Блокът АКУМ застъпва проевропейски позиции, той е за членство на Молдова в ЕС, против федерализация на страната като условие за завръщането на Приднестровието в лоното на Кишинев, против присъствието на руските миротворци там, но най-вече негови представители защитават прорумънски, юнионистки идеи - т. е. ратуват за обединението на Молдова и Румъния в една държава. Точно срещу последното се обявяват социалистите и президентът и бивш лидер на ПСРМ Игор Додон. Акумци са и против споразумението за асоциация с ЕС, искат Молдова да е част от Евразийския икономически съюз. Смятат, че Приднестровието трябва да получи определена автономия, за да се върне в юридическото поле на Кишинев, и предлагат специален статут на руския език. Освен това не искат възстановяване на отнетите през 2016 г. президентски пълномощия, на което държи Додон. 

Ако има обаче нещо 

което обединява и двете политически сили

това е неприемането на властта на Плахотнюк, който реално управлява Молдова като лично владение. Това не е само заключение на опозицията. В началото на годината Европарламентът излезе с остър доклад за изпълнението на споразумението за асоциация с Молдова, в който се посочи, че тя е олигархическа държава, а реалният й ръководител е именно Плахотнюк, а не демократично избрани органи. Срещу Плахотнюк в Русия се водят две следствия - за поръчителство на убийство и за незаконно изнасяне на капитали - 37 млрд. рубли, или 500 млн. евро. В Румъния също се водеше разследване срещу Плахотнюк за мошеничество и пране на пари. Има подозрения, че Плахотнюк, който освен всичко друго е и един от 32-мата вицепрезиденти на Социнтерна, е част и от т. нар. "молдавска схема" - най-голямата операция по пране на пари, разкрита на територията на бившия СССР с помощта на германски и руски следователи. В отговор управляващите втвърдиха тона към Русия, изпращаха заплахи към Приднестровието и заиграваха със САЩ на антируска основа.

Москва няколко пъти даде знаци на президента Додон и ПСРМ, че е категорично против коалиция между тях и ДП. Действително такава коалиция би дала възможност на социалистите да участват във властта, но с цената на тежки електорални загуби и трайно наранена репутация, без да броим отдръпването на Русия като техен съюзник, който им дава част от легитимността в очите на избирателите. 

На свой ред коалицията между АКУМ и ДП се оказа още по-невъзможна поради 

взаимната непоносимост 

между лидерите им. Андрей Нъстасе спечели кметските избори в Кишинев през 2018 г., но съдът и ЦИК просто ги отмениха, както се смята, под влиянието на Плахотнюк. Както казва политологът Корнелиу Чуря пред агенция "Спутник", коалиция между АКУМ и ДП може да бъде сформирана само при твърд външен натиск от страна на Вашингтон, като задейства финансови и икономически лостове. Според него обаче САЩ в момента нямали интерес да се намесват рязко в молдавската политика. Отиването на предсрочни избори също не е вариант, макар да изглеждаше логично. Това би означавало те да бъдат подготвени от администрациите на Плахотнюк, по закона на Плахотнюк и на условията на Плахотнюк. 

Фактически през три месеца, въпреки подозренията и обвиненията от чужди и свои, че Додон води скрита игра с Плахотнюк, са вървели основно преговори между социалистите и АКУМ. Според наблюдатели причината по-рано да не се състои коалицията са завишените искания на "проевропейците", които не са искали социалистите да имат дори едно място в правителството (при положение, че имат по-малко депутати от тях) и дори не са били съгласни те да излъчат председателя на парламента. 

Зациклянето в преговорите и наближаването на крайния срок - 9 юни, очевидно подбуди международните играчи да се намесят в ситуацията. На 3 юни в Кишинев пристигнаха, уж всеки по своите дела, директорът на отдела за Източна Европа в Държавния департамент Брад Фридън, руският вицепремиер Дмитрий Козак и еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан. Те се срещнаха с президента Додон и лидерите на преговарящите партии. Разговорите на американеца и комисар Хан останаха в сянка, но руският вицепремиер, който се занимава и с въпросите на Приднестровието, заяви, че Москва иска да види такава коалиция, която да бъде готова да проведе честни прозрачни избори по нов закон, за да бъде ясен изборът на народа. Това си беше завоалиран намек за коалиция между АКУМ и ПСРМ. 48 часа по-късно в общи линии това се и случи. 

Сключеният между социалистите и "проевропейците" 

съюз е временен, тактически 

и той не заличава идеологическите и мировозренческите противоречия между тях. Освен това той вероятно е част от сделка между САЩ, ЕС и Русия, която също е ситуативна. Тепърва ще видим дали антиолигархическото правителство ще сработи срещу системата на Плахотнюк. Сега олигархът опитва да мобилизира своите привърженици на улични акции и чрез подконтролните му държавни органи да създаде предпоставки за двувластие. Предвид обаче подкрепата за новата управляваща коалиция от страна на водещите външни фактори и широката обществена опора действията на Плахотнюк и компания едва ли ще доведат до успех. Те само усложняват положенията на олигарха и обкръжението му. 

Ситуацията не е еднозначно добра за молдавските социалисти. Подтиквани от чужбина, те избегнаха контакта с едната подводна скала в лицето на олигархичната Демократическа партия, който съюз можеше да ги доведе до политическо самоубийство. Европейската практика показва, че когато левите се "съешат" с десните, то това не води до нищо хубаво за първите. Именно левите губят най-много от подобни съюзи, защото избирателите им се чувстват предадени. ПСРМ обаче беше принудена да избере по-малкото зло в името на цел, която обединява мнозина - свалянето на режима на Плахотнюк. Най-добрият вариант за тях би бил да останат в коалицията до решаването на задачата за демонтажа на режима на Плахотнюк, след което да отидат на нови избори, на които да търсят възможност за самостоятелно управление. Досегашната практика обаче навежда на мисълта, че Молдова е "обречена на коалиции". Съдейки по българския опит, за социалистите ще бъде голямо изпитание да съхранят идентичност и избиратели в тези условия.