Игра на войници

Наближава 6 май - Гергьовден, но и Ден на храбростта и празник на Българската армия. 

Но?! Празник на каква армия отбелязваме днес? 

Славните победи са в миналото: Лозенградската операция, битката при Люлебургаз-Бунархисар, превземането на Одрин, Тутраканската епопея, завоят на р. Черна, Дойранската епопея, битките при Стражин, Страцин и Драва, успехите на българската авиация, на военноморския ни флот... И още, и още...

Защото след промените през 1990 г. тази наша горда армия беше унизена. Сведена като численост, колкото да напълни един стадион. По-голяма част от висококвалифицираните офицери бяха съкратени. Ракетните войски бяха унищожени, ВВС и бронетанковите бяха сведени до минимум, ВМФ също бе оставен да потъва. 

Спокойно, след няколко години ще имаме няколко американски изтребителя. Не се съмнявайте, с тях ще можем да спрем всеки враг... 

А след като България влезе в НАТО, у нас вече има американска военна база. Спете спокойно, деца, американците ще ни пазят. От кого? От руснаците, с които сме братя по език, по вяра, по кръв. Тази военна база ми прилича на окупационен корпус, който би могъл да се намеси, ако, не дай си Бог, страната ни избере друг път на развитие... 

А нашата професионална платена армия служи на чужди интереси: в Ирак, в Афганистан... 

Сега на парада ще видите остатъците от това, което някога е било армия. От въоръжение, което някога е било модерно, но днес вече е остаряло. 

Като бях малък, много си играехме с децата от квартала на война.  

"Имаме си пушки, от папура дръжки" - се казваше в една песничка. 

Днешните управници, които се кланят ниско отвъд океана, не разбраха обаче, че това вече не е детска игра и тук папурите няма да помогнат. Нито чуждият окупационен корпус. 

Трябва друга политика.