Идеологът на антикомунизма

На 89-годишна възраст почина Збигнев Бжежински - политолог, социолог и бивш помощник на американския президент Джими Картър. Етническият поляк беше водеща фигура в политиката на САЩ в края на 70-те и началото на 80-те години. Бжежински спомогна за събарянето на икономическите бариери между Съветския съюз, Китай и Запада и за подписването на двете споразумения от Кемп Дейвид, които бяха опит за помиряването на палестинци и израелци.
Влиятелен съавтор на американската победа в т. нар. "студена война", гуру на разширяването на НАТО на Изток - влиянието и заслугите на Бжежински признават както привържениците, така и враговете му. Заедно с Хенри Кисинджър Бжежински се смята за водещия стратег на американската външна политика през ХХ век и един от най-влиятелните представители на политическия елит на САЩ.
Яростен противник на СССР през последните години, Бжежински напълно преразгледа традиционно негативното си отношение към Русия. Нещо повече, той вече смяташе, че оцеляването на Запада в многополюсния свят изцяло зависи от това, дали Русия ще може да бъде интегрирана в западната система. А преди месец заяви следното: Крим никога не е бил украински. Крим може да бъде разделен между украинците, кримските татари и руснаците. Бжежински припомни как бившият съветски лидер Никита Хрушчов е предал Крим на Украйна по времето на СССР. Според него един от "ключовите фактори в Крим винаги са били руснаците и руската армия, но Украйна също има своите елементи там". "Съществува и един трети елемент, който е позабравен, но който е доста значим - това са кримските татари. Те са значим локален елемент."
Бжежински е автор на повече от десет книги, посветени на теми като ролята на Америка в технотронната ера, раждането и смъртта на комунизма през ХХ век, глобалния безпорядък в навечерието на XXI век. През 1997 г. излезе неговата "Голямата шахматна дъска" - геополитическо изследване, в което Бжежински разглежда Европа като шахматна дъска, върху която продължава да се разиграва голямата игра, а тази игра изисква брилянтна геостратегия и стратегическо управление от страна на двете водещи Велики сили, за да бъде спечелена партията на тихия (дипломатически) фронт.
"Глобалният ред е в безпорядък - каза  Бжежински в една от последните си публични изяви. - Светът се плъзга към значително безредие без международна структура, способна да се справи с проблемите, които вероятно могат да възникнат почти едновременно. Като съберем всичко, хаосът сред водещите сили може да доведе до наистина катастрофални последици.
Едно от последните интервюта на Бжежински е за руския в. "Газета", дадено само два месеца преди кончината му. В него той обяснява защо Китай е по-важен от Русия, как да се реши въпросът за Курилите и какво заплашва властта на Владимир Путин.
- В своето изказване в Осло на форума на нобеловите лауреати за мир вие говорихте за възможността за създаване на триъгълник между САЩ, Китай и Русия. Изглежда обаче, че администрацията на президента Тръмп предприема стъпки, които могат да отблъснат Китай. Съществува мнение, че САЩ се опитват да противопоставят Китай на Русия. Няма ли това да доведе до конфликт между Китай и САЩ?
- Някои руснаци може би смятат, че Америка се опитва да настрои Китай срещу Русия. Но това е по-скоро комплимент, който да ласкае егото им, отколкото реална представа за действителността. Въпросът е в това, че Китай е много по-важен от Русия.
Ако Америка и Китай си сътрудничат, Русия няма да има никакъв избор, освен да се присъедини към двете страни. Това преди всичко би било в интерес на Америка. Но то също така би било изгодно и за Русия в дългосрочна перспектива.
- Тази година се навършват 30 години от излизането на книгата ви "Голямата шахматна дъска", в която се описва и сценарий за разрив между Украйна и Русия. Днес прогнозите до голяма степен се потвърждават. От ваша гледна точка как ще се развие ситуацията в Украйна в бъдеще?
- Украйна преди всичко е легитимна държава, която се намира в процес на трансформация в национална държава. Това означава, че Украйна трябва да съществува в разумни отношения с Русия.
Бъдещето на Украйна обаче ще зависи и от това, какви стъпки към своята европейска идентичност ще направи Русия.
Според мен Русия, която се ориентира към сътрудничество с Европа, иска сътрудничество с Китай, а също така подобрява отношенията си със САЩ, може да стане страната, която с помощта на компромис ще реши украинския въпрос.
- Проблемът Крим се превърна в една от най-трудните задачи в отношенията на Русия със Запада. Как виждате изход от тази ситуация?
- Решаването на проблема с Крим трябва да стане общо решение. Дългосрочни отношения между Украйна и Русия са невъзможни, докато този проблем не бъде решен.
Няма никакви причини, поради които руските лидери да не търсят формула за решаването на кримския проблем. Част от тази формула би могло да стане признаването на многонационалната и историческата роля на Крим.
Това ще осигури осмислен и удовлетворяващ всички страни компромис - както за Русия, така и за Украйна. Освен това той ще има предвид и ролята на кримско-татарското население.
- Какво е мнението ви за идеята за разширяване на Евразийския икономически съюз? Знаем, че критикувахте тази идея.
- Съмнявам се, че Евразийският икономически съюз ще просъществува 10-20 години, особено ако за това време лидерският му състав промени възгледите си. Освен това този съюз ще стане ненужен при нормализиране на отношенията между Русия и западната част на Европа, а също така с признаването от руските власти на факта, че страната в крайна сметка е европейска, а не евразийска държава.
- Русия и Япония започнаха разговори с надеждата да намерят решение за спорните Курилски острови. Може ли да се реши този проблем и как ще се промени в този случай ситуацията в региона?
- Ако се върнем към първоначалните планове за островите, компромис може да бъде намерен. Той беше сформулиран през 1956 г. (става въпрос за декларация от 1956 г., предвиждаща предаването на Япония на два от четирите Курилски острова - бел. Газета.ру).
В Русия териториалният глад според мен е прекалено изострен. Особено ако съпоставим териториалните размери на Русия с териториалните размери на Япония.
Този териториален глад е разрушителен за Русия. Защото той увеличава броя на държавите, които гледат на Русия с тревога, а в някои случаи - и с омраза.
- Поредица от избори в Европа може да доведе на власт популисти, които могат да дестабилизират политическата ситуация в региона и да създадат проблеми за целия свят. Заплаха ли са за ЕС националистическите настроения?
- Европа може да преживее големи безредици и вълнения, като се имат предвид сегашните тенденции и политическата динамика в някои водещи европейски страни.
Аз обаче смятам, че този процес вероятно ще има локален характер. Той няма да предизвика проблеми, които биха били заплаха за глобалната стабилност.
- Неотдавна в статия в "Ню Йорк таймс" вие написахте, че президентът на САЩ Доналд Тръмп все още няма ясна външнополитическа доктрина. Проблеми във вътрешната политика пречат на формирането й. Политическите му съперници пък плашат с импийчмънт. Способен ли е Тръмп да запази лидерството си?
- Това е случаят, който тук в Америка наричаме "въпрос за 64 долара (американски идиом, свързан с популярна радиовикторина - въпросът за 64 долара е бил най-труден в играта)". В същото време това е въпрос, на който може лесно да се отговори.
Тръмп трябва да действа като президент, а не като политически шоумен. Засега той не действа като президент.
САЩ са прекалено важна страна, за да бъде ръководена от "липсващ президент".
Щетите от такава американска външна политика вече започват да се усещат. Това на свой ред подхранва някои нереалистични надежди от страна на американските конкуренти.
- С голяма вероятност Владимир Путин ще се кандидатира на президентските избори през 2018 г. Съгласно конституцията в случай на победа и след още 6 г. във властта той ще трябва да напусне президентския пост - поне навреме. От ваша гледна точка готов ли е днес Путин да търси варианти за политически транзит?
- Путин продемонстрира готовност да се приспособява към новите обстоятелства... Той трябва да мисли за своето бъдеще.