Езикът като враг

Първата седмица на септември донесе важни промени в живота на украинците. На първото заседание на новото правителство обявеният за носител на промяната президент Владимир Зеленски предложи в новата Върховна Рада да бъдат внесени два законопроекта - за отмяната на мораториума за продажба на земя и за легализацията на хазарта. 

Вярно е, че гражданите на бившата съветска република в голямата си част имаха очаквания първите инициативи на Зеленски да бъдат свързани със спирането на войната в Донбас, намаляването на сметките за газ, ток и парно, както и с борбата срещу корупцията. Вместо това те получиха законопроекти директно обслужващи едрия бизнес и външни играчи, които точат лиги за тлъстите украински черноземи. Но както би казал по този повод един бивш български прокурор: "Вий си го избрахте!"

Зеленски, въпреки че вече сто дни е на поста, не оправда надеждите на милиони рускоезични украинци и по отношение на т.нар. езиков закон, който влезе в сила от 16 юли т.г. Макар още като кандидат-президент той да заявяваше, че този законопроект не е минал през достатъчно обществено обсъждане и е трудно да се прогнозират неговите последици, сега той не бърза да вземе ясна позиция.

Законът за езика бе кръстен още закон за тоталната украинизация и според критиците му е още един повод за разделение в украинското общество. Въпреки призивите на украински политици, общественици, международни организации като ОССЕ, предишният президент Петро Порошенко подписа закона "За осигуряване функционирането на украинския език като държавен" пет дни преди изтичането на мандата му. Той предвижда, че при изпълнението на служебните си задължения украинските граждани трябва да говорят само на украински. Законът за езика предвижда още, че на държавния език трябва да се говори задължително в учебните заведения, болниците, в ресторанти, заведения, магазини и др. 

За българите това може да звучи странно, но в Украйна, където двуезичието е норма, а в голяма част от страната се говори основно на руски, подобна мярка предизвика скандал. Например по данни на украинския клон на международната компания за отчитане на общественото мнение TNS 49% от украинците говорят на руски у дома си, 52% общуват на руски с приятели и познати, а на украински 44%. На работното място обаче 48% използват украински, а 47% руски. При това тези данни са получени сега, в условията на антируски пропагандни кампании в Украйна.

Други норми на закона постановяват, че тв програмите на чужд език (разбирай руски) могат да бъдат само 10% от излъчвания за деня обем предавания. Също така всички вестници и списания трябва вече да се издават само на украински или поне да бъдат двуезични. За интернет няма норми, но за сравнение по данни на неправителствения бюлетин "Положението на украинския език през 2018 г." делът на вестниците, издаван м.г. само на украински, дори е паднал на ниво от 34% от сумарния им тираж. При списанията ситуацията била същата, а сред стоте най-популярни в Украйна сайта едва 10% били на държавния език. 

Видно е за каква дълбочина на засегнати интереси става дума. Изобщо не е случайно, че има съпротива срещу законодателната "украинизация". 51 депутати от Радата вече сезираха Конституционния съд с мотива, че езиковият закон ограничава достъпа на гражданите до културната продукция на родния им език и създава атмосфера на нетърпимост към езиковото разнообразие. Никой не крие, че основната мишена на закона е руският език. Това го схващат и в организация като ОССЕ, чийто върховен комисар по въпросите на малцинствата Ламберто Заниер заяви, че в закона нищо не се говори за защитата на езиците на малцинствата, а опитът използваните в ЕС езици да бъдат по-специално третирани, отколкото останалите, т.е. руският, е наречен от него в интервю за "Известия" като "дискриминационен". 

Гледната точка на украинските националисти бе изразена от бившия вече председател на Радата Андрей Парубий: "Езикът днес е много повече, отколкото език, това е 

въпрос на безопасност и отбрана

Путин преди всичко се бори за сърцето и ума на украинците, а след това идват танковете." А пред радио "Свобода" телевизионният водещ Павел Казарин коментира, че когато ставало дума за езиковите права на украинските българи или унгарци, въпросът не се политизирал, защото никой не си представял, че тези народности искали да наложат на Украйна своето виждане за бъдещето или пък искали Киев да бъде политически придатък на Будапеща. Виж, с рускоговорещите нещата стояли по друг начин, намеква той и допълва, че руският език е повод за политическо противостоене. 

Това противостоене ще доведе до разпадане на държавата, опонира на националистите лидерът на партия "Наши" Евгений Мураев. Според него трябва не просто да се отмени езиковият закон, а да се премахне езикът на омразата, който лежи във фундамента на тази политика. Неговият колега в Радата и съпредседател на партията "Опозиционна платформа-За живота" Вадим Рабинович нагледно обяснява пред тв канала "112 Украйна" какво може да се случи: "Аз, както и милиони хора, мисля на руски. Така се е случило. Ако смятат, че ще ни сломите, като ни наричате морални уроди, които нямат право да слушат спектакъл или стихотворение на руски, да видим дали ще ви се получи. Колкото повече се опитвате да ни пречупвате, толкова повече хората ще се съпротивляват и ще гледат руски филми. Колкото повече забранявате, толкова повече в интернет гледат забраненото."

Украинските власти обаче настояват, че всичко е благостно и малцинствата 

няма от какво да се притесняват

Например украинският посланик в България Виталий Москаленко твърди, че "българският език в Украйна е защитен език на българското национално малцинство", за чието опазване освен всичко друго способства и "конструктивното сътрудничество" между двете страни. Интересно тогава защо нито един от тримата депутати от Бесарабия не е подкрепил този закон в Радата. Двама от тях не са гласували, а председателят на Асоциацията на българите в Украйна Антон Кисе е гласувал против, сочи сайтът "Бесарабия Информ". От общо 17 депутата от Одеска област само двама са били "за" скандалните текстове, останалите или са отсъствали от залата, или са били против. Това поведение е показателно за реакцията към този проблем в един сложен откъм езиково отношение регион. 

Според една от нормите в закона за езика на украински трябва да се водят и предизборните кампании. Последното предизвика протест и от страна на представителя на българската общност в украинския парламент Кисе. На своята страница в интернет той коментира, че тази норма нарушава правата на избирателите. Според него депутатите от районите, където компактно живеят представители на малцинствата, трябва да могат да се обръщат към избирателите си на майчиния им език. 

Тази статия вече беше готова за публикация, когато на 5 септември одеското електронно издание "Таймер" съобщи, че местните депутати от населения предимно с етнически българи Болградски район са отказали заседанията на съвета да се провеждат само и единствено на украински език. Тоест вече имаме реална съпротива срещу този дискриминационен закон. 

Ръка за ръка със скандалния езиков закон за нуждите на украинизацията върви и спорният нов образователен закон, който влезе в сила от 2 септември. Той също пряко засяга 

интересите и правата на българската общност

Трябва да припомним, че през 2017 г. президентът Румен Радев получи уверения от колегата си Порошенко, че няма да има количествени и качествени ограничения за изучаването на български в Украйна. Още веднъж това бе обещано през 2018 г. по време на честванията на 160-годишнината от създаването на Болградската гимназия, когато дори се очакваше да започне работата по откриването на българска гимназия в Одеса. Украинският президент пое и ангажимент да се възстанови обучението по български език в някои селища на Запорожка област. Последното бе изтъкнато като много голям проблем и при срещата на представителите на българската общност с вицепрезидента Илияна Йотова по време на нейната обиколка в Бесарабия. През май т.г. вицепремиерът Марияна Николова по време на визита в Киев също напомни на украинската страна за поетите ангажименти.

Към днешна дата обаче не е известно нито един от тези въпроси да е помръднал от мъртвата точка. Нещо повече. Както казва Кисе в интервю от края на юни в собствения си сайт, с началото на учебната година в Украйна в 39 места, населени предимно с българи, се отменя преподаването на български език и литература за класовете от 5-и до 11-и. От 2023 г. вероятно ще се ликвидира и възможността за обучение по български до пети клас, коментира още депутатът. Досега изучаването на тези предмети е било задължително, оценките са били част от дипломите на учениците. "Новите поколения практически се лишават от възможността да изучават роден език... литературното наследство на родния си език", изразява своите опасения депутатът българин. За него политиката на официалните власти е чисто и просто асимилация на малцинствата от страна на титулната нация. По информация на ДУМА от началото на тази учебна година вече е започнало постепенното намаляване на часовете по български език и литература. 

Да, българите в Украйна имат прекрасна мрежа от неделни училища, но това е извънкласна форма на обучение и тя не е задължителна за посещение. Освен това изтъкването само на този тип образователна институция всъщност неглижира задължението на украинската държава пред собственото й малцинство. Именно поради тези причина Унгария и унгарското малцинство толкова яростно защитават правата, които имат в Закарпатието. При това при тях става дума за закриването не просто на даден предмет, а на цели унгарски училища, където се учи само на унгарски, а украинският език е просто един от предметите. 

Ние нямаме българска гимназия в Украйна, в която всички предмети да са на български. Така, 

дефектът сега стана ефект

предвид възникналата ситуация. Представяте ли си, ако на българските власти им се налагаше, подобно на унгарските, да защитават някакви български гимназии, срещу "тоталната украинизация" на образованието? И това при положение, че САЩ са на страната на режима в Киев? Трудно е да го повярваме предвид сервилността на сегашните управляващи. 

И все пак трябва да си създадем проблеми и българските правителства да бъдат много по-решителни в защитата на правата на бесарабските българи, особено в сферата на образованието и културата. Независимо дали това ще се хареса или не някому. Българската диаспора може да играе ролята на мост с Украйна, само ако остане българска, т.е. ако изучава и то задълбочено българския език и литература. 

Има и още нещо. Българите в Украйна, а и на територията на бившия СССР, са последният останал "резервоар" за имиграция към нашата страна. Ако ние нямаме адекватна политика, която да подкрепя тази общност, най-вече срещу опитите за асимилация, то как да очакваме, че тези хора един ден ще припознаят България като своята втора родина.