Диалогът Русия - САЩ - НАТО с много неизвестни

Между Русия и САЩ-НАТО започва иницииран от Москва преговорен процес след настъпилата временна деескалация по украинско-руската граница. На 10 януари Москва и Вашингтон ще преговарят за Украйна, сигурността в Европа и контрола над въоръженията. На 12 януари ще има заседание на Съвета НАТО-Русия, каквото не се е провеждало последните 7 години, а на 13 януари ще има преговори между Русия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Темите са ясни, след като бяха огласени на 17 декември от руската страна - това са нейни два проектодоговора със САЩ и НАТО. В първия случай Москва предлага на Вашингтон договор, който да изключва разширяването на НАТО на Изток, приемането на държави от бившия СССР и  двустранното военно сътрудничество на САЩ с постсъветски държави, които не членуват в НАТО.

В проекта за НАТО 

Москва предлага също край на разширяването на блока на Изток, включително с Украйна, други страни от Източна Европа, Задкавказието и Централна Азия. Предвижда се и опцията да се ограничи военната дейност, която може да се възприеме от другата страна като заплаха за сигурността ѝ. Москва изрично настоява именно за договори, а не за юридически необвързани устни уговорки.

Руските предложения наистина звучат ултимативно, но и оправдано. За безопасността на Европа след разпада на СССР има три базови политически документа. Руският външен министър Сергей Лавров ги посочи на 27 декември в интервюто си за YouTubе-канала "Соловьев Live": това са Хартата за нова Европа, приета в Париж през 1990 година, Основополагащият акт НАТО-Русия от 1997 г. и Хартата за европейската сигурност, приета на Истанбулската среща на върха на ОССЕ през 1999 година. И в трите документа е приет принципът за неделимост на сигурността на страните. Или казано простичко - европейските страни да не градят безопасността си за сметка на сигурността на друга или на други държави. 

Лавров дори разясни, че Парижката харта допуска всяка страна сама да решава в какви съюзи да влиза, но "това трябва да се прави по такъв начин, че да се уважава принципът на неделимост и безопасност". Актът НАТО-Русия дори изключва "решаването на задачите за колективна отбрана чрез допълнително постоянно разполагане на съществени бойни сили".

Само че Вашингтон и европейските му марионетки нарушиха тези принципи и след обединението на Германия разшириха НАТО с 12 държави, плътно доближавайки алианса до границите на Русия, въпреки че тя не заплашваше никого - напротив, тъкмо разширяването се превърна в заплаха за нея.

Нарушена бе и устната договореност между някогашните първи дипломати на САЩ и СССР Джеймс Бейкър и Едуард Шеварднадзе НАТО да не се разшири нито на сантиметър на изток след германското обединение.

Самоволната фраза "Ние ги измамихме!"

на оракула на американския хегемонизъм Збигнев Бжежински, казани пред негов колега стигнаха до наши дни от различни източници, включително и от думи на Лавров в същото интервю.

Между другото, през 1997 г. срещу разширяването на НАТО се бе обявил не кой да е, а авторът на концепцията за Студената война Джордж Кенън (1904-2005 г.), който впоследствие се отрече от нея. 

Изданието "American Thinker" напомни думите на именития американски дипломат, че разширяването на НАТО ще се превърне в "съдбоносна грешка на американската политика, защото ще засили антизападните и милитаристичните тенденции в руското обществено мнение, ще възроди атмосферата на Студената война в отношенията между Изтока и Запада и ще тласне руската външна политика в посоки, които категорично няма да ни се харесат". 

Впрочем, Кенън е смятан за един от шестимата "мъдри мъже" за външна политика на САЩ. Според изданието именно от тази въпросна "съдбоносна грешка" произтичат сегашните събития.

С една дума, злонамерената политика на САЩ, НАТО и Западът е коренът на сегашната конфронтация. Първо, защото те не спазиха трите международни договорености, макар да се бият в гърдите колко държали на международния ред. Второ, те просто се държаха като политически мошеници. 

Русия съответно постави ултиматум първо, защото с основание се чувства застрашена. Второ, защото държи да се спазват международните договорености, и трето, защото не е измамничка в междудържавните отношения.

До 2008 година Русия беше принудена да се примирява с досегашните разширявания на НАТО, приемайки ги като по-малко зло, на което тя не може да се противопостави, но с надеждата, че тези разширявания все пак няма да "дораснат" до равнището на съдбоносна заплаха за нея. Но през 2008 г. НАТО отвори вратата за Украйна и Грузия, макар да не ги е пуснало вътре до ден днешен. Планираното приемане най-вече на Украйна с нейните големи размери стоварва много по-голяма заплаха за Русия в сравнение с прибалтийските държави. За нея ще далеч по-сложно, ако изобщо бъде възможно, да неутрализира разположените на украинска земя десетки ракети на САЩ и НАТО, които ще могат да ударят Москва за 5-9 минути. Не случайно президентският говорител Дмитрий Песков заяви в свое интервю, че за страната му получаването на гаранциите за сигурност вече е въпрос на живот и смърт. 

Както се казва,

ножът на разширяването е опрял в кокала на руската безопасност

И това не е претенция за сфера на влияние и рестартиране на СССР, както мамят експерти и медии на Запад и у нас, а оправдано и легитимно искане за зона за сигурност. Затова и позицията на Русия е праведна от правна, геополитическа, морална, историческа гледни точки. И обратно, действията на НАТО са зловредни и само потвърждават "съдбоносната грешка", пророчески предвещана от Джордж Кенън.

В навечерието на триформатния диалог вторите разговори Путин-Байдън на 30 декември оставиха разнопосочни сигнали, които не е ясно как точно ще рефлектират върху преговорния процес. От една страна, ако подходът е за разумно стабилизиране на европейската сигурност, ясно е, че опасенията на Русия, макар и ултимативни, не могат да останат без отговор. 

Байдън е заявил пред Путин, че САЩ няма да разполагат нападателни оръжия в Украйна. Достатъчно ясно е казал, че във Вашингон разбират загрижеността на Русия, макар да имат свои опасения. Подчертавал е, че САЩ и Русия трябва да изиграят ключова роля за мира и сигурността в Европа и по други места в света. И няколко пъти в разговора е изтъквал, че една ядрена война не трябва да бъде започвана и не може да бъде спечелена.

Това са насърчителните моменти в позицията на САЩ, които руският президентски помощник Юрий Ушаков огласи пред журналисти след полунощ на 31 декември, веднага след 50-минутния разговор. Но дори и тези насърчителни моменти трябва да бъдат придружени с въпросителни. Една от тях е дали Конгресът на САЩ с клиничната му русофобия ще приеме договори със САЩ и НАТО, под които Путин е сложил подписа си. 

От друга страна, от разговора долетяха и  сигнали, които не са утешителни. Байдън е споменал, че ако продължава ескалацията по границите с Украйна, западните страни ще предприемат мащабни икономически и военни санкции. 

Според досегашните съобщения целта е икономическото задушаване на Русия, както стана със СССР. Дали това ще се случи е съвсем друг въпрос, защото Русия не е СССР и дори според западни оценки икономическите и финансовите ѝ ресурси ще издържат на "санкциите от ада". 

Путин веднага е контрирал, че санкциите може да доведат до пълен разрив на отношенията със САЩ и до най-сериозни щети в отношенията изобщо със Запада. Нищо чудно разривът да стигне до директна ядрена заплаха срещу САЩ и русофобската Европа, след като Русия има принципно нови и по-бързи ядрени оръжия. Нищо чудно руски ядрени ракети отново да се появят в Куба, Европа да остане без руски газ,

а Москва и Пекин да сключат договор за военна защита

Освен това в първите съобщения не се каза нищо относно настояването на Русия НАТО да не се разширява с Украйна и другите страни от бившия съветски блок. Най-вероятно защото позициите на страните остават диаметрално противоположни. По този пункт не се споменава дори за евентуален компромис Украйна да стане неутрална държава като Австрия и Финландия.

Така че, ако подходът на САЩ и Запада продължава да бъде сляпо конфронтационен и егоистичен с осигуряването на едностранни геостратегически предимства, ще трябва да забравим за споразумение за мир и сигурност. И този подход може ще вземе връх. 

Причините? Западът не можа да прости на Русия за възстановяването на суверенитета и  независима си политика. Евроатлантиците продължават да се надяват чрез такъв подход Русия да "клъвне" на санкциите чрез военна или хибридна намеса срещу Украйна. Смята се, че последващото икономическо задушаване ще разтърси руското общество и в най-добрия случай Путин да напусне Кремъл след две години.  Очаква се на власт да дойдат либералите, които ще слушкат какво им разпорежда Запада и да позволят разграбването на богатствата на страната, като за народа останат трохите. 

Крайна цел на задействаната от години "украинска маша" е Русия да стигне до разпад.

Това не е моментна приумица и геополитическа абстракция. Във Вашингтон идеята за този разпад бе пусната в оборот още през 1917 г. в дневника на тогавашния президентски помощник Едуард Хаус, който виждал 4 държави на мястото на Руската империя. Последните 30 години идеята бе разработена в Хюстънския проект от 1991 г., рекламирана от същия Бжежински, от президента Бил Клинтън, от бившия първи дипломат Кондолиза Райс. А съвсем наскоро Путин сподели как европейски политик му казвал, че Европа не се съмнявала в разпада на Русия, въпросът е само кога това ще стане. 

Ето защо ако Западът не предостави на Русия гаранции за сигурност, ще лъсне грозната истина, че всички благи думи за "отворени врати" на НАТО, за свободата на членство в съюзи, за цивилизационен избор и прочее са подчинени на една всъщност сатанинска цел за хегемонизъм, донесъл трагедии на една и две държави след Втората световна война и последните 30 години. 

Не че не го знаем, но тогава конфронтацията може да мине на автоматичен ход, включително до ядрен сблъсък. 

Русия продължава да бъде заплаха в очите на НАТО и Европа и заради военната си мощ