Северна Македония - връх в западната политика
/ брой: 38
За председателя на еврокомисията Жан-Клод Юнкер членството на Западните Балкани в ЕС е "въпрос на война и мир". За Федерика Могерини, отговарящата за външната политика на Брюксел, "Балканите са в сферата на интересите на ЕС и Русия няма какво да прави там". А президентът на САЩ Тръмп в специално писмо до македонския си колега Зоран Заев се радва, че "ще посрещне Република Северна Македония като 30-и член на НАТО, за да осигурим мир и просперитет в Западните Балкани". Според него "Договорът от Преспа е най-историческото постижение на Балканите след Дейтънското споразумение". Сигурно, само дето Дейтънска Босна и Херцеговина, БиХ, нещо скърца при функционирането си като държава на 3 интегритета (сърби, хървати и бошняци).
И ние приветствахме Северна Македония за членството й в НАТО. За целта дадохме и свой принос с нашия Договор за добросъседство. Без значение, че лаврите на целокупния Запад отнесоха Зоран Заев и Ципрас, гръцкия премиер. Компромисите от Преспанското споразумение, постигнати след почти 30 г. спор за името на Вардарска Македония, си заслужават овации. В тази връзка излишен е спорът кой повече е отстъпил в преговорите със съседа. Особено след споделеното от помощник държавния секретар Съливан в телефонен разговор с гръцкия външен министър, че "споразумението ще отключи икономически ползи за Гърция и ще затвърди ролята на Гърция като стълб на стабилност в Източното Средиземноморие и Балканите". Ние, както и Скопие, се надяваме, че членството в НАТО ще намали риска Северна Македония да се разпадне като държава на две с тези де-факто самостоятелно функциониращи етнически общности и ще гарантира сигурността на страната. Един вид ще се гарантира стабилност и ще се създават пречки срещу външна намеса, срещу дестабилизация от външни фактори, включително съседски. Поне така ни уверяват експерти по Балканите у нас.
Невъзможността да се проумее за какво всъщност спорят Прищина и Белград, защо не се разберат "цивилизовано" или защо толкова години Скопие и Атина не се споразумяват заради едно име е в основата на онова пренебрежение, с което винаги са се отнасяли геополитическите играчи към страните от Балканите. Важното е да се попречи на другия, в частност на Русия. Трудно се прикрива цел за изтласкване на Москва или "обкръжаване" на Белград от членки на НАТО, за да се постигне влияние и там, последен пристан на Русия на Балканите. В такава ситуация никак не е изненадващо, че все по-често се задава въпрос дали размириците в региона няма да продължат и дали това няма да доведе до нови, не дай, Боже, стълкновения на военно ниво.
Ама някакви преди дни разрушили български паметник на Страцин, ама някой написал, че "договорите със София и Атина са безсмислени листове хартия, които потвърждават нашата капитулация и отказване от самите себе си" не е нищо друго освен щрих от настроения, които просто потвърждават, че скъсани връзки поради недомислена политика не могат да се възстановят за ден-два. Само да не се получи като в онази поговорка "като преминаваме през морето, да не се удавим в дерето", както се изрази Ердоган на срещата с Путин и Рохани в Сочи. Защото, където големите редят карти, ние винаги оставаме наблюдатели. Поне да наблюдаваме внимателно и да не реагираме на всяка явна провокация, която цели бариери пред сътрудничеството ни със Скопие, а да формулираме например нашата позиция по въпроса за т.нар. македонски език и нация. Ако не е късно, разбира се.
Едва ли обществото ни ще се задоволи с работа на парче, както действа за момента общата комисия, създадена съгласно подписания наш Договор за добросъседство с Македония, вече Северна. Ние се кахърим за език, история и образование, а Белград чрез министъра си на отбраната заяви, че "Скопие е станал център на дейности на чужди разузнавателни служби против Сърбия" и още, че "от Скопие идват финанси за подкрепа на доносници и измамници от целия регион, за политици, които вярват, че да си сътрудничиш с чужденците е единствения начин да вземеш властта".
Кой казва, че Балканите ще се укротят, след като станат членове на НАТО и ЕС? Може, ама не веднага. И не, ако не се загрижат управляващите в региона за съдбата на собственото си население. Друг стандарт и различно бъдеще ще дадат при всички случаи повече гаранции за стабилност и сигурност. Другото е геополитика, която не е свикнала да се грижи за емоциите и тежненията на съответните народи.