Сборник с пет от най-силните пиеси на Матей Вишниек издаде "Гея Либрис"

Както за Шекспир, така и за Матей Вишниек (род. 1956) "целият свят е сцена". В случая по-точно "цирк". Темата пронизва някои от най- известните му и играни по света текстове - "Клоуните" ("Дребна работа за стар клоун"), "Три нощи с Мадокс", "Какво ще правим с виолончелото?", "Ама, мамо, тези разказват във второ действие какво се случва в първо!".  Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме в много от тези пиеси, вдъхновени от италианската комедия дел арте, драматургията на Караджале, Йонеско и Алфред Жари. Родее се и със сюрреалистичната проза на непознатия у нас румънски авангардист Урмуз, който всъщност предхожда Йонеско и Бекет. В тях се преплитат по удивително хармоничен начин иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. Като поетичното начало в редица моменти е на преден план. Някои критици определят театъра му като "фрагментарен", други като "поетичен" и "свръхчувствителен", трети като "постпсихологически". Всичко това е вярно, но най-точно е да се каже, че е кръвно свързан с ужасите на екзистенцията, въпреки влиянията (Кафка, Сартр, Будзати, Йонеско, Жари, Бекет, Пинтър, Арабал, Мрожек) е определено новаторски, оригинален.
През септември 1987 г. 31-годишният Вишниек заминава като екскурзиант на Запад (или по-точно емигрира). Решил е твърдо да напусне страната и като мнозина румънски интелектуалци да потърси политическо убежище в приятелски настроената Франция. Получава го, без да чака дълго. Там веднага установява, че си е у дома, че познава отлично града на Сена (от литературата и киното!). По-късно в интервю за нашето списание "Факел" ще сподели: "Изведнъж се оказа, че съм си у дома, че съм пристигнал в една своеобразна духовна родина, в пространство, което ми беше много познато и близко, защото си бях мечтал и фантазирал за него..." Подобно на своите велики сънародници Емил Мишел Чоран и Йожен Йонеско, овладява до съвършенство езика на Волтер и Юго и започва да пише и на френски. "Френският дисциплинира перото ми, ще каже той, започнах да се изразявам по-точно и строго..."
Автор е и на пет романа. Бих казал, че прозата му се родее с поезията и драматургията. В нея няма реализъм. Всъщност Матей Вишниек е автор само на един "реалистичен текст" - дисертацията си на тема "Съпротивата чрез културата в страните на Източна Европа".
Днес името на Матей Вишниек присъства в театралните афиши на повече от 30 страни в Европа, Азия и Америка. Играе се по цял свят - от Аржентина до Япония. Поставян е дори в Турция и Иран. Вече години наред неговите пиеси са в афиша на големите театрални фестивали в Авиньон, Единбург, Москва, Токио, Сибиу. Лауреат е на престижни международни награди. В Румъния след падането на комунистическия режим той е сред най-издаваните, четените и най-играните и обичани от публиката автори. Много са книгите му и във Франция и по света. У нас са преведени романите "Паника в Града на светлините", "Господин К. на свобода" и "Планираният хаос", сборник с негови стихове "Град с един-единствен жител", както и подборка с пиеси "Мансарда в Париж с изглед към смъртта". Критиката неслучайно, напълно справедливо го определи като "новия Йонеско".
Сборникът с пет от най-силните пиеси на този прочут автор "Пътникът в дъжда" е издаден от "Гея Либрис" в поредицата "Ветровете на промяната", подпомогната от програмата "Творческа Европа".