Сърбия отива на нови избори със стари лица
/ брой: 28
Много избори съм отразявал в Сърбия, пък и в бивша Югославия. И винаги съм се учудвал на невероятната изобретателност на местните кандидати за власт в омагьосването на масите, на пламенните и наистина вдъхновени речи, на онзи по балкански стръвен порив към управлението, което очевидно повече дава, отколкото взема. Затова в кампаниите раздаването е пълно. Гърмят послания, обещания, музика, издигат се разноцветни балони, бъдещи ръководители преминават през шпалир от верни партийни активисти, които влизат в ролята на екзалтиран народ, желаещ поне да докосне за миг с пръсти своите преминаващи кумири. С една дума - изборна еуфория с отработен PR почерк, която за губещите завършва с подтискаща тишина, а за победителите поставя началото на нескончаем празник с грижа за народа - до... следващия вот.
Когато разбрах за обявените предсрочни парламентарни избори в Сърбия на 16 март, в съзнанието ми изплуваха лица на политици в съседната държава от последните години, а и преди това. Видях напрегнатия и съсредоточен Слободан Милошевич, добродушния Драголюб Мичунович, усмихнатия Зоран Джинджич и сериозния Воислав Кощуница, вдъхновения бунтар Вук Драшкович, някакси замислената Весна Пешич, бледия Чедомир Йованович, напористия Зоран Живкович, европейски изглеждащия и приличащ на Джордж Клуни Борис Тадич, ненадарения с височина, но политически ръстов играч Ивица Дачич, пресметливия Младжан Динкич, бившия рокер и прекрасен оратор Ненад Чанак, непосредствения и достъпен Томислав Николич и безкомпромисния Александър Вучич.
Хвалени и обругавани, тези личности все пак правиха новата сръбска история. Но се оказва, че и сега доста от тях категорично отказват да останат имена от пожълтелите страници на наистина тежкото време и се включват с нов устрем в изборната надпревара за парламент. Но да се обърнем към фактите: още от първите изявления след насрочения преди няколко дни вот става ясно, че управляващата в съюз със социалистите Сръбска прогресивна партия бърза да яхне одобрението на гражданите от дълго очаквания пробив за започване на преговорите за членство на страната в Европейския съюз. Именно това мотивира вероятно президента Томислав Николич от Сръбската прогресивна партия и кандидата за премиер от същата формация Александър Вучич да наложат предсочните избори цели две години преди изтичането на мандата. Възниква обаче въпросът за политическата съдба на очерталия се като най-изкусен политик през последните години и сегашен премиер - лидера на социалистите Ивица Дачич. Безспорен факт е, че именно той води успешните преговори с косовския си колега Хашим Тачи, а същевременно и като министър на вътрешните работи осъществи безпрецедентни полицейски акции срещу нарушителите на закона, включително и по високите етажи на властта.
И ако личното бъдеще на Дачич вероятно ще бъде решено по заслуги и не в негов ущърб, то доста неясни засега са перспективите пред доскорошния силен играч на сръбската политическа сцена и бивш президент Борис Тадич. Преди дни той демонстративно напусна своята Демократическа партия и засега се въздържа от изявления за плановете си за изборите. Не пропусна между другото да спомене, че бъдещето на Сърбия е в образователната реформа и повишаването на политическата култура и изрази несъгласие с готовността на новия лидер на демократите и бивш кмет на Белград Драган Джилас да колаборира със Сръбската прогресивна партия. Позицията на ексдържавния глава моментално се възприе като анонс и неговият доскорошен съпартиец Душан Пeтрович, сега водач на новата формация Заедно за Сърбия, отправи недвусмислена покана към Тадич за общи действия. Заговори се дори за сформирането на Демократичен блок и с участието на партията на Младжан Динкич Обединени региони на Сърбия и старата формация на Ненад Чанак - Социалдемократи от Войводина.
Ето така със сложни схеми и много дилеми започва предизборната надпревара в Сърбия, в която със свой характерен почерк ще се впишат и традиционните либерали на Чедомир Йованович, пък и новите-стари бизнесмени на бившия премиер Зоран Живкович с формацията Нова партия. Така че в палитрата на изборите и цветовете, и лицата са почти същите, което явно доказва, че политиката повече дава, отколкото взема. Познато, нали?