С очи към реалността

Съдбата така се разпореди, че на мен ми се падна цели петнадeсет години да странствам като кореспондент на националната агенция БТА по Балканите. Бях свидетел на много природна и човешка красота, но и на жестоки терзания, кръв, насилие, мъка и несекващ стремеж в много, приличащи си по манталитет, хора към спокоен и по-добър живот. От позицията на бързо отминалото време с истинска тревога виждам, че почти нищо не се е променило по нашите географски ширини. Държавите от полуострова продължават да се гърчат с проблемите си в европейската периферия, припознават едни или други покровители и спасители и все по-малко разчитат на уникалния си зададен феномен за оцеляване и развитие. Дори напротив - проявяват воля, но и следват чужда воля и интереси, и разкриват пластове в своето обществено съзнание, които ги водят към мизерно настояще и проблематично бъдеще.
Дълбоко съжалявам за песимизма в тези редове, който изобщо не е в синхрон с дългогодишно насажданото ни позитивно мислене. Но ако се огледаме дори набързо, то като се започне от върха на поизтънялата европейска опашка България, преминем през Сърбия, Македония, Румъния, Албания, Косово, Гърция и Турция, навсякъде съзираме проблеми. Къде тежки икономически, къде в съчетание на недоимъка с етнически и религиозни, къде с бушуващи национални страсти. Навсякъде обаче цъфти нейно величество корупцията. Неизтребимата балканска язва така се е впила в тъканта на балканските държави, че ги превръща в безпроблемна плячка за големите европейски и задокеански акули. Които винаги са търсили и намирали своя интерес по нашите земи, прилагайки изпитан и предпочитан и в днешно време похват - този на разединението.
През изминалата седмица отвъд океана долетя една странна, макар и не толкова оригинална, вест. Американският конгресмен Рорабейкър обяви безперспективността на държавата Македония и вероятността от разделянето й между Косово и България. Този пробен балон от Вашингтон вероятно има за цел да се изпита реакцията на замесените в "подялбата" страни. Естествено, последва сериозна реакция на Скопие и наситена с дипломатическа предпазливост фразеология на нашето Външно. От САЩ официално успокоиха комшиите за тяхната цялост и настана привидно спокойствие. Провокираната тревога обаче съвсем не остава заметена под килима. Защото помним до какъв ужас и страдания доведе разпадът и с чужда намеса на бивша Югославия, пък и създаденото със силата на оръжията Косово. И, питам се, дали периодичните сондажи около единността на държавата Македония (не само от Вашингтон) не са пролог към едно бъдещо подпалване на балканския фитил като част от преместване в чужд геостратегически интерес на дълбоко изстраданите граници. Или се подготвя почвата за провокиране на известната национална балканска сетивност, която в редица случаи е водила само до страдания и разруха в региона, но и не само.
В твърденията на републиканския конгресмен Дейна Рорабейкър има обаче и нещо вярно. Лично съм се убеждавал многократно, че македонците и албанците живеят трудно заедно. Разделителните линии са не само физически поради разликата в бита и манталитета на двете общности, но и имат своя причина във вътрешната и обкръжаващата политическа среда. Македонските политически партии по правило се лутаха и не намираха пътя между защитата на националните интереси и препредаваните интеграционни послания от Европа. А в същото време най-жизненият на континента и възпроизвеждащ се с респектираща динамика албански народ завземаше територии от северозападната част на македонската държава. Съвсем не е без значение и съседството на получилото независимост Косово. Него мнозина привърженици на албанското обединение възприемат като притегателен център за албанците от Македония, но и на тези от южната част на Черна гора, в областта Тузи например. Трябва ли тогава да се учудваме, че в своите мечти екстремните албанисти виждат очертанията на една обединена национална държава. Която може да размести опасно подвижните пясъци на балканската географска и политическа конфигурация в не толкова далечно бъдеще и застраши и нашите национални интереси.
Напълно закономерно е при нарастващото междуетническо напрежение в съседна Македония да се търси изход от кризата. Той обаче едва ли е във високомерното, и от позицията на силата, поставяне на нови разделителни линии и лекомисленото прекрояване на държавни граници. А макар и трудно, като имаме предвид състоянието на европейското ни съдружие, трябва да признаем, че в момента единственият работещ вариант е ускоряването на еврочленството на Македония. Затова обаче политиците и обслужващите ги край Вардар трябва да се простят с мегаломанията и дразнещите послания към съседите, а отворят най-после очи за реалността и добронамереността. И нека не забравят, че бюрократите от Европейския съюз именно сега са много чувствителни към "вноса" на нови проблеми от нови членки. Ако изобщо ги има?!