Руският отговор на ултраглобализма

Колективният Запад, както предпочита, да го нарича руското държавно ръководство, се вдъхновява да се противопоставя на "агресията на Русия". България е част от същия този Запад и понякога несмело изразява някакви свои по особени позиции. В момента текат поне една дузина идеологически сблъсъци, фактически идейни войни, по всяка от които западният свят съумява да разгърне доминиращи виждания. Те наистина са построени по схемата "всички срещу Русия (понякога и срещу Китай). Тези войни са разгръщат на недостоверна основа, а начинът на полемизиране не е особено продуктивен. 

Войната срещу истината 

Русия е създала чудесна ваксина срещу "КОВИД 19" и не разбира защо и как западният свят тенденциозно я пренебрегва. Причината се крие в предните няколко десетилетия, когато Русия фактически отсъстваше от глобалния разговор за случващото се в нашия свят. Тогава ултраглобалистите овладяваха стратегически идейни позиции, финансово бяха щедро захранени и получиха контрол върху механизми, определящи развитието публичните личности и институции в нашия свят. След оттеглянето на Борис Елцин от властта преди повече от 20 години, Русия поиска да бъде третирана равноправно и с дължимото уважение. Искането й бе вежливо игнорирано. 

Случи се друго. Колкото по успешно Русия решаваше някои свои стратегически въпроси, толкова по концентрирана ставаше путинофобската словесна агресия. Русофобията и Путинофобията неусетно станаха духовна същност на Колективния Запад. В този свят,  подобно на Източна Европа, национално отговорните позиции все по често са маргинализирани. Ваксинационният бойкот на "Спутник V" и на следващите руски ваксини, както и грубият, открит или дискретен натиск срещу руската ваксина изобщо няма да спре. Ако сега се признае, че руската  ваксина работи и което е още по страшно - че е сравнително най-доброто, с което в момента разполага човечеството, - ще се пропука колосалната пропагандно-сатанизираща конструкция, която се гради през последните десетилетия. От това нищо страшно няма да се случи на нормалните западни хора, но проглобалистките идеологически елити ще поизгубят част основанията за своя групов просперитет. 

Западният свят е залят от информации и интерпретации за руската агресия. Русия се брани колкото може, но изглежда не си дава сметка за чудовищната ефективност на пропагандата на ултраглобалистите. 

Спорът не е за или против Русия. Спорът е за ултраглобализма. Под този термин разбирам геополитическата концепция, че в нашият свят има една единна глобална визия за света и за всичко случващо се в него. Днешният западен свят, възпроизвежда една самоубийствена концепция вече не просто за "монополярен" свят, а за свят на задругата на глобалните клики. Винаги е имало световни върхушки, но никога  те не са били така свръховластени. 

Възходът на суверенитетите 

Поведението на днешна Русия е такова, сякаш липсва работеща теория, която  да обяснява случващото се. Това обаче съвсем не е така. Прогресивните, свободолюбивите сили в нашия свят например, могат да се завърнат към модерното разбиране за държавата и нейния суверенитет, така както е дефинирано от Вестфалския мирен договор /1648 г./. Суверенитетът на Другия се зачита и уважава. Мога да го формулирам и по друг начин - Европа трябва да се завърне към Хелзинските принципи, така както са утвърдени през 1975 година. Неолибералният духовен и политически преврат, който бе извършен няколко години по късно, наложи на нашия континент и на света други разбирания. Каскадата от провокации би трябвало да предизвика прогресивен отговор на цивилизацията. От друга страна, актуалното знаме на антипутинизма - Алексей Навални - е днешна неумела  карикатура на Андрей Сахаров и Александър Солженицин.

Не е достатъчно да кажем, че днешния прогресивен отговор е крачка назад към хелзинските идеи. Употребявам термина "прогресивен" и с лека ирония, доколкото той също бе окарикатурен. Вярвам в социалния прогрес и мисля, че именно той чертае траекторията на цивилизационното ни развитие. Днешна Русия е капиталистическа държава, точно толкова, колкото всяка западноевропейска държава. Основания за глобална идеологическа война липсват, освен ако приемем, че войната е за нещо друго. И понеже липсват базисните причини, които да могат да бъдат публично изговорени и отстоявани, ултраглобалистите са в състояние всекидневно да подхвърлят на човечеството политически ерзац въпроси.  

След обръщението на Владимир Путин към Федералното събрание стартира любопитна размяна на мнения по повод цитирането на книгата за Маугли - човешкото дете, отгледано от животните в джунглата. Със симпатия се отнасям съм язвителните паралели между поведението на чакала, подлизуркото Табаки, и поведението на някои европейски държави. Иронията е напълно справедлива, между другото. Важното обаче е друго. Паралелите между нашия глобализиран свят и абстрактната Джунгла, стават все по натрапващи се. И този път някои събеседници в популярното и у нас руско предаване "Неделна вечер" не издържаха на изкушението да сритат и България - хей така, между другото, - заради бизнес активността на Емилиян Гебрев, чиято стока  била, може би в някакъв взривен преди седем години склад някъде из Чехия. Темата им трябваше да бъде как се спазват международно договорените забрани за доставяне на оръжие за Украйна. На втори план, обаче е и въпросът за доставянето на оръжие за радикалните ислямисти в Сирия и на още няколко съседни адреса. Поне можеха да подскажат, че освен друго, баталиите около военните заводи на Гебрев в България се водят и от други български олигарси и имат не абстрактно "геополитически", а отчетливо олигархически цели. 

В обръщението на Владимир Путин към Федералното събрание 14 минути бяха посветени на международните проблеми. Пет пъти повече бяха за  непосредствените проблеми и задачи пред руското общество и това бе правилно. Големите амбиции на сегашната руска власт могат да се провалят, 

ако не се оценят консуматорските нагласи 

на днешната руска средна класа или проглобалистките увлечения на руската младеж. Путин очерта "червените линии", които не се препоръчва да се преминават. Предупреждението бе достатъчно ясно. Той не заплашва. Преди всичко Путин предлага на руския народ страната му да стане нещо повече и нещо по добро от това, което е днес. Русия има своите справедливи амбиции на международното поле. Шансът на Русия е да стане нещо като глобален говорител на  политическия реализъм, но разбран не доктринално, тоест не като тържество на политическия цинизъм, а като нагласа и воля за обективно и честно възприемане на света. Истината трябва да е Бога на Русия. Тази позиция трябва да бъде глобално заявена и защитена. Тоталното превъзходство на неолибералните върхушки и техните протежета не може да бъде лесно преодоляно. Истините за нашия свят са много по различни, от това, което световните медии внушават. Русия няма капацитет да преодолее глобалната ултраглобалистка пропаганда. Китай не се и опитва. Платформата, по която могат да си сътрудничат силите, осъзнали пороците на днешния глобален модел на света, включва като първи елемент социалнополитическото многообразие, съчетано с обективен прочит на обществените процеси. 

Живеем в технологично  свръхразвиващ се свят и едновременно в най-несправедливия свят, от всички съществували по рано. Шепа мултимилиардери си играят със съдбата на милиарди хора. Обективният резултат от неолибералния диктат  не предизвиква дължимото глобално несъгласие. Процесите на свръхконцентарация на богатства в минимален брой ръце трябва да бъдат овладяни. Лявото и дясното не са остарели понятия. Лявото днес е алтерглобалистко, по същността си. Части от дясното - също. Днешна Русия, поне в официозен план, деснее. Идеята за суверинитета може да се окаже основополагащата и обединяваща идея. Русия поне може да се опита да насърчи световното сътрудничество между средите и общностите, вярващи в суверинитета. Русия има своя шанс  само като глобален говорител и защитник на суверенните права на народите. Нужни са стратегически преговори, във форма, която да е различна от дипломатически познатите. Търси се нещо като световен форум за рационална промяна.