Рушенето на страната е път заникъде

  Проф. Елена Нейкова-Бочева, дсн

Възстановяването на капитализма в страната след 10 ноември 1989 г. под флага на т.нар. "демократични промени" нанесе непоправими щети във всички области на народното стопанство и духовната сфера. Най-сериозно пострада българското земеделие. Развитието му през този преход условно може да се раздели на два етапа: унищожителен и възстановителен с нееднакво отношение на управляващите към тези промени.
През първия период под ръководството на управляващите (СДС) чрез т.нар. "ликвидационни съвети" бе извършено вандалско разрушаване и ограбване на материално-техническата база на съществуващите трудово-кооперативни и държавни стопанства. Следващият удар, който внесе голяма бъркотия в земеделието, беше приетият закон за възстановяване на собствеността на земята в реални граници, предложен от експрезидента Желю Желев, чиито тежки последствия продължават и сега.
През втория етап се правят

плахи опити за възстановяване

 на земеделието, но без активното участие на държавата, поради което процесите протичат хаотично и неорганизирано. Няма стратегия за по-нататъшното развитие на земеделието. Спонтанно възникнаха новите производствени структури - земеделските кооперации, арендните и фермерски стопанства. Най-ускорено протича процесът за създаване на земеделските кооперации и макар лишени от материално-техническа база и без финансова помощ от държавата, техният брой за кратък период достигна 3200. Държавните мъже, които сякаш бяха заспали по това време, се пробудиха и приложиха всевъзможни начини и най-вече финансови спънки, за да спрат хода на изграждането на земеделските кооперации. Набързо беше приет закон за кооперациите, който силно затормози членството на стопаните в тях. Липсата на финансова помощ и услуги, както и невъзможността да се възползват от различните финансови фондове на ЕС, доведе до бързото стопяване на броя на кооперациите до по-малко от 1000, повечето от които едва берат душа.

Престъпното отношение на управляващите

към кооперациете е сериозна пречка те да се превърнат в коректив на раздробените земи.
Арендното стопанство възникна също спонтанно, но с помощта на държавата сега е основната производствена структура в земеделието. То осъществи това, което земеделските кооперации не бяха в състояние - коректив на раздробяването на земеделските земи, използване на предимствата на уедреното стопанство и ограничаване на пустеещите земи. Обезпокоителни са обаче някои от техните недостатъци, изразяващи се главно в разработването на земите на много селища, състоящи се от различни почвени типове; прилагането на еднаква технология на торене, главно с азотни торове; липсата на научно-обосновани сеитбообращения и монокултурно отглеждане на определени култури; отглеждане с предимство на култури, при които се прилага пълна механизация, или на култури, представляващи интерес, като биоенергийните източници.
Ние, като специалисти в областта на почвознанието и агрохимията, сме силно разтревожени от отражението на безконтролното азотно торене при различните почви върху техния химичен състав, т.е. върху тяхното плодородие - проблем от национално значение и за здравето на хората и животните, консумиращи растителната продукция, получена при този начин на торене. Резултатите от многогодишни изследвания на Института по почвознание "Н. Пушкаров" показват, че при нормално съотношение на азот:фосфор:калий (N:P:K) = 1:0.8:0.4 при преобладаващо азотно торене за 8-годишен период (2000-2008 г.) то се променя и става 1:0.17:0.10. Още по-фрапиращи изменения в съотношенията на N:P са установени през 2011 г. дори при черноземните почви. При нарушеното съотношение между азота и фосфора в полза на азота особено върху киселите почви се възпрепятства включването на нитратите в органични съединения, а това води до натрупването на вредни нитрати в растителната продукция с всички опасни последствия за човека и животните. Растенията стават по-податливи на болести, нарушават се съотношенията между растежните и репродуктивни процеси и се намаляват количеството и качеството на добива, а почвите се вкисляват.
Анализът на ограничения брой проби в орницата (0-30 см) в землището на Горна и Долна Оряховица и Лясковец от арендното стопанство в Горна Оряховица са установени тревожещи параметри на тези нарушени пропорции. Дори при черноземните почви с висок буферен капацитет съотношението между азота и фосфора е силно нарушено, а какво остава за почвите с кисела реакция, каквито са сивите горски и оподзолените почви?
Данните от анализите показват, че освен това при всички землища се наблюдава процес на вкисляване на почвите в резултат на едностранчивото торене. Наложително е да се вземат решителни мерки за балансирано торене с основните макро- и микроелементи, както и редовно да се проследява изменението на химическия състав на почвите.
Световната практика показва, че е невъзможно съществуването на съвременно, модерно, високоефективно и конкурентоспособно земеделие без ефективната помощ на аграрната наука. Възможно ли е това при сегашното състояние на науката в страната? През преходния период

аграрната наука пострада

не по-малко от селското стопанство. Броят на научните звена намаля повече от три пъти, също с толкова намаляха научните и помощните кадри, а опитните площи са редуцирани близо два пъти. Бюджетът на звената беше съкратен до покриване единствено на нуждите за заплати.
Особено тежка бе съдбата на Селскостопанската академия. Нея периодически ту я имаше, ту я нямаше или беше префасонирана в друга форма на организация, а за ръководители заставаха неподходящи лица (специалисти по хранене на космонавтите или по горски науки). Силно беше нарушаван демократичният принцип при издигането на ръководни кадри и автономността на академията, а научната проблематика се свеждаше предимно до решаване на дребни административни задачи. Паралелно с това се изграждаха дублиращи институтите структури в Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Да не говорим за финансовото обезпечаване на научните изследвания.
Годишните бюджети на научните звена не покриваха дори разходите за заплати на научните и помощните кадри. Отношението на МЗХ към науката пролича ясно и при 100-годишния юбилей на българското почвознание и Института "Н. Пушкаров". Министърът на зедемедлието не благоволи да присъства на честването, не уважи присъстващите многобройни чуждестранни и български учени, не отпусна за това честване нито един лев. Вместо това си позволи да отстрани директора на института, професор и доктор на селскостопанските науки, световноизвестен учен, носител на много национални и международни награди - Методи Теохаров, за това, че е изразходвал за честването придобити средства от научните сътрудници при изпълнението на различни договори и услуги. Не е ли време, вместо да се наказва необосновано такъв известен ръководител на институт с национално значение за науката и практиката, да се прати

на безсрочна почивка самият министър

на земеделието и храните Мирослав Найденов, което ще бъде от голяма полза за по-нататъшното развитие на българското земеделие.
Какво е необходимо, за да се спре процесът на доунищожаване на земеделието и аграрната наука? Безспорно необходими са многобройни целенасочени мероприятия, сред които на първо място - разработване на стратегия за развитието въобще на селското стопанство и на аграрната наука; да се инициира пред НС приемането на редица закони: за земята, арендното стопанство, земеделските кооперации и др.; превръщането на земеделието в многоотраслов сектор, като се вземат решителни и срочни мерки за развитието на зеленчуковото производство като един от приоритетните сектори в земеделието. Срам и

позор е да ядем зеленчуци от Китай

от близки и далечни страни, които ние сме учили на зеленчуково производство. Почвено-климатичните условия на страната налагат неотложно възстановяване на напоителните системи и на поливното земеделие. Неотложен е и въпросът за равнопоставеността на отделните производствени структури при финансирането, услугите и ползването на финансовите фондове на ЕС; да се ликвидират пустеещите работни земи; да се подпомогне създаването на механизирани звена за оказване на помощ на неукрепналите земеделски кооперации, фермерските и едноличните стопанства, а защо не и на аредните стопанства; да се осигурят условия за балансирано торене на културите, като за целта се доставят необходимите количества торове на изгодни цени; да се възстанови агрохимическото обслужване на селското стопанство към Института по почвознание с оглед контрола на плодородието на земите.
Неотложно е решаването на проблема и за кадрите в земеделието, за тяхната квалификация, за привличане на млади хора чрез създаване на нормални социално-битови условия и заплащане на труда. Сериозни успехи в селското стопанство са немислими без решителната помощ на аграрните науки. В това отношение е задължително да се окаже по-голяма финансова и материално-техническа помощ  на Селскостопанската академия.
И най-важното - модерно съвременно земеделие не може да се изгражда без финансово осигуряване. Нека не се забравя, че на този етап на развитието на страната селското стопанство трябва да се превърне в истински приоритетен отрасъл на народното стопанство, който може да издигне икономиката от нейния батак и да спаси България.