Разединението
/ брой: 201
Голям празник наближава. Дали преживяваме Съединението на България емоционално правилно е друг въпрос със сложни и нееднозначни отговори от миналото и днешния ден. Съгласете се обаче, че посрещаме Деня на териториалното ни единение с огромно национално и във всяко друго отношение разединение. Делим се по партии, имане и морал. Българският род е набразден от синори на омраза, завист, подлост, алчност. А надеждата се е свила някъде гузно из гънките на многострадалното ни отечество и чака своя шанс, който така и не идва, независимо от лустросаните приказки на самооблеклите се във власт.
Естествено нерадостният роден пейзаж и тревогите на деня не бива да отдалечават мислите ни за величавите събития от 1885-а, за достойните българи, които осъществиха мечтите си и дадоха исторически шанс на народа ни да върви единен напред във времето. Време, което ни предложи добри и лоши моменти, но все пак ни опази на нашата си земя, на онези така красиви и близки до сърцата ни 111 000 квадратни километра. И затова именно сега радолюбивите българи ги боли от разрухата, от разединението, от предателството, от стопяването ни като нация, от бягащите от безнадеждността към своята въображаема надежда далеч от все още съществуващите ни граници.
Да извърнем очи за миг от тържествените речи, от справедливото преклонение пред смелостта и решителността на предците ни, от добронамерения и точен исторически прочит на събитието. Нека обърнем глава към онова, което в тъжното време ни отдалечава от логичната еуфория в отминалите съдбовни дни за бъдещето на България. Към същата тази държава, чиято снага кърви, разкъсана от корупция, кражби, насилие, потресаваща бедност, но и от безхаберната арогантност и лицемерие на уредили се за политици и съпътстващите ги нагаждачи.
Дори бързият полет над новините през отиващата си седмица доказва убедително, че гореизречените тежки слова са истина. Често, когато няма с какво особено да се похвалим, изричаме бодряшки: "Абе, здраве да е!" Лицето Москов и компания обаче категорично ни отнемат и този пресилен оптимизъм. Защото здравната система е в кома, макар и будна. Парите от здравната каса, оказва се, вече били издухани за цялата година. Същата изначално сбъркана институция дължи десетки милиони на болници и чуждестранни фондове, опашката за приемане в лечебно заведение е огромна, дори онкоболни чакат свободни легла през януари. В същото време правоИМАЩИ наши съотечественици си плащат обилно в частни болници (и не само!) и дори не знаят на какъв тормоз са подложени обикновените българи. Ето ви пример за разединение преди празнуването на Съединението!
Прелиствам една справка на Националния статистически институт за потреблението на домакинствата и наред с данните за номиналното увеличаване на доходите, за голямо съжаление на днешните манипулатори на обществеността става ясно, че живеем далеч по-бедно от преходната 1989 г. Това, уважаеми, не е носталгия по социализма, а просто реалност. В която хората управляваха и планираха живота си, а не търсеха паническо спасение далеч от родните огнища. Други обаче останаха и къде с предприемчивост или с ловкост в пукнатините на системата, но и не само, натрупаха богатства, които изровиха невиждани преди бразди на разединението между бедни и богати в нашето общество.
Наложи се тези дни да премина през някои добруджански села. Посрещаха ме поразително много празни къщи със заковани прозорци. Пустеещи дворове с паднали асми поради измъкнатите за скраб метални конструкции. Тук-там се мярка по някой възрастен български опълченец, а в "центъра" край занемарено от соца читалище развеселени групи роми преливат бира под звуците на някакъв кючек. В близост млади булки от същата националност клатят не едно и две невръстни отрочета в недотам евтини детски колички. Да са живи и здрави, помислих си, но и ми стана тъжно за умъртвените български села, за неродените български деца, за неродената българска надежда, но и за родената българска мъка и породеното от мизерията и порочната система поредно разединение.
Може би е пресилено преди празника, който мнозина възприемат единствено като възможност за кратка ваканция през поредицата почивни дни, да споменавам за грозната страна на нашия живот, за разединението. Но не е ли по-добре да се изправим открито срещу тази тъжна реалност, отколкото да пропадаме в пукнатините на натрапената ни неолиберална система без изход за единение. И да реагираме с желание и реални политически действия за промяна на статуквото. За да ни има и посрещнем храбро много тежките предизвикателства на преломното ни време.