Равенството - път към прогрес
Един проект и отчет за свършеното дават представа за нещата от живота и доколко българите са готови да се справят с проблемите в трудното време
/ брой: 268
Таня Йовева
Приключи проектът за толерантността към Европейската комисия, организиран от Министерството на труда и социалната политика. Проведени бяха 6 семинара по места и заключителна конференция в София с над 100 представители от столицата и страната. Така почти телеграфно може да се обобщи една полезна инициатива, но работата по нея не бива да спира дотук, защото толерантността днес е
дефицитно понятие по нашите земи
а ние се нуждаем все повече от нея.
Емилия Войнова от дирекция "Жизнено равнище, социална сигурност и демографско развитие" към МТСП говори за демографските проблеми, свързани с географските дисбаланси: ние, казва тя, трябва да бъдем толерантни и да съдействаме равнопоставеността да се случва във всекидневието ни. Благодарение на възможностите по проекта бяха обходени много области от страната - Шумен, Сандански, Ямбол, Троян, Априлци, Хисаря, Враца. В разговорите и откровените срещи с хората, предимно младежи, бяха обсъдени възможностите за работа и търсенето на пазара на труда. Засегната бе ролята на специалните насърчителни мерки за уязвимите групи - доколко безработните са активни на пазара на труда; с какво държавата и бизнесът ги подпомагат? Бяха обсъдени последиците от дискриминацията, свързани с характерните особености на икономическата активност и на безработицата в отделните райони; досегашните стратегии, планове и добри практики за недопускане на дискриминация; превенция на дискриминацията на пазара на труда и др.
Стана дума и за дискриминацията на работното място. Установи се, че
най-много са дискриминирани от работодателите ромите
изхождайки от цвета на кожата им; бременните жени и майките с деца. Те не си търсят правата, защото не вярват на институциите. Програмите и мерките за насърчаване заетостта на уязвимите групи се приемат като най-ефективни, сочат анализите. Но въпреки това проблемите и тук са много и все още нерешени. За хората с увреждания например има отказ от работа на ишлеме. Липсват ресурсни учители за работа с деца с увреждания. Много важно е да има повече ресурсни учители, за да помагат при обучението им. Доброто е, че в детските градини не отказват да приемат деца с аутизъм.
В Сандански е създаден център за хора с увреждания. Този дневен център има незрящ рехабилитатор, който сподели своя опит: "Най-трудно работодателите се решават да назначават хора с увреждания, защото са необходими допълнителни инвестиции."
В Бургас ромска организация сподели, че подкрепят ромските деца да ходят на училище. Но за съжаление са необходими големи усилия да се убедят родителите им. Те споделят, че има
страх от отвличане на девойки
Учителите не са подготвени да работят с ромски деца. От 40 деца само 20 са продължили образованието си. На някои места има повече деца, които посещават училище, но е необходима много работа с родителите.
В Дупница има много социални и здравни медиатори, които помагат на ромските семейства. Провеждат курсове сред тях. Дадено бе предложение да има социално училище за ромски родители.
В Пазарджик младите хора трудно си намират работа. Възникнаха предложения за квалификация и преквалификация на учители по оперативната програма за развитие на човешките ресурси.
В Хасково например роми успешно се занимават със земеделие и инвестират в земи. Всички имаха възможност да се запознаят с българското и европейското законодателство, за да могат да търсят правата си и научиха как да търсят закрила от Комисията за защита от дискриминация. Образованието е изключително висок фактор за заетостта. Заетостта в някои краища на страната не е постоянно гарантирана. Без трудови договори работят хората от селата - турците. Младите хора също работят без договори. Те са социално застрашени, защото нямат и осигуровки. В семейния бизнес също няма трудови договаряния.
Мъжете са с по-високо заплащане
отколкото жените и това се откроява рязко.
Като извод от срещите бих споделила това, че трябва да се работи върху обществената среда, работното място, администрациите, за да могат да се извършват промени и нещата да стават по-значими.
Съвременно разглеждане на проблемите по заетостта прави и проф. Катя Владимирова: "Много трудности имат и неправителствените организации, които в днешно време се борят за своето оцеляване. Трябва да им се отдаде дължимото, защото те се борят за защита правата на уязвимите групи. Разковничето за голям напредък е участието на всички в процесите, свързани с пазара на труда. Много сме далеч от разбирането за проблемите по същество и вървим само по фактите, които са на повърхността. Не се опитваме да си обясним зад тях какво се крие. Много е важен достъпът до пазара на труда и това засяга хората, които са извън този пазар. Повечето работодатели са в частния сектор, където е различна подготовката и още по-различна е чувствителността. От тях зависи да се постигне равнопоставеност и да има успешни политики на работните места. Работодателите по принцип са задължени да спазват трудовото законодателство, но невинаги е така и затова трябва по-голям контрол върху дейността им.
Бизнесмените трябва да бъдат социално отговорни
Необходима е гъвкавост на работното място, а също така е много важна и солидарността между поколенията. 17 000 са хората, които се обучават по 153 програми в 300 специалности."
Много изследвания бяха направени от фондация "Отворено общество". Установи се, че хората, които са пасивни, са склонни за всичко да обвиняват държавата. Ето някои изводи от изследванията, които са направили специалистите: интересно е схващането на българчетата на 4-годишна възраст по отношение на циганчетата - за тях те са мръсни, лошо облечени, невъзпитани и всичко това идва от социалната нагласа на семействата, в които те израстват.
Един от изводите от изследването е, че децата от малцинствата формират неадекватна оценка. Българите знаят откъде произхождат, докато циганите нищо не знаят за своя произход и затова нямат самочувствие. В едно село например с 4000 жители, където живеят повече мюсюлмани, си казват "нашите хора".
При срещите имаше и представител от сферата на защита правата на човека към Народното събрание. Хората, които работят в тази сфера, трябва да са хора със сърца. В своята работа Марияна Гинева от Комисията по защита на правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите споделя как се е сблъсквала с
бездушието във всички сфери
в институциите. Сериозен трябва да бъде подходът на служителите в структурите по места, за да бъдат защитавани правата на българския гражданин. Затова е необходимо по-сериозно обучение на служителите в тези институции. Правата на човека са основа на демокрацията и това трябва да се разбере и наложи навсякъде във всички сфери.
В изследванията за медиите беше констатирано, че най-общо не успяват да изпълнят мисията си за защита на хората в дискриминация. Те трябва да търсят отговорност от политиците, които трябва да спазват правата и да се грижат за намаляване на рисковете от дискриминация на тези групи. Но за съжаление медиите и институциите не успяват да отговорят на тези изисквания.
Вестник "Янтра" най-добре отразява тези тежки проблеми. Към хората с увреждания медиите имат позитивни нагласи и искат те да бъдат назначавани на работа. Само 5% от материалите са за хора с увреждания. По признака "пол" няма силно предизвикателство за отразяване в медиите, не се признава като обществен интерес този признак. Най-често се пише за жени, жертви на насилие, роми, млади момичета.
По отношение на религията има сериозни размисли. Медиите са внимателни към тези проблеми, а анализите са задълбочени.
Най-често по възраст се отразяват проблемите на децата с увреждания, тяхното социално включване в живота. В медиите малцинствата са поставени като пасивни. Те са подпомагани от държавата и затова в много малко случаи те самите са активни и работят за себе си и своите семейства.
На заключителната конференция бе връчена награда на директора на театър "Възраждане" Роберт Янакиев за най-добра работа с хора от уязвимите групи.