Радикалният ислям и будалкането

Седем души са заподозрени и бяха задържани за проповядване на радикален ислям и пропагандиране на война след акцията на ДАНС от миналата седмица. При обиските са открити материали на "Ислямска държава". Сред задържаните е и небезизвестният Ахмед Муса Ахмед - имам от Пазарджик, проповядващ в ромската махала на града. Имамът има проблеми с правосъдието поне от 12 години. Това е трето разследване срещу него. Бе осъден за разпространяване на радикален ислям през 2004 г. Бе осъден и по т.нар. "Дело срещу имамите" в Пазарджик, по което обжалването не е приключило. Сега разследването срещу него и съмишлениците му включва и пропагандиране на война по чл. 407 от НК, наред с поредното по чл. 109 във връзка с чл. 108 от Наказателния кодекс за пропагандиране на антидемократична идеология.
Обвиненията срещу Ахмед Муса и неговата група са, че от юли 2014 г. до ноември на територията на няколко града е проповядвал "възгледите на ИДИЛ".
Извън посоченото от прокуратурата сред обществеността съществуват и определени подозрения, че групата, възглавявана от Ахмед Муса, вероятно се готвела да привлича млади български мюсюлмани, които да се включат на страната на ислямистите в Сирия и Ирак.
С някаква странна охота у нас медии и политици лансират тезата, че сме изправени пред "радикална форма на исляма, която не е позната по нашите земи". Оценката е неточна и подвеждаща. От формално-канонична гледна точка ислямът, който изповядват радикалите, не е по-различен от т.нар. "умерен ислям". Разликата е в

начина на неговото интерпретиране

в това число в разбирането какво той изисква непосредствено от вярващите и как гледа на света "извън исляма".
Преди по-малко от две години покрай "процеса срещу имамите" в Пазарджик научихме, че според същия Муса "християните трябва да бъдат избити, жените и децата им да останат за нас". Процесът, разбира се, не бе "срещу имамите" - това бе спекулация - така го нарекоха хора, които извън България с голяма охота разправяха, че в страната се извършват репресии над духовни лица и следователно в България има проблеми със "свободата на вероизповеданията". Процесът бе срещу граждани, нарушили законите на България, и деянията им бяха съставомерни на Наказателния кодекс.
Отлика на радикалния ислям от традиционния такъв е радикалното отрицание на "неислямските" общества и закони. Отликата на "радикалния ислям" от умерения такъв не е главно доктринално-канонична. Отликата е в радикалното неприемане и отрицание на неислямските общества и институции. Нещо повече, радикалните ислямисти отричат и нерадикалния ислям. Като изключим десетината обезглавени в Сирия и Ирак европейци и американци - по-често журналисти, през последните две години стотици пъти повече са екзекутираните мюсюлмани, които не приемат крайностите на ислямистите и оспорват установявания от тях клерикален режим.
За разлика от други предходни подобни случаи, този път не се чуха предварителни защитни слова "по принцип" - нито от ДПС, нито от Главното мюфтийство. Дали това не е усещане, че за разлика от десетина други инциденти този път случаят е сериозен, или че е нужно известно прецизиране на позициите?
За страна като България радикалният ислям е заплаха за гражданския мир, преди всичко с претенцията си, че

стои над Конституцията и законите

на страната. Става ясно и защо през последните години принципите на  "върховенството на закона" често се отричат на база етническа или религиозна "различност". Чува се нещо от типа "при мюсюлманите/при ромите е друго". Ясно става защо се полагат толкова сериозни усилия да се подкрепят и утвърждават "паралелните" (ислямски и ромски) общности.
Радикалните ислямистки възгледи извират от страни, в които ислямът е не само "господстваща религия", но жителите на които много често имат минимален или никакъв опит в съжителство с друговерци. Това не се разбира от нашите български анализатори и от националните ислямистки радикали. Именно това е "не-нашето", това е "чуждото" в мирогледната база на българските ислямисти. България не е "халифат" и няма да бъде. В България шериатът не е основна правна система и няма да бъде. Механизмът на ислямистка радикализация включва неофициално или полуофициално промяна на характера на българската държавност, идентична с тази, осъществена през 1393 - 1396 г.
Радикалният ислямист се отличава от обикновения мюсюлманин не поради "силата на вярата си", а по начина на нейното утвърждаване. Става дума за радикализма на способите за неговото утвърждаване. При него неверниците и "отстъпниците" биха могли да бъдат "превъзпитавани", например чрез главоотрязване.
Наскоро бе съобщено от непризнатата "държава - ислямистка армия" ИДИЛ, че България и Испания ще са сред първите страни в Европа, където ще се установи "Черният Харифат на пророка Мохамед". Цитиран бе лидерът Абу Бакр Ал-Багдади. Фанатичната сунитска групировка "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) имала намерението да създаде

ислямски халифат в Европа

а в няколко ромски махали в България местни имами вече са готови да й се поставят на разположение... Вече е ясно, че появата на ИДИЛ ще изиграе за световното обществено мнение роля, сходна с тази на атентатите от 11 септември.
Кои всъщност са "възгледите на ИДИЛ"? Най-общо става дума за "консолидирана представа за "ислямистка държава", управлявана по законите на шериата, ръководена от халиф.
Засега няма информация български граждани да се сражават за "Ислямска държава", за разлика от редица западноевропейски държави. Отнасям се леко скептично към популярната формулировка за "спящите ислямистки клетки" - поне по отношение на България и особено на клетките в ромските махали. Засега "клетките", които се откриват у нас, по правило са изградени на клиентелистка и роднинска основа. Едни хора, водени от желанието да вземат едни пари без особени усилия, под ръководството на духовния си "водач", който вече е получил своето, започват да си играят на радикализъм. Само че подобно на "глупавите жители на Шилда" от немската приказка, които започнали да се правят на глупаци (за да не ги вземат в армията), след време така се вживели в новата си роля, че вече изобщо не можели да мислят нормално... В полузатворените ромски махали общностите са в значителна степен свързани с роднински връзки. Това ги прави много подходящи за колективна противоправна дейност. Ако обществото не противодейства, ако не дава ясна управленска задача на властите за утвърждаването на върховенството на закона и в "затворените общности", проблемите ще набъбват. 
Следствието е открило

пропагандни материали

с ислямистки атрибути: групата е разполагала с комплект от "рекламни материали" на ИДИЛ - знамена, фланелки, шапки, ленти за глава, стикери. Иначе казано, готвела се е да пропагандира идеите на "Ислямска държава". Не е технически въпросът всъщност откъде са внесени ИДИЛ-овските материали? Кой ги е доставил? Безвъзмездно ли са дадени, или има и някакви условия към "потребителите"?
Ангажирането на ДАНС със случая закономерно тласна обществения размисъл по посока "тероризъм". Радикалният ислям не е равнозначен на ислямски тероризъм, въпреки че "ислямският тероризъм" по правило е мотивиран от радикални ислямистки възгледи. Недопустимо е да се поставя знак на равенство между "мюсюлманин" и "терорист", както неофициално се случваше в Западния свят през първите години след атентатите от 11 септември, така и е недопустимо да се отъждествяват мюсюлманин и ислямист, дори и самите мюсюлмани да не успяват винаги да прокарат тази разлика.
Закономерно от правоохранителните органи дойде и "успокоението", че "терористични актове не се очакват". И аз не ги очаквам. Преди да се стигне до терористични актове, които са "на върха" на стълбицата на радикализма, има много предшестващи стъпала. Въпросът е те да не бъдат изкачени. Мисля, че фанатизмът е не по-малък грях от тероризма. Според задържаните пазарджишки радикални ислямисти от групата на Муса, България ще стане първата държава на Балканите, над която ще се развее черното знаме със шахадата. В политически план това не е просто "символ на исляма", а призив за установяване на определен държавно-правов ред, и точно тук е истинският проблем. Тези хора не просто мечтаят, а действително искат да установят в България друг тип държавност...
Между другото, всички участници в групата са български граждани от ромски произход, повечето със славянски звучащи имена, които помежду си се назовават с други, "арабски имена". В това само по себе си няма нещо кой знае колко осъдително - на някой приятелите му викат "Джони", на друг - примерно "Абдула". То обаче подсказва една преориентация на хора, които до преди петнадесет години празнуваха Василица и Гергьовден, само че вече е друго.
Точно преди десет години, през първите дни на декември 2004 г., ДУМА публикува в два броя моя статия "Под сянката на халифата", посветена на първото дело срещу Ахмед Муса Ахмед. Муса бе станал част от мрежата на Каплан. Метин Каплан (днес покойник), който към онзи момент вече бе пребивавал и проповядвал в Германия повече от 20 години, където намира политическо убежище през 1983 г. заради заплахата от смъртна присъда в Турция. Тогава писах: "Сериозният въпрос е, имат ли българската държава и общество "сетивност" за ислямистката заплаха?" Редакцията илюстрира статията с карикатура - магистрат, заел по-скоро "даскалска поза", нравоучава: "Ахмедчо, нали повече няма да пропагандираш радикален ислям". Репликата е и в отговор на защитните пледоарии на процеса, развити в стилистката "трябва ли да прекършваме един млад живот".
Процесът завърши с тригодишна условна присъда на Ахмед и енергични ръкопляскания от страна на публиката в съдебната зала в Пазарджик, състояща се изключително от близки и съмишленици на подсъдимия. В социален смисъл тази среда възприе присъдата като оправдателна.
Както и да приключи сегашното разследване, трябва да е ясно, че в политическия ни живот има сериозни дефицити и един от най-отчетливите е

дефицитът на "ислямска политика"

ако под термина разбираме националната политическа концепция за взаимоотношението на държавата и обществото като цяло с ислямските общности.
Проблемът за радикалния ислям в България е неразбираем извън въпроса за безхарактерността и антианалитичната нагласа на националните елити. Нали никой не е забравил, че някои видяха в процеса срещу имамите израз на "ксенофобия". Казвам го, защото по тези критерии на някои български "правозащитници" папа Франциск например би могъл да бъде подведен под отговорност за онзиденшния му призив за борба с радикалния ислям. Смешно? Не, не е смешно, драматично е, защото повече от две десетилетия в България някак не се допуска сериозен аналитичен разговор за исляма и за радикалния ислям и за дейността на държавните институции в тази област. При всеки пореден инцидент те възпроизвеждат мъдрата едновремешна поза - "докато отмине бурята". Която, както е известно, не се оказа особено мъдра.
Целта е да се прикрият основополагащите факти, че българската държава не успява/не й позволяват да реализира демократична, национално-отговора и ефективна политика към мюсюлманските общности. Нейните опори са конституционните принципи за разделението на държавата от религията, светскост, правова държава, защита на правата на човека, ясно разбиране, че религиозният избор на всеки гражданин е свободен.
Българските мюсюлмани трябва да бъдат защитени от радикалните ислямисти - наши и чужди. Да се стремиш да ограничиш деструктивните усилия на радикалните ислямисти не е нещо "ислямофобско", а е дело благородно, дело, защитаващо свободата на девет десети от българските мюсюлмани.