Приватизират и националната ни сигурност

Крум ЛАЗАРОВ

Неотдавна станахме свидетели на поредния протест на работници от военен завод, които месеци наред не бяха получавали заплати. Рецептата, препоръчана от управляващите, бе проста - заводът трябва да се приватизира. Разбира се, със заучената фраза за стратегическия инвеститор. Тези "стратегически инвеститори", които за повече от 20 години съсипаха българската  промишленост, в частност и военната. Учудващо е лекомислието или недомислието, с което управляващите в последните години варварски приватизират военните заводи на България. И тъй като сега си сверяваме часовника с нашите приятели и съюзници от НАТО, може ли някой от властимащите да отговори: Защо в Турция, Израел, Белгия, Гърция 100% от военнопромишлените предприятия са държавни, а в Италия и Франция има държавни и частни военни заводи? Те по-невежи ли са от нас, че не ги приватизират? Или обратното. Не го правят, защото съхраняват гръбнака на националната си сигурност.
Тези дни министър, предлагайки поредно ликвидиране на ВМЗ, самоуверено заяви, че България влиза в десетте държави производители на оръжие. Дано е така, макар че е малко вероятно. Да, през 80-те години на миналия век България беше сред първите десет производители на оръжие с 4% от световния износ на спецпродукция. Това, за сведение на министър Дянков, ни носеше около 1 млрд. щ.д. годишен приход. Военните заводи даваха работа на над 100 000 души, които осигуряваха прехрана на около 600 000.
    Много заводи разполагаха с научни звена, които създаваха нови изделия. Редица институти на БАН работеха и изпълняваха поръчки на военната промишленост. Някои от заводите поддържаха техникуми, в които се обучаваха средно-технически кадри. Най-талантливите от тях отиваха в техническите вузове. Произвеждахме висококачествени изделия, като например противотанковия кумулативен изстрел, зенитни ракети "Стрела" и др. На високо ниво бе производството на боеприпаси. Нашите автомати "Калашников" се ползваха с отлична репутация. Във всеки завод имаше представители на военното министерство, които стриктно контролираха качеството на произвежданата продукция.
Във Вазовските машиностроителни заводи  израснаха плеада висококвалифицирани работници и инженери като Марин Минчев, Тотьо Тотев, Атанаска Желязкова, Нено Христов, Иван Минчев, Екатерина Моллова и др. Мнозина от тях отдадоха по 20, 30 и дори 40 години от съзнателния си живот за развитието на оръжейната ни промишленост. Десетки са нововъведенията и рационализациите, предложени от тях и техни колеги, които се внедряваха в производството. Всички те заслужено бяха удостоявани с високи държавни отличия. Със златните си ръце те създаваха такава продукция, че понякога получаваха по-високи заплати от директорите на заводите.
Когато говорим за производството и реализацията на специалната продукция, не може да не споменем за "брилянтния камък" от огърлицата - "Кинтекс". През годините външнотърговското предприятие се утвърди като надежден партньор на международния пазар за спецпродукция. Беше желан и търсен износител. През онези години нямаше случай на провал при реализиране на външнотърговските сделки. Предприятието успешно осъществяваше реекспортна дейност - внасяше фармацевтични продукти и др. стоки.
През втората половина на ХХ в. срещу страната ни бяха извършени две провокации. Едната бе свързана със замесването ни в опита за убийство на папата, а другата - възродителният процес. Първата целеше компрометирането на България като най-верен съюзник на СССР във външната търговия с оръжие. Втората преследваше целта да се уязви авторитетът на страната, постигнат с проявите по целия свят по повод 1300-ата годишнина от създаването на българската държава. В международен план, особено в арабските страни, последствията от двете провокации бяха катастрофални. Много държави затръшнаха вратите си за нашите стоки, включително и за специалната ни продукция. Политическата обстановка в арабския свят е такава, че там въоръжаването и сега е първостепенна задача. Всеки, който иска да намери отговор на въпроса защо бяха закрити и се закриват българските военни заводи, нека провери кои фирми в момента са завладели арабския оръжеен пазар, измествайки България.
В кафене в Банкя прочетох надпис: "Кой каквото и да ти говори, знай, че накрая става дума за пари." Думата е за тези 4% от световния износ на оръжие, който се падаше на България.
Анализите след атентата на Бургаското летище показаха с безпощадна яснота кризата, в която се намира страната ни. За много от управляващите понятия като национална сигурност, държавна сигурност, съхраняване на териториалната цялост са празни приказки. Нямаме армия, нямаме военноморски флот, нямаме бойни самолети. Оказа се, че не можем да гарантираме и вътрешната си сигурност. Ликвидирайки и военната промишленост, се лишаваме от всички компоненти, необходими нашата защита. Ще останем беззащитни.