Пример, стресиращ българския (псевдо)елит

"Онзи, когото могъществото издигне над хората, трябва да бъде над човешките слабости, иначе този излишък от сила ще го постави в действителност по-ниско от другите и по-долу от онзи, какъвто той би бил в случай, че би им останал равен."
Жан-Жак Русо (1712-1778 г.) - френски просветител, философ, педагог, писател, композитор, в "Разходки на самотния мечтател"

Преди години в България беше на посещение general attorney (главният прокурор, тоест министърът на правосъдието) на американския щат Калифорния. На зададения му въпрос какво е неговото мнение относно корупцията в нашата страна, изчерпателният отговор, изграден на базата на дългогодишния му професионален опит като главен адвокат на държавния интерес в Калифорния, беше категоричен и нетълкувателен: "Вашият проблем не е, че имате корупция. И ние страдаме от корупционните практики. Вашият проблем се състои в това, че не се борите с корупцията".
Фразеологичните еквилибристи и монтьори на словесни панели в пропагандния свят на илюзорни представи биха могли да направят опит да отхвърлят изказаната критика от главния прокурор на Калифорния с довода, че обществото в Съединените щати притежава дългогодишен опит и отработени в практиката успешни методики за противодействие и контрол над корупционните прояви. Докато в България разгулът на корупцията е от 10 ноември 1989 г., през целия т. нар. преход - това са едва 27 години, затова и - според адвокатите на неуспеха в противодействието на тази социална проказа, - българското общество още не притежава изграден имунитет срещу "сребърните аргументи", както още древните римляни наричали подкупите.
Наистина това, доколко опитът на Съединените щати е приложим във формат 1:1 в българските условия, е тема за дискусия, като лично моето мнение на експерт в сферата на контрола върху държавното управление с над двадесетгодишен стаж, е категорично положително. Но онова, което не е дискусионно, е, че съществуват държави понастоящем със сходен исторически етап на развитие спрямо България и затова имплементирането на техните антикорупционни методики в нашата страна несъмнено би спомогнало за минимизиране на ендемичната корупция, каквато е горчивата реалност за 99% от българското население. А то не само че не се облагодетелства от нея, но именно неговият жизнен стандарт е принесен в жертва на 1% от съгражданите им, които са активни "брокери" на корупционната "борса", където

дивидентите от операциите

винаги са в стремглав растеж.
Една от държавите, чийто натрупан опит от 2000 г. насам в противодействието на корупционните практики, е приложим в България, е Руската федерация.
През 90-те години на миналия век настъпи сериозен срив в работата на правоохранителните органи на отделните републики, влизащи дотогава в състава на Съюза на съветските социалистически републики (СССР). Разпадането на съюзната държава разклати системата за опазване на законността и в Руската съветска федеративна социалистическа република, по-късно преименувана на Руска федерация.
Правоохранителните органи на практика престават да изпълняват възложените им конституционни задължения, като освен това са и деморализирани. В Руската федерация през последното десетилетие на ХХ век действуват 600 крупни организирани престъпни групи (ОПГ) и 4300 малки ОПГ с десетки хиляди престъпни участници в тях.
След 1997 г. в цяла Русия към бандитите се присъединяват и "таласъмите под пагон", които започват активно да "чадърят" бизнесмените, прекрачващи законите. Ежегодно хиляди милиционери извършват престъпления, немалко от тях били съдени за подкупи.
Ето защо през 2009 г. Владимир Путин, тогава в качеството си на министър-председател на Руската федерация (след два мандата от 2000 до 2008 г. като държавен глава), нарежда започването на масова чистка в милиционерските редици на отделните субекти на Руската федерация, в хода на която към административно-дисциплинарна отговорност са привлечени и 328 сътрудници на Министерството на вътрешните работи, а 259 са арестувани за подкупи. Отстранени са от заеманите длъжности високопоставени служители на милицията на Иркутска и Брянска област, в Карачаево-Черкесия, Коми, Ямало-Ненецката автономна област и редица други региони на Русия, а също и ръководителите на правоохранителните органи на Псковска и Оренбурска област, както и на Хабаровския край.

Тези мерки са адекватен отговор

на управленското дуо Дмитрий Медведев (на длъжност президент от 2008 г. до 2012 г.) и Владимир Путин като премиер на Руската федерация, на категорично отрицателните настроения сред руските граждани към дейността на правоохранителните органи по това време. Според резултатите от проучванията на общественото мнение 67% от респондентите изразяват недоверие към милицията. Така например през 2007 г. незаконно към наказателна отговорност са привлечени 5265 граждани на Руската федерация, при която една четвърт от тях са били арестувани. По-късно на пострадалите от произвола на правоохранителните органи са изплатени 120 млн. рубли компенсации за сметка на данъкоплатците. През първото тримесечие на 2008 г. били подадени 500 заявления за физически и морални вреди, причинени на граждани на Руската федерация от незаконните действия на милицията, прокуратурата и съдилищата.
Това е била основната тема на разговорите на омбудсманите на отделните субекти в Русия на тяхната среща на 23 ноември 2009 г. с президента на Русия Дмитрий Медведев. Също така било отбелязано, че в страната продължават да съдят за отправена критика към губернаторите, като бива прилаган членът на Наказателния кодекс за разпалване на социална и национална вражда, а чиновниците продължават да издевателстват над гражданите. Броят на убийствата ежегодно нараства. Въпреки че в Руската федерация през този период броят на милиционерите е 2,2 пъти по-висок от броя на полицейските служители в целите Съединени американски щати, ефективността от тяхната работа е значително по-ниска.
Това положение предизвиква президентски указ от 24 декември 2009 г. за усъвършенстване на дейността на органите на Министерството на вътрешните работи. С 10 хиляди служители е намален щатът на централния апарат на Министерството на вътрешните работи, който по това време превъзхожда целия апарат на ведомството, когато съществува Съветският съюз. На 18 февруари 2010 г. са уволнени 17 генерали, в това число и двама заместник-министри на вътрешните работи и осем регионални ръководители на милицията, а на 23 март - началникът на транспортната милиция.
Но критиките към силовите структури в Руската федерация ни най-малко

не намаляват техните заслуги

за осигуряването на обществения ред. Само за периода 1991-2005 г. при изпълнение на служебните им задължения загиват 6698 сътрудници на милицията. Особено големи са загубите в Северен Кавказ. За заслуги пред родината 2500 милиционери получават държавни награди, в това число 9 души са удостоени със званието "Герой на Русия", като за петима награждаването е посмъртно.
По време на своето държавно посещение във Франция от 1 до 3 март 2010 г., по време на своята среща с френски бизнесмени, Дмитрий Медведев отбелязва несъвършенствата на правовата и съдебната система на Русия, като заявява, че лично ще се заеме с нейната модернизация. През  януари 2013 г. правителството на Руската федерация утвърждава федерална целева програма "Развитие на съдебната система в Русия през 2013-2020 г.".
Някои от служителите на Темида небрежно или с личен умисъл за изгода се отнасят към изпълнението на своите служебни задължения. Така например през 2004-2005 г. 110 души са отстранени от съдийски длъжности. Очевидно е, че докато в страната има продажно правосъдие, дотогава ще съществуват нагласени присъди, "телефонно право", а законът ще демонстрира избирателен характер. За това и още много проблеми, свързани с правоохранителната и правораздавателната дейност в Руската федерация, говорят Владимир Путин (на 6 февруари 2008 г. пред колегията на Министерството на вътрешните работи) и Дмитрий Медведев, в своето послание към Федералното събрание на 12 ноември 2009 г.
Президентът и министър-председателят на Руската федерация са единодушни, че "За да бъде успешна борбата с корупцията, всички сфери на държавната власт трябва

да бъдат открити за обществото,

включително дейността на органите на държавната власт".
Именно в тази насока е приетият през 2010 г. комплекс от закони за минимизиране на корупционните практики в Руската федерация. Още през 2008 г. е одобрен Национален план за противодействие на корупцията. Един от основните му инструменти е въвеждането на "Антикорупционна експертиза на нормативните правови актове на Руската федерация, като средство за профилактика на корупцията". Същността на тази методика е да бъдат отстранявани в проектозаконите правните норми или дефектите на тези норми, които сами по себе си могат да създават правни основи за корупционни практики, тоест да бъде елиминирана т. нар. корупциогенност.
Убеден съм, че читателят вече си е изяснил защо (псевдо)елитът в България от целия политически спектър се занимава с алабализми на тема "корупция", вместо радикално да внедрява положителния чуждестранен опит, и руски, и американски и дори от Гана, в която държава неподаването на декларация за имотно състояние от задължените в този смисъл лица, заемащи публични длъжности, бива санкционирано със затвор до 2 години.
Каква е поуката? Тя е открита благодарение на столетния осмислен опит на българския народ и е изразена в пословицата "Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава".

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България