Политическият конфликт "Май-2013"

Няколко дни преди изборите електоралната обстановка в страната си остава неясна. Това, разбира се, не е големият проблем. В неделя вечер ще се преброят, надявам се честно, бюлетините и нещата ще се прояснят. Проблемът е, че смисълът на предстоящите избори доста умело се затъмнява - месеци наред. За всички избори винаги е имало хора, които да твърдят, че те са изключително важни, съдбоносни. Условията на живот в страната стават все по-нетърпими.
Майските избори не са просто избори между няколко основни партии. Случва се базисен сблъсък между две виждания за бъдещето на България и за личните съдби на нейните граждани... Задачата на Десницата като цяло и на ГЕРБ като неин флагман е това да не се разбере от хората и засега усилията в тази насока не са безуспешни.
Шмекерите се стремят да "деполитизират" изборите, да ги представят

едва ли не като личен дуел между Борисов и Станишев

Това е подлост спрямо нацията. Вярно е, че гласувайки за ГЕРБ през лятото на 2009 г., 40% от българските граждани дадоха гласа си не толкова по "разум", а по симпатия. ГЕРБ подведе много честни хора. На изборите преди четири години победи мечтата за "чудото"... ГЕРБ спечели, разчесвайки политико-икономическите обществени фантазии на обикновения българин. Е, чудото не стана, но никой в един избори не може да се възправи срещу очакваното чудо. Случи се обратното - на обещаното - страната рязко тръгна по низходяща спирала. ГЕРБ спечели с ултрапопулизъм. С него може да се печелят избори, но с него не може да се управлява. Поне не може демократично.
Стана ясно, че с изборната победа през юли 2009 г. се даде нов старт на националната деградация - икономическа, социална, демографска, образователна и както се видя на последната олимпиада - и спортна.
Като дясна партия най-сериозни "успехи", ГЕРБ постигна в областта на труда и заетостта. Много икономически "талант" е нужен, за да успееш в една седем милионна държава за четири години да смъкнеш броя на работещите с половин милион души. Заедно с правителството на Иван Костов правителството на ГЕРБ е второто, което може да се бори за приза най-успешен "УБИЕЦ НА РАБОТНИ МЕСТА". Безработицата не е просто лично нещастие. Тя е инструмент за намаляване на доходите и на бедността. Заплахата от безработица е основно  "дисциплиниращо средство" на властта през тези четири години. Мисля, че да гласуваш срещу ГЕРБ в неделя, означава да гласуваш срещу социалния страх.
Изходният пункт за тези избори е разбирането, че Десницата в лицето на ГЕРБ дойде на власт през лятото на 2009 г. с намерение да извърши серия от антисоциални реформи. И "експертите", в. т.ч. от работодателските организации, "мъдро" подкрепиха антисоциалните "реформатори". Задържането на доходите през тези четири години гони българите от България. Да подпитам, когато изгоните хората - кой ще ви работи - на вас, "работодателите" и управленците? Ако разрушаваш социалната стабилност на обществото в името на глупаво разбрана бюджетна дисциплина и с фалшивия патос за "реформи", нищо добро не се постига. Или се случва нещо, още по-лошо.
Представям си каква истерия щеше да се разгърне в страната, ако сегашната демографска ситуация се бе случила примерно преди идването на ГЕРБ на власт. Пресметнато от март 2010 г. (девет месеца след изборите) до март 2013 г., само за 36 месеца статистиците отчитат 46 хиляди по-малко новородени българчета, отколкото за предшестващите 36 месеца. Това е суровата социално-демографска присъда за управлението на Борисов - Дянков -

управление, унищожаващо българите
 
ГЕРБ има странно разбиране за държавата. В социално-икономическата сфера държавата е, общо взето, враг. По конкретно, враг е например общинската болница, защото "отклонява" болните от частните болници и някак затруднява източването на здравната каса. Враг е общинското училище, както личи от полуприетия закон за образованието - истинско, сериозно образование - следва да има само в частните платени училища за децата на заможните (но за тях пък държавата ще доплаща). Децата на обикновените семейства - да ходят в по-посредствените училища, без реален шанс за живота.
Десницата умело прикриваше социално-икономическия смисъл на гражданските протести от февруари и март. Това бяха протести срещу погрешната социално-икономическа политика на Симеон Дянков. Протестите белязаха провала на антикризисната политика на ГЕРБ. ГЕРБ така и не съумя да изработи антикризисна програма. Те просто не разбраха как следва да се действа при криза и объркаха всичко, което бе направено до момента, за да се посрещне изпитанието. Правителството наистина струпа един наръч от "мерки", който нарекоха "антикризисна програма", но поне половината от тях са с очевидно недоказан или дори обратен ефект. В главата на Дянков всичко му бе наред на бюджета - парите точно разпределени "по пера и министерства", само че планираните разходи не срещаха реалните нужди на икономиката, на страната и на хората... Преди да дойде в магазина купувачът с парите си, първо трябва да ги е получил от касата на фирмата или от собствения си бизнес. Правителството мачка и едното, и другото.

Вижданията на Дянков бяха възможно най-неподходящото

социално-икономическо решение за България. Неговата концепция се опира на разбирането за едновременно подтискане и на търсенето, и на предлагането. В резултат - държавата просто замира... Протестите показаха, че Дянков леко е надраснал легендарния Настрадин Ходжа, който отучвал магарето си да яде. Тъкмо го отучил, и то умряло. Не ми е известен случай магаре да се опитва да се самозапали. Не пресилвам ли? Не, социалните представи на неолибералите от симеон-дянковски тип са много по примитивни. Неолиберализмът, когато се практикува по-продължително, е в състояние да унищожи не някое и друго благородно магаре, а всяка конкретна човешка общност.
    Въпросът на тези избори е дали българското общество осъзна, че неолибералният модел, който господства през последните три десетилетия, тихо и катастрофално се е провалил? Че Симеон Дянков, се е провалил - не като индивид, а като подизпълнител на една сгрешена, извратена социално-икономическа доктрина? Той си отиде, надяваме се завинаги, без да разбере, че икономиката съществува заради хората, а не обратното.

    "Лекарството" на ГЕРБ - повече омраза за България

    Погрешността на социално-икономическата си политика ГЕРБ компенсира на "полето на идеите". Управляващите установиха тотален медиен контрол и - оттам насетне заложиха на мнителността и омразата. Жалко е, че в управленската си дейност ГЕРБ заложи не на някои от най-добрите качества на българина, а на едно от най-лошите - на мнителността. ГЕРБ и неговата могъща машина за промиване на мозъци произведе ирационална омраза в индустриални количества. Елементарни, общоевропейски управленски практики в пропагандната концепция на очите на ГЕРБ се коментираха като сатанински творения. В началото изглеждаше, че е просто поради липса на опит. Днес е ясно, че е "концепция". Подозрителността на неразбиращия, на некомпетентния... Да можехме някак мнителност да изнасяме в тези три години, петролът и газта щяха да ни излизат без пари...
ГЕРБ и особено скритите му съюзници през последните месеци блъфират с емоционални призиви срещу "политическото статукво". Промяна на статуквото е абсолютно наложителна, въпросът е, че преди четири години ГЕРБ извади България от трудно намерения път - път на едно социално-ангажирано и отговорно управление, за да я подкара назад с един странен, дясно-авторитарен, "харизматичен волунтаризъм". ГЕРБ реализира подчертано "ситуативно" управление, което разчита на актьорския талант и импровизации на бившия премиер да се извади от всяка трудна ситуация в момента. А за утре - друг да му мисли. Е, в България

лявата коалиция е тази която мисли и за утре

и за следващите месеци и години. ГЕРБ спря България по пътя. Спря 5-6-процентовия годишен икономически ръст, възстанови безработицата на равнища от края на 90-те години, спря опита за догонващ ръст на пенсиите, ускори емиграцията, снижи раждаемостта. На практика през последните четири години политиката на ГЕРБ задълбочи несправедливостта и неравенството в България.
Поемането на властта от ГЕРБ ще остане в историята като ярък пример за национално подвеждане.
    И още нещо. Днешните проблеми на България са функция в решаваща степен на следпреходните погрешни политики и решения. Десницата обаче не желае да допусне анализ на фактически случилото се. Правителството на ГЕРБ отрече целия досегашен преход. Гледна точка, която, поне емоционално в някаква степен, се подкрепя и споделя примерно от две трети от гражданите. ГЕРБ обаче не предложи  никаква достоверна диагноза защо всъщност преходът е провален. Вярно, ГЕРБ не е аналитична сила. Впрочем за БСП трябва да е ясно, че в годините на прехода фактическите елити са контролирали интерпретацията на случващото се; натрапвали са официозни версии за това, което става, водени от частните си интереси. Независимо от потеклото си, националните елити на прехода са дясно ориентирани, и което е още по лошо - дясно "сугестирани". Затова в медиите днес има "39 сорта" десничарски интерпретации на случващото се, а лявата позиция получава микрофон по правило "по изключение".

Затова ГЕРБ не е рухнал

- въпреки управленската си катастрофа. Само че лявата платформа е спасителна за България, поне за трите четвърти от нацията...
Промяната на политическото статукво предполага като първа крачка отстраняване на факторите на неолибералната икономическа политика и на полицейската държава. Ляво през 2013 г. не означава само "по-силна социална политика", както нечестно се внушава. Лявото днес изисква да се търсят нови решения на тежките човешки проблеми, съобразно реалностите на ХХI век. Например как да се постигне равнище на заплащане на труда, при което квалифицираните няма да бягат в чужбина. Световната криза показа, че така не може да продължава и настоящото десетилетие доказа, че светът се нуждае от смяна на социално-икономическия модел. Новият папа го разбра, само не и нашите телевизионни "икономисти".
Демократичните избори в неделя могат да задълбочат кризата в българското общество, ако ГЕРБ под една или друга форма остане на власт. Ако продължи да поддържа тотален медиен контрол и "проправителствен плурализъм". Ако се опита да продължи да налага на България модел на общество "по законите на джунглата".
Така че изборът е ясен - правова държава или полицейска държава; независимо правосъдие или правосъдие, контролирано от вътрешното министерство, отговорно, просоциално управление или неолиберален догматизъм.
Така че ясни са нещата. Да не каже някой, че не съм го предупредил.