Политически сърф по гребена на японското цунами

 Светлана Михова 

Природните бедствия вече не се измерват само в човешки жертви и материални щети. Мощното земетресение в Япония, последвалото цунами и аварията в АЕЦ "Фукушима-1" вече взеха първата си политическа жертва - управляващата в Германия коалиция на ХДС/ХСС и либералната Партия на свободните демократи, начело с канцлера Ангела Меркел. На последните регионални избори коалицията на Меркел понесе тежка загуба.
Другият голям потърпевш е ядрената енергетика в цял свят, като ударът на "Фукушима-1" дойде в момент, когато отрасълът бе в подем и изживяваше ренесанс след катастрофата в Чернобилската АЕЦ преди 25 години. Европа спешно постави съдбата на "мирния атом" на първо място в дневния си ред. Обсъждат се проверки на действащите централи и на проектите на нови. Обмисля се въвеждане на общи по-строги критерии за сигурност. На тях през тази седмица е посветено и пленарното заседание на Европарламента в Страсбург. Предвидено е депутатите да обсъдят стрес-тестовете и нормите за безопасност. Предстои да видим до каква степен страните от ЕС ще проявят разум и експертен подход към проблема и няма да се поддадат на

изкушението да яхнат цунамито

на японската трагедия, за да използват първичния естествен страх на хората за лични и корпоративни, политически и бизнес цели. Така, както това вече се случи в Германия. Така, както може да стане и у нас - заради егоистични и чужди на националния ни интерес политически амбиции да бъде употребена съдбата на АЕЦ "Белене" и на българската енергетика.
Яркият - почти сценичен, пример на Меркел е доста поучителен. Припряното й решение след тревожните новини от Фукушима да оттегли традиционната подкрепа на германската десница за ядрената енергетика и да въведе мораториум върху продължаването живота на ядрените централи се оказа катастрофално. То не само не я спаси от поражение на изборите в провинция Баден-Вюртемберг - бастион на консерваторите от 1953 година, но превърна победата на зелените в триумф. На всичко отгоре доведе до остри критики и вътрешнопартийни разногласия в ХДС/ХСС. Така

вместо да изпише вежди, Меркел извади очи

Заместник-председателят на парламентарната група на ХДС Михаел Фукс призна, че германците са били удивени от непоследователността на правителството. "Нашите маневри през последните дни не вдъхнаха доверие на избирателите и ги разочароваха", заяви Фукс. Още по-точен бе бившият канцлер Хелмут Кол, смятан за духовен и политически наставник на Меркел. Той подкрепя идеята за проверка на сигурността на централите, но същевременно предупреждава: "Едно прибързано, самостоятелно излизане на Германия от ядрената енергетика би подкопало основите на нашето индустриално общество и би довело до изоставането ни в технологично отношение".
Аварията в японската АЕЦ веднага бе използвана от популистки екологични движения и партии, много от които със затихващи функции, за да излязат отново на политическата авансцена. У нас противниците на изграждане на нова атомна централа също не изпуснаха възможността. Техните доводи са смешни, а аргументи нямат и не може да имат. Защото в случая

важат единствено експертните мнения,

а не политическите. И европейските, и руските специалисти, и в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) са единодушни най-малко в три твърдения.
Първо, че без ядрена енергетика икономическото развитие е невъзможно, защото се нарушава балансът и разнообразието на ресурсите - т.нар. микс от енергийни източници, сред които атомните централи са един от най-чистите и най-сигурните. Второ, че най-съвременната версия на реакторите от типа В466, предназначен за АЕЦ "Белене", е един от най-безопасните, предлагани днес на енергийния пазар. Неговата многостепенна система за защита е гарантирана от 4 пасивни контура, което означава, че те действат без волята на оператора, т.е. максимално е предотвратена вероятността за човешка грешка. За пореден път се напомня, че връх на защитата е корпусът на контейнера, изграден от специален бетон, издържащ падането на най-тежкия съвременен самолет. Не на последно място конструкцията на реактора издържа земетресение с магнитуд до 8-ма степен, т.е. близо по сила до японското. И трето, нито по сеизмичност, нито по вероятност за появата на цунами природните условия в района на Белене нямат нищо общо с японските.
Неотдавна по време на парламентарен контрол министърът икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков призна общото мнение на експертите, че "площадката на АЕЦ "Белене" се намира в стабилната сеизмична част на Мизийската платформа, която се характеризира с отсъствие на земетресение с магнитуд по-голям от четвърта степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник за целия изучаван период". Допълнителни комплексни геоложки изследвания потвърждават отсъствието на активни разломи на площадката на АЕЦ и около нея. Основният извод е, че под площадката на централата, включително 5-километровата зона, не са открити активни разломи през последните неколкостотин хиляди години в това число и по протежение на Дунав.

Площадката съответства на изискванията на МААЕ

и е пригодна за строителството на АЕЦ, каза Трайков. Въпреки това признание се стигна до искането на българското правителство в преговорите с "Атомекспортстрой" за налагане на мораториум върху изграждането на АЕЦ "Белене". С други думи - за замразяване на строежа. Поводът "Фукушима-1" бе добре дошъл и за противниците на централата, и за вечно колебаещото се правителство. Реалната причина обаче, е изтеклият в последния мартенски ден краен срок, в който двете страни трябваше да подпишат ново споразумение. В противен случай руският партньор има право да се оттегли, а България ще трябва да плаща огромни неустойки от порядъка на 1 милиард евро. Изглежда, тъкмо тази неустойка крепи засега проекта, а не мнимите тревоги за сигурността на АЕЦ, която е доказана.
Силни съмнения будят и твърденията, че на България не са й нужни повече енергийни мощности. Изниква въпросът нужни ли са те на съседните Румъния, на по-малките Словения и Хърватия. Можем ли да говорим за радиационна защитеност, когато Турция планира - без налагане на мораториуми, да строи няколко нови централи. Независимо от трагедията в Япония заедно с Франция и Токио в момента участва в конкурс за строеж на АЕЦ в южната ни съседка. Финландия също не се отказва. Не може и дума да става Франция да се лиши от действащите си централи и от изграждането на нови. Да се твърди, че само ние нямаме нужда да развиваме допълнителни модерни мощности означава, че смятаме икономиката си за изцяло фалирала и напълно обречена. Очевидно

злите влъхви от българската политическа десница

имат интерес от подобно развитие.Ще спечелят и всички, които ще продължат да развиват своята ядрена енергетика, включително и Германия. Нека припомним факта, че 76 от действащите АЕЦ в света, включително в САЩ, са построени в крайбрежни зони, силно уязвими при цунами. От общо 442 централи по Земята повече от 1 на всеки 10 са на места с висок или крайно висок риск от земетресения. При това никой и никъде няма и най-малкото намерение да се отказва от ядрената си енергетика. Става дума и за богати на други ресурси страни, и за по-бедни, и за силно, и за слабо развити икономики, отново включително и за Германия, където политическото цунами ще отмине и реакторите ще продължат да работят.
Европа е осеяна с АЕЦ и никой няма намерение да се отказва от ядрената енергетика.
Има още едно любопитно обстоятелство - дори да се откажем от АЕЦ "Белене", да затворим и оставащите реактори на "Козлодуй", за каква сигурност можем да говорим, когато у съседите централите ще работят. Министър Цветанов още не е измислил съоръжения за спиране на радиацията по границите, за нея Шенген не важи. На този фон доста грубо и цинично звучат съветите, които ни дават представители на чужди страни и техните предупреждения за "опасността" и "липсата" на ползи от нова централа.
Тези дни шефът на софийското бюро на германската дясна политическа фондация "Конрад Аденауер" Марко Арндт препоръча на партньорите си от ГЕРБ: "Много добре да прецени дали подобен градеж е подходящ за избрания сеизмично опасен район. Още повече че сега в електроенергийната система на България има излишък и страната продължава да изнася ток. Дори само поради тази причина АЕЦ "Белене" всъщност не е необходима". Господинът не знае ли, че никой не търгува с нещо, което на самия него не му достига, а с това, което може да прави и има в излишък. Германия няма ли в излишък картофи, месо и коли? Защо не спре да ги произвежда - още повече, след като неотдавна стана ясно, че няма сигурност пилешкото й да не е заразено? "Приятелят" Марко обаче, между другото не забрави да отбележи, че 30% от потреблението на ток в родината му се осигуряват от ядрени централи и той не смята, че "в близко бъдеще този дял може да бъде заменен с нещо друго".
Докато наши и чужди съветници говорят за "руски натиск" за изграждането на централата,

натискът от Берлин и Брюксел става все по-неприкрит

и силен. От една страна, втората по големина германска енергийна компания RWE се оттегли като стратегически инвеститор в АЕЦ "Белене", а от друга - смята да подаде съдебна жалба срещу принудителното спиране на един от реакторите й в Германия по силата на въведения от Меркел мораториум. RWE твърди, че нейните АЕЦ отговарят на нормите за сигурност и няма юридическо основание за спирането им. И България, и Русия твърдят същото за "Белене" и "Козлодуй", но какво от това - двойният аршин отдавна се е превърнал в легитимен метод на действие.
След поражението, което управляващите десни партии в Германия и Франция понесоха на неотдавнашните местни избори, наблюдатели заговориха за поредното и естествено връщане на политическото махало наляво, повлияно този път от японското цунами. Подобно заключение не е много прецизно. Във Франция освен социалистите до победата опасно се приближава крайната националистическа десница на Марин Льо Пен, докато в Германия "зелените левичари" изпревариха социалдемократите. Вярното е в това, че европейската десница не се справя с икономическата криза и японската трагедия трябваше да влезе в политическата й игра. Колко опасно обаче, е да се сърфира по гребена на цунами и да се пази равновесие с прибързани и съмнителни решения, показа примерът на иначе опитната Ангела Меркел. За аджамии в голямата политика като българските гербери опасността е още по-голяма.
 
Назаем от Argumenti-bg.com